)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
На 06 октомври преди 40 години Емерсон Фитипалди печели за Макларън първата им световна титла. В това видео отборът "сваля шапка на човека, мита и легендата - Емерсон "Емо" Фитипалди".
От време на време бившият Ф1 пилот пише за сайта на Макларън и разказва по някоя история от кариерата си. Вчера той сподели мислите си за случилото се на 06 октомври 1974 година на пистата в САЩ - състезанието, в което печели заветните точки.
"В бара на хотел "Seneca Lodge" в неделната вечер на 06 октомври най-после го осъзнах. Но преди да разберете какво точно, искам да кажа друго. Ние - PR-ите на Макларън и аз - планирахме да публикуваме това точно на 40-годишнината, но не го направихме по очевидни причини. В понеделник сутрин на 06 октомври 2014 година Ф1 общността мислеше за друго - ужасният инцидент, който бе сполетял бедния Жул Бианки на "Сузука" в Япония в неделя следобед.
Истината е, че всички ние продъжлаваме да мислим за Жул и това е разбираемо. Всички се надяваме и се молим всеки ден. Всъщност аз се моля за него по няколко пъти на ден. Не го познавам добре, но от това, което съм виждал и чувал, заключвам, че е много добър пилот и човек. По-хубави похвали от тези трудно мога да дам за колега състезател. Както казах, продължаваме да се молим за него и сега, когато Формула 1 тръгва към Остин за Гран при на САЩ - там, където Макларън спечели първата си световна титла преди 40 години.
Така...докъде бях стигнал? А, да, Seneca Lodge. Това беше хотелът, в който отборът обикновено отсядаше за Гран при на САЩ на "Уоткинс Глен". Бях финиширал четвърти след Карлос Рьотеман (Брабам), Карлос Пейс (Брабам) и Джеймс Хънт (Хескет) и тези три точки ми бяха достатъчни, за да спечеля титлата при пилотите и при конструкторите за отбора. След състезанието дадох интервюта и разказах как бях изпреварил основния си конкурент за титлата - пилота на Ферари Клей Регацони, в първата обиколка. Отдадох почит и на професионализма и ентусиазма на отбора, но чак, когато влязох в бара на Seneca, най-накрая осъзнах, че съм успял. По-точно, ние сме успели. Бяхме спечелили първите световни титли за Макларън - при пилотите и конструкторите, и чувството беше фантастично.
Вечерта направихме страхотно парти в бара. Никога не съм бил голям пияч, така че не се напих, но доста от механиците го направиха. И го заслужаваха. Бяха работили толкова усърдно, толкова дълго. Бяха наистина чудесна банда. В края на вечерта аз връчих шампионските лаври на бармана, което беше твърде щедро, но бях ужасно щастлив и исках да му ги дам, така че просто го направих.
Преди няколко години се върнах в Seneca и там, на бара, леко оръфан и изсъхнал, бе моят лавров венец, поставен на почетно място. Оставих го, разбира се. Там му е мястото".
Историята продължава в официалния сайт на Макларън.
Повече информация за Формула 1 можете да прочетете на сайта formula1.sportal.bg
.jpg)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)