Махнах сина ми от България заради рекет
Димитър Златанов е единственият българин във волейболната Зала на славата в САЩ. Избран е за нападател №1 в света за 1970 г. Сребърен медалист на Олимпиадата в Москва през 1980 г. и на световното първенство в София през 1970 г. Логично легендата на ЦСКА попада след номинираните в анкетата на "Стандарт" за Спортна личност на Българи
и кампанията на "Стандарт" - "Спортните чудеса на България". Феновете на спорта могат да гласуват ТУК:
- Г-н Златанов, кой ви запали по волейбола?
- Страстта към игрите дойде от училище. По-специално в гимназията, където се беше сформирала група, която играеше баскетбол, волейбол, лека атлетика и се представяше на състезания. Роден съм в Ихтиман. Завърших средното си образование в местното училище "Христо Ботев". Треньорът Светослав Йовчев създаде у нас желание да играем при условията, които имаше тогава в училищния салон. Не малка е заслугата и на учителя ни по физическо. След това вече, завършвайки гимназия, се проведоха зонални първенства - по баскетбол и волейбол. Бях картотекиран в "Балкан" (Ботевград) и се класирахме за финала на "Спортната младост". А по-късно на волейбол елиминирахме "Миньор" (Пк) и така се появих на сцената.
Тези състезания се играеха на кортовете на ЦСКА и тогава ме видяха
Есента ми предстоеше влизане в казармата, подадох документи за спортната рота "Чавдар". Бяхме 44 кандидати за 4 места, като се има предвид, че младежките национали вече бяха влезли. След прегледа, направен от Тодор Симов, Милко Караиванов и Тодор Пиперков, лека му пръст, останахме 12. Направихме една игра. Аз си забивах по правата, по диагонала, правех си блок и така влязох в казармата. Постепенно пробих в първия отбор на ЦСКА, в националния.
- Имате 9 шампионски титли с ЦСКА, какви са най-ярките ви спомени от този период?
- Най-прякото ми впечатление е от първата титла, защото ЦСКА имаше един период, в който играеше добър волейбол, но не можеше да стане шампион. През 1968-а турнирът беше в Кърджали на открито и аз за първа година играех при мъжете. Там спечелихме първата титла. Помня го, защото на 20 години бях титуляр. Станах шампион редом с имена като Васил Симов, Димитър Каров. До тогава ги бях слушал само по радиото. След това създадохме отбор, който обра титлите през 1968, 69-а, 70-а, и мога да кажа, че играеше със затворени очи.
- През 1969 г. печелите КЕШ...
- Спомням си първо, че беше много топло в Букурещ и треньорът ни (б.а. Милко Караиванов) направи инсценировка. Отидохме да тренираме, а в залата беше и треньорът на румънския отбор. Нашият го видя, събра ни и каза: "Вижте, сега ще направим театър". И примерно аз и още един, които сме най-стабилните посрещачи, трябваше да бъркаме. "Аз ще застана под мрежата и ще ви се карам", добави той. Съперникът се хвана. След това на мача топките отиваха или в мен, или в другото момче. И оттам на Митко Каров в ръцете. Бихме 3-2 и станахме европейски шампиони.
- Каква премия получихте?
- По една звезда на пагона отгоре. Тогава всички бяхме офицери. Имаше и парична премия в рамките на 500-600 лв.
- На следващата година идва световното първенство в София?
- Всички знаем историята, още ме спират хората и питат как сме паднали, а аз отговарям: "Абе няма да го забравя, докато съм жив". За съжаление не можахме да го спечелим като домакини, както сега поляците направиха всичко възможно. Имаше интересни моменти около първенството, които ги научих след това от секретаря на федерацията. Бяхме на турне в Бразилия през 1973 г. и той човекът се отпусна. Обясни ни, че при пристигането на делегацията на Румъния на централна гара му казват: "Киро, водя ти съдията, който ще свири финала". Тогава той не обърнал внимание, но в процеса на първенството идва мачът Румъния - Полша. Същият човек казва: "Сложете български съдия, ние трябва да бием". Но той казва "аз не мога да плюя на кариерата си" и отказва. Слагат друг и 3-2 за Полша. След един ден играем със СССР, идва тяхната делегация и казва: "Тавариш Николов, завтра нада проиграт". Той отговаря: "Аз не мога да отида и да кажа на моите момчета да паднат. Каквото стане на игрището, това е". Бихме ги 3-0. Най-лошото класиране на руснаци в историята. След два дни хоп, кой на стола горе - румънецът. Това ни го казаха три години по-късно в Бразилия. Какви са били задкулисните игри - не знам.
- Имаше ли явни съдийски тесли на финала?
- Не, нямаше, но като домакини можеха да ни ударят едно рамо.
- На олимпиадата в Москва пак второ място?
- Там има предистория. Отборът преживя сериозни сътресения. 1978 г. на световното в Италия останахме десети. Вината беше хвърлена върху мен и Митко Каров. А да си признаем с ръка на сърцето треньорската работа беше много слаба. Нещо от сорта: съберете се в залата и правете каквото знаете. След загубата от Китай с 0-3 зам.-председателят на федерацията Грую Юруков ни събра в хотела в Рим и ни нахока здраво. Дето се вика ни завря под масите, а на следващия ден трябваше да играем. Ще играем на куково лято. Не издържах и му казах: "Нямате право да говорите така. Ние сме направили каквото можем, а това какво е дал треньорът, питайте него. Повече не мога да ви слушам". Станах и излязох. След вечеря ми казаха, че Грую ме вика в негова стая. Отидох и му казах, че не съм съгласен вината да се хвърля върху нас при положение, че треньорът (б.а. Сава Ролев) не си е свършил работата. Обявих, че моето време в националния е приключило, вече съм на 30 години, каквото решат, това да правят. През лятото на 1979 г. имаше турнир за наградата на София. Аз вече не бях част от националния отбор. Биха ни като мачета у дирек. Дойде при мен Тодор Пиперков и каза, че са му предложили да поеме тима и иска аз да се върна. Съгласих се. На европейското във Франция се класирахме десети. Януари месец 1980-а имаше квалификации за олимпиадата в София. Бихме корейците на финала и се класирахме. На подготовката румънците ни биха, в Сърбия също ядохме бой - три пъти по 3-0. Връщаме се, тренираме като волове, отиваме пак в Румъния, един гейм взехме. Нещото, което ми направи впечатление на връщане в рейса: събрахме се в задната част и започнахме да пеем. Кой колкото може и каквато песен знае. Това беше добър знак. На олимпиадата започнахме с Куба, бихме, отборът тръгна. На полуфинала 3-0 срещу Полша и на финала ни чакаше Русия. Трудно можеше да спечелим.
- След това се захващате и с треньорство?
- Първо поиграх в Италия. През 1982 г. станах помощник в националния отбор, но по програма за обмен на кадри заминах за Япония. Синът ми Христо беше на 6. Тук е моментът да спомена и съпругата, която се отдаде на семейството за сметка на кариерата. Останах един сезон, можеше да поиграя още, но ми беше обидно от отношението на нашата държава.
Разпоредбите не позволяваха да получавам повече от посланика
Добре, но на него му плаща България, а на мен Япония. Накрая в клуба ми разбраха, че спестявам, за да давам тук. Веднъж ми взеха трансферна сума, след това ми прибраха и повече от половината заплата. Японците това не го знаеха и като го разбраха, мигаха на парцали. След това вървим с жена ми с количката в магазина, където кило месо е 150 долара, ние слагаме и накрая зад нас японецът плаща на касата. Този срам не можах да го понеса. През 1983 г. като помощник на Васил Симов в националния спечелихме бронзов медал на европейско. Класирахме се за олимпиадата в Лос Анджелис, но заради бойкота не отидохме. След това бях главен треньор на ЦСКА и 1986, 87 и 88 г. спечелихме три поредни титли. После реших: направих 20 г. под пагон, пенсионирах се и заминах за Италия.
- Вие сте единственият българин в залата на волейболната слава. Какво беше чувството на церемонията в Холиоук, Масачузетс.
- И до днес настръхвам. Чувството е неописуемо, когато влезеш в залата и видиш първия човек, създал волейбола - Уилям Морган. До него са наредени всички най-големи звезди на играта и изведнъж бум - аз до тях! Наистина усещаш, че влизаш в историята. Веднага си представих как следващите поколения ще четат за мен.
- Съжалявате ли, че синът ви Христо играе за Италия вместо за България?
- Болно ми беше начинът, по който се отнесоха към нас. Цял живот съм играл за ЦСКА и за България. В момента, в който дойдох да кажа, че на сина ми предстои военна служба и им водя готов състезател, ми обърнаха гръб. И от клуба, и от федерацията. В ЦСКА даже ми поискаха рекет. Тогава реших, взимаме си шапката, заминаваме и ще търсим развитие по друг начин.
- Какво е мнението ви за инициативата на в. "Стандарт" и според вас познават ли младите хора достатъчно спортната ни история?
- Инициативата е хубава, защото показва, че спортът като обществено явление създава личности, създава характери, хора, които с труда си са успели да се реализират в живота. Това, което трябва да е пример за младите.
Костадин Джорджев
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)