Най-лошият мъж на планетата. Така беше известен Майк Тайсън преди години. Бившият световен шампион в тежка категория Майк Тайсън разказва живота си в собствено шоу "Безспорната истина", като издаде и книга със същото име. Пред Евронюз Тайсън говори за живота си.
- Майк Тайсън, тук сте в Монако, за да представите шоуто си "Безспорната истина", което показва върховете и паденията в живота ви. Когато човек го гледа, има чувството, че искате да изясните историята. Така ли е?
- Не знам, просто говоря на хората неща, които те знаят, разказвам историята си, не се опитвам да я пренаредя.
- Интересува ли ви публичното мнение за вас?
- Не. Просто ми харесва да забавлявам хората.
- Какво ви прави добър на сцената? Може би опитът като боксьор ви помага?
- Наистина имам опит като боец, имам опит да съм пред голяма публика, това дава увереност на сцената.
- Дава ли ви енергия?
- Да, тонове енергия. Няма значение пред колко души съм. Мога да се представям пред 20 000 и пред двама души.
- Как мерите успеха? В миналото беше колко хора ще нокаутирате. Сега важен ли е успехът и как го мерите?
- Не знам. Успехът е важен за всеки човек, независимо какво работи. За вас е важно да направите хубаво интервю, това ще ви донесе успех във вашето поле. Каквото и да работи човек - всеки иска да бъде забелязан с постиженията си, с усиления труд. И аз се радвам на това.
- Казахме на зрителите да задават въпроси към вас. Много хора питат защо влязохте в стендъп комедията. Знам, че не е само комедия, защото говорите и за тежки моменти, но как се озовахте в това поприще.
- Гледах един актьор в САЩ - Чаз Палминтери, той е страхотен, направи филма "История от Бронкс". Една вечер гледах как сам на сцената изигра целия филм. Беше изключителен. Въпреки че беше сам, на сцената го направи по-добре, отколкото е самият филм. Тотално плени публиката, бяха 9000 души. Всички мълчаха и се чуваше само неговият глас. Беше страхотно и си помислих, че и аз мога да го правя.
- Чела съм биографията ви, гледах шоуто. Може ли да очакваме "Безспорната истина 2"?
- О, да, готвим ново шоу, но в момента представям това, то отнема доста време и енергия. Понякога искам да върнем малко газта, за да мога да подготвя следващото шоу, което също е много добро. То е като "Безспорната истина", но ще се казва "Пристрастен към хаоса", ще говоря за лудите си години. И ще разкажа неща, които нямах възможност да кажа в първото шоу.
- Разкажете някоя история?
- Веднъж дойде един репортер, много слаб, млад, бял джентълмен. Когато дойде в залата, имаше хора, които го нападаха - други боксьори, хлапета пред залата, обиждаха го. Аз ги спрях, защото и той е човешко същество и трябва да бъде третиран с уважение. Направихме хубаво интервю. Две седмици по-късно ми звъннаха и ми казаха: "Майк, агенти на ФБР дойдоха в залата, искат да говорят с теб". Бяха блокирали три пресечки в квартала. Отидох да говоря с тях, а те ми показаха снимка на репортера. Питаха ме дали го познавам, казах им, че преди 2 седмици ми е взел интервю. Тръгнах да се извинявам, мислих, че съм го обидил и казах, че съжалявам. А агентът ми каза: "Не, г-н Тайсън, вас ви е харесал. Но не е харесвал 15-те души, които е застрелял и 9-те, които е убил." Оказа се, че репортерът всъщност е бил сериен убиец. Нещо като снайперист. А причината те да дойдат е, че на неговия сайт имало снимка как се здрависва с мен. Питаха ме дали ми е говорил за нещо, но аз им казах, че не знам нищо.
- Нямам търпение да излезе "Пристрастен към хаоса". В сегашното си шоу говорите за върхове и падения. Може ли да посочите важните за вас моменти?
- Не знам, говоря за брака си, за мачовете, победите, загубите, за спечелване на тонове пари, за харчене и губене на тонове пари, много съдебни дела, скандалите ми. Животът ми беше като влакче в увеселителен парк.
- Вие открито се борите с пристрастеност към дрогата. Чувствате ли, че успяхте, че тези дни са свършили?
- Така се чувствам сега. Има едно нещо при наркоманите - всеки ден, в който си чист, ставаш по-силен. Знам, че някой ден това чувство, желанието за наркотици ще се върне. Неминуемо е. Но докато не ползвам, се подготвям за този ден. И когато той дойде, има два варианта - единият е да бъда нокаутиран на земята, а другият е да изляза от боя с вдигнати ръце като победител. Аз не искам да губя живота си повече.
- В автобиографията си говорите и за времето в затвора, което определяте като "благословия". Какво научихте там?
- Просто станах различен човек след това.
- Сега се занимавате с много неща. Станахте и боксов промоутър, което не сте очаквали.
- Да, това е доста странно. Никога не съм си представял, че ще го направя. Винаги съм презирал промоутърите. А като се замисля, че съм такъв сега, е някак зловещо. Но е факт. Но го правя по добра причина, да се грижа за децата и те да се грижат за мен. Правя всичко възможно, за да съм сигурен, че те няма да вземат грешни решения като мен.
- Кой е главният съвет към тях?
- Основното е, че нямаш нужда от мениджър, макар че някои хора имат. Защото мениджърите по мое мнение са прехвалени бавачки, а вземат 10% от парите ти, може и повече. Единствените неща, от които боец се нуждае, са адвокат и треньор. Няма смисъл от мениджър.
- Всички знаем за обичта ви към Къс д'Амато, вашия мениджър и треньор. Колко от него е останало във вас, докато се занимавате с това?
- Не знам. Аз не съм като него. Може би, ако продължа да правя това още 20 години, може и да го стигна донякъде. Той пази боксьорите си. Но засега не съм даже близо до него. Не съм толкова опитен, колкото беше той.
- Говорите за него в сегашно време. С вас ли е още?
- Да, бих казал, че е до мен и сега.
- Той ли е един от най-специалните хора в живота ви?
- Абсолютно. Никой не може да ме вдъхнови, както той правеше, когато бях отчаян. Защото понякога, сигурен съм, че и във вашата професия го има, нещата стават трудни, случва се нещо в живота, просто искаш да спреш да се занимаваш с това. Всеки минава през това, иска да спре, да се откаже. Но той ме вдъхновяваше, казваше: "Ето по този начин ще го направиш". Той правеше така, че аз сам да го искам. Много пъти приключвах с бокса, даже преди да стана професионалист. Отказвах се, не исках, но той ме връщаше и ми даваше причина да продължа.
- Един млад зрител пита: "Как се става страхотен боксьор?"
- Не знам. Ще излъжа, ако кажа, че знам. Всеки има различен път. Моят беше саможертва, отдаденост, дисциплина. Неща, които не ми харесваха. Аз бях егоцентричен, мързелив. Но Къс ме убеди да стана дисциплиниран. Дисциплината е да правиш нещо, което мразиш, но да го правиш все едно ти харесва.
- В спорта има големи пари. Това добре ли е? Мислите ли, че парите трябва да станат по-малко, или са правилни?
- Не, не, не трябва да падат. Помня как като бях на 14 или 16, говорих с Къс и казвах за някой боксьор: "Той не заслужава такива пари". А Къс ми каза: "Хей, всеки заслужава всяко пени, когато стъпи на ринга". Когато подпишеш за мач има една неписана клауза, но всеки я знае - може да умреш на мача или в тренировка за него. С такъв риск парите са заслужени.
- Но парите развалят. Как може да има контрол?
- Това се е случило много преди аз и вие да се родим и ще продължава да се случва дълго след като ни няма. Това опира до същността на хората. Парите са като хартиена кръв за хората. И винаги ще има корупция.
- Друг фен пита кой боксьор ви е вкарал най-запомнящите се удари?
- Всеки, с когото съм се бил. Ударите не се забравят.
- Станахте ли промоутър, защото ви липсва този свят?
- Не ми липсва. Но знам, че е възможно да помагам на хората. Боксът е само част от живота, след него трябва да продължиш да живееш.
- Как стигнахте до този извод? В един определен момент или бавно, малко по малко.
- Не знам. Може би дойде бавно, малко по малко. Отне ми доста време да порасна, да поема отговорност в живота. Защото дали си боксьор, ръгбист или футболист, ти живееш като дете, нямаш много отговорности.
- Какво ви липсва от този живот, от старите дни?
- Не са много неща. Защото в пика на кариерата си правех по 30-40 млн. долара на мач, правех каквото си искам, срещах се с когото искам. Виждах някой по телевизията, харесвах го, звънях по телефона и се виждахме. Но нямах мир тогава. Сега не съм така, не правя дори една десета от парите, които правех тогава. Но правя анимации, правя мое шоу, неща, които не можех да правя преди. Като боксьор нямаше как да се разбирам с продуценти, щях да съм арогантен. Научаваш се да си скромен и смирен, когато остаряваш. В живота научаваш, че ако не си скромен, светът ще ти наложи скромност със сила.
- В сегашния си живот толкова ли страст влагате, колкото преди като боксьор?
- Не правя нищо, ако не ми харесва, важното е да си щастлив. Точно заради това говоря за мир и щастие. Ако не правиш нещо със страст, го правиш само за пари, а емоционалният резултат ще е катастрофа.
- Друг фен пита: "Намерихте ли мир за себе си най-после?"
- Не знам. Животът ми не е свършил. Осъзнаваш дали си намерил мир, чак като си на смъртно легло. Преди това никога не знаеш какво има зад ъгъла зад теб.
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)