Нула

Коби Брайънт задмина Майкъл Джордан в класацията за най-добрите реализатори в историята на НБА, нареждайки се на трета позиция зад Карл Малоун и Карийм Абдул-Джабар. След края на срещата с Минесота Тимбърулвс Брайънт намери време да сподели мислите си за историческото постижение пред The Players’ Tribune:

Нула. Толкова точки вкарах през лятото, когато играх в Лигата на Сони Хил във Филаделфия, когато бях на 12 години. Не отбелязах. Нито от наказателната линия, нито случайно поднасяне, нито късметлийски кош, след като съм хвърлил топката нагоре и тя случайно е попаднала в целта.

Баща ми Джо Брайънт и чичо ми Джон Кокс бяха легенди на тази Лига. Баща ми е 208-сантиметрово крило, а чичо ми 194-сантиметров плеймейкър.

Посрамвах семейството си!

Замислих се дали просто да не се откажа от баскетбола и да се концентрирам върху футбола. Но точно тук Майкъл Джордан спечели уважението и възхищението ми. Разбрах, че не е попаднал в гимназиалния си отбор. Научих, че и той е знаел какво е да се чувстваш посрамен, да се чувстваш като провал. Но той използва всички тези негативни емоции като гориво, станал е по-силен, не се е отказал. Така че реших, че ще направя същото и няма да се откажа. Използвах провала като гориво, което да поддържа огъня ми. Буквално бях обсебен от това да се докажа пред семейството си, и още по-важно пред себе си, да докажа, че МОГА ДА ПРАВЯ ТОВА.

Бях вманиачен. Научих всичко за играта, за историята, за играчите, за основните неща. Не бях просто мотивиран да не повторя това нулево лято, а имах желание да заразя съперниците си със същото чувство за провал, което те бяха събудили у мен. Точно тогава се роди и убийственият ми реализаторски инстинкт.

Двадесет и четири години по-късно задминах своята муза.

Какво пътешествие само. Това постижение е огромна чест. Наясно съм, че времето ми изтича. Наясно съм, че времето ме праща да си измия зъбите, преди да ме завие, но няма да съм себе си, ако не вървя към банята бавно. Няма да бъда себе си, ако не се престоря, че пастата за зъби е преместена, ако не измия всеки зъб по два пъти, а езика три пъти, да чистя с конец, докато венците ми не започнат да кървят и не се жабуркам с вода за уста докато небцето ми изтръпне.

Нямаше да бъда хлапето, което се върна след нулевото лято и нямаше да почитам човека, който ме вдъхнови за всичко.

Благодаря ви за любовта и подкрепата, наистина оценявам всичко.

С любов.

Коби Брайънт.