Бившият селекционер на волейболните национали Камило Плачи призна, че е подал оставка в името на отбора. Италианският специалист бе за кратко в България и пред камерата на TV7 и NEWS7 разказа какви са причините за лошото представяне на тима през изминалото лято и има ли шанс да излезе от кризата. Плачи разкри дали съжалява за нещо и има ли шанс да поеме някой друг национален отбор.
- Дадохте ли си сметка защо се стигна до тези резултати – не само на световното, но и в Световна лига?
- Не мога да говоря за световното първенство, защото тогава не бях до отбора. И затова не мога да дам категоричен отговор на въпроса защо се е стигнало до това 13-о място. Вероятно възстановяването на някои важни играчи не е било пълноценно. Ние започнахме Световната лига с много контузени състезатели, при това от водещите. Те се върнаха с травми от Германия и Русия и нямаше как да играят на най-доброто си ниво. Но за мен важно беше те да бъдат максимално подготвени за световното първенство.
Например Светослав Гоцев и Теодор Тодоров изобщо не играха в Лигата. Виктор Йосифов, Цветан Соколов и Тодор Алексиев трябваше да лекуват контузии. Когато имаш толкова много важни играчи, които не са в добро състояние, много трудно може да победиш отбори като Русия, Сърбия или Съединените щати. Но това не ме притесняваше, защото бях наясно, че те няма да имат проблеми да са в оптимална форма за световното. След това обаче се случиха определени неща, неприятни за мен, затова и реших да си подам оставката. Направих го и в името на отбора, защото имаше достатъчно време за подготовка за Мондиала. И това беше.
- Имаше ли натиск върху вас, за да вземете това решение?
- Когато започвахме Световната лига, бяхме наясно, че това ще бъде много труден турнир. Както вече казах, много волейболисти дойдоха със здравословни проблеми. Да загубиш в спорта е нещо нормално. Но не е нормално след две загуби медиите да кажат: Да се сменя треньорът. Или отборът е в криза. След 6 години работа в България познавах отлично отбора, медиите, обстановката. В тези години аз давах своите отговори на игрището, а не в медиите. Но когато ме атакуваха след тези две поражения срещу Съединените щати не ми хареса. Това внесе много несигурност в отбора, в моя щаб. От моя опит знам много добре, скоро ставам на 58 години, че когато има проблем, семейството се събира, за да го преодолее.
- Много интересно изказване беше направил преди години Андреа Дзордзи. Беше казал, че треньорът на националния отбор по волейбол на България винаги е поставен под страхотно напрежение. Съгласен ли сте?
- Съгласен съм, но наполовина. Да си треньор на българския национален отбор е много престижно. Това е един от най-добрите тимове в света. А тази страна много обича волейбола. И всички очи са вперени в случващото се около този отбор. Така че в този смисъл, напрежение има. Но от друга страна, да няма напрежение ще означава да няма интерес. Но толкова много напрежение не е много здравословно. В България трябва да се разбере какви са реалните възможности на този отбор. И в тази връзка трябва да се оценят тези 4 последователни четвърти места. И да не се забравя, че този отбор игра без Матей Казийски, Владо Николов и Андрей Жеков и бе сред най-добрите в света. Но ако загубим фокуса на работа, ако загубим човечността помежду си, ако загубим колектива, много лесно се пада надолу. Както се случи в последните състезания.
- Пламен Константинов също скоро даде едно интервю, в което каза, че треньорът в България става заложник на играчите. Така ли е?
- Пламен познава отлично този отбор, винаги е бил много близо до него. И винаги сме се уважавали много. И той е наясно, че в България има малко състезатели. Още по-малко, които са готови да играят на високо ниво. Затова трябва да се внимава за много неща - за възстановяването на тези волейболисти, за физическото им, за психическото им състояние, за мотивацията им.
- Съжалявате ли за нещо?
- Нищо не се случва без причина. Напуснах отбора, въпреки че имах още 2 години договор. Но смятах, че е настъпил точният момент. Но това не е променило моето отношение към България. И винаги, когато имам възможност, идвам тук. Още повече - никога не казвай никога.
- Това ли беше правилното решение? Мислили ли сте по този въпрос?
- Когато се взема такова важно решение, няма само една причина. В трудни моменти искам да чувствам две неща в хората около мен - доверие и спокойствие, за да можем да дочакаме по-добри времена. Ако един от тези два елемента липсва, това не е в помощ на отбора. И ако аз не съм в състояние да променя това състояние - просто напускам. Но за мен това беше акт на смелост. Както направи селекционерът на Сърбия Игор Колакович след едно много лошо световно първенство - излезе, каза: "Аз съм виновен и подаде оставка". Аз след една много тежка Световна лига поех отговорността и напуснах. Хората, които могат да носят отговорност, правят така. Хората, които не са в състояние да носят това бреме, обвиняват другите за своите неуспехи.
- Смятате ли, че започва ли тенденция към по-ниски резултати на българския отбор в следващите години?
- Смятам, че българският отбор може да се справя много по-добре. Но треньорът на националния тим трябва да разполага със здрави състезатели. И тези играчи да са във форма. Защото всички тези момчета се връщат в националния отбор от Русия, Франция, Турция, Италия, Германия много изморени. И с много физически проблеми. Със състезатели в такова състояние се тренира много трудно. И ако не тренираш добре, играеш лошо. Ако играеш лошо - губиш.
- Имате ли вече оферта за работа? Къде ще продължите?
- Получих оферти от две държави, за да поема националните им отбори. Както и две предложения да водя клубни тимове. Сега изчаквам декември или Нова година, за да реша дали да стана отново национален селекционер. Ако трябва да съм честен, тази работа ми харесва. И ако имам възможност да поема национален отбор, с който да има шанс за добри резултати, предпочитам да се заема с него.
- Кой е този отбор?
- Засега не мога да говоря, защото има още трима или четири кандидатури за този пост. С други два национални отбора преговорите приключиха. Последният беше за Египет, но там финансовата оферта не беше добра, а същевременно договорът беше само за година. Затова отказах.
- А клубните кои бяха?
- Клубните бяха за Бахрейн, Гърция и Италия. Но отказах и трите оферти.
- На какво ви научи България?
- България ми показа света от един различен ъгъл. В Италия резултатът е важен. Заради което журналисти, фенове и клуб са с теб, когато побеждаваш. Връзката е професионална. В България връзката е емоционална. Като любовта. Има любов и омраза. И това ми даде страхотен опит и от човешка гледна точка. Тази любов, която феновете носеха в себе си към мен, ми беше много скъпа. Изживях наистина много емоции в България.
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)