Жаклин Карвальо: Не позволихме на България да играе

Жаклин Карвальо е една от най-добрите волейболистки в състава на олимпийския шампион Бразилия. Родена на 31 декември 1983 в Ресифе, тя е известна и покрай съпруга си - колегата си в мъжкия национален отбор на "Селесао" Мурильо Ендрес.
След мача с България в "Пала Триесте" от Световното в Италия, Жаклин говори пред BGvolleyball.com.

- Започнахте с бърза победа, но докъде можете да стигнете на Световното?
- Срещу България нашият отбор игра много добре, преди всичко на контра атака и на блокада. Аз вярвам силно във възможностите на тима ни. Трябва да сме спокойни мач след мач, без да мислим, че трябва да печелим на всяка цена. Необходимо е да вървим постепенно, защото Световното е трудно първенство. И затова трябва да се радваме след всяко едно разиграване.

- Как видяхте отборът на България, който е доста млад. Забелязахте ли някакъв страх в българския отбор?
- Не, не, мисля, че ние играхме много добре, особено в защита и на блокада. Просто не им оставихме шанс да покажат най-доброто, на което са способни. Поне на мен така ми се стори.
 
- В тази трудна група как ви се струват останалите съперници?
- Видях, че и Сърбия, и Турция са доста сериозни отбори. Във втория ни мач излизаме срещу Камерун и сме наясно, че на теория другите тимова са под нашето ниво, но ние трябва да сме концентрирани по всяко време и знаем, че не бива да допускаме съперниците ни да играят. Просто ние трябва да налагаме нашия стил във всеки един мач, независимо от съперника.

- Как преживяхте загубата на мъжкия тим на Бразилия на финала на Мондиала в Полша?
- Много тъжно! Все пак Бразилия се представи добре на Световното първенство, като имаше някои проблеми с физическото състояние на отделни състезатели като Мурильо и Уолъс. И сега ние от женския тим трябва да се опитаме да се представим още по-добре, за да помогнем на мъжкия отбор след загубата на финала. Със сигурност тяхното поражение ще бъде допълнителен стимул за нас.
 
- Мурильо бе избран като един от двамата най-добри посрещачи на Мондиала ..
- Да, той играеше без напрежение, въпреки че имаше известни проблеми преди Световното. През цялото време се опитваше да прави това, което знае най-добре и според мен той е истински лидер в отбора. Тази награда е напълно заслужена, защото той тренираше много през цялото време. И даде всичко от себе си, за да помогне на националния отбор.

- Как се чувства малкият Артур в компанията на родители като Жаклин и Мурильо?
- А, той се чувства супер, но много ми липсва. След време той ще разбере, че това е работата ни и ще има повод да се гордее с мен и с баща си. Дали ще продължи традицията за волейбол? Мисля, че да. Ако не волейбол, може да е баскетбол или всичко онова, което му хареса да прави.