Началото на края на Маруся настъпи отдавна. Струваше ли си?

От няколко дни официалният сайт на Маруся не работи. Отборът разпродава имуществото си, включително прототипа на колата за следващия сезон. Появиха се снимки от пустата фабрика, в която всички инструменти са подредени, сякаш никога повече няма да бъдат използвани, цари тревожна пустота и липсата на скорост се усеща във всичко. Очевидно това е краят на кратката състезателна история на руския тим, който даде буквално всичко от себе си, за да се подрежда всеки път последен на стартовата решетка, двамата им пилоти да правят път на лидерите, които ги затварят с кой знае колко обиколки в състезанието и накрая да стигат до карирания флаг последни. Показаха завидно постоянство и изключително търпение само и само да са там, да са в питлейна, да са на пистата и за части от секундата водачът на колоната да е зад тях. Направиха всичко в името на Формула 1.

Краят на годината обикновено е време за равносметка. Краят на Маруся обаче настъпи много по-рано. Всъщност той започна още преди старта на сезон 2014. Макс Чилтън призна, че още по време на предсезонните тестове не е било сигурно, че ще отидат на първото състезание в Австралия. За съжаление отидоха на него и на следващите до Япония. Въпросът е струваше ли си усилията, напразните обиколки на пистата, които не донесоха точки, а точките не се превърнаха в пари. От там и неизбежното заключение – да се състезаваш във Формула 1 е сбъдната мечта, идеология, стремеж към скорост и съвършенство, нотки на самоубийственост и твърде много безсънни нощи в гаража. Всичко това обаче струва пари.

За да си във Формула 1 трябва да си умерено безразсъден и безкрайно богат. Това е светът, който построи Бърни Екълстоун и другите бизнесмени, наричащи спорта "шоу". А всъщност истината е по средата. Ф1 е висша идея, която без пари, си остава само такава. Бързите коли струват милиони, силните пилоти също.

Маруся мечтаеха да са бързи, сънуваха как всичките 20 коли пред тях на пистата някак да изчезват и поне веднъж те се качват на подиума, а публиката скандира имената им. За тези три години не го постигнаха, а катастрофата на Жул Бианки ги довърши. Една млада надежда на моторния спорт едва не изгуби живота си на проклетата мокра писта и само и само да завърши състезанието, в което нямаше да спечели нищо. Струваше ли си?

Сега Чилтън чака някой добър човек да дойде и да ги осинови: "И без това гледах на всяко състезание от началото на сезона като на последно. Знаех, че ни трябва инвеститор и може да не отидем на следващото. Въпреки това все още не се предавам, защото ако някой иска да си купи отбор, той ще предпочете нас, а не Катерам. Ние завършихме девети и взехме паричната награда, а те не. Вярвам, че имаме добра кола, която все още се развива, и някой ще дойде“. Дали?

Повече информация за Формула 1 можете да прочетете на сайта formula1.sportal.bg