Камило Плачи - от родното Саленто до олимпийските върхове

Някои решения на българската федерация ме озадачиха и ме принудиха да подам оставка, откровен е бившият селекционер

"Вечерта преди мача за бронзовите медали от Олимпийските игри в Пекин (23 август 2008, б.а.), както винаги преди лягане бях излязъл на балкона на моята стая в олимпийското село, за да изпуша една цигара. На следващия ден с тима на Русия спечелихме с 3:0 срещу Италия и взехме бронза. И в този миг на балкона, независимо, че оставаха едва няколко часа до важния мач от форума, за който всеки професионален спортист мечтае, се замислих за моето начало в родната ми област Саленто. Замислих се за Дон Тонино Бело, който направи много, за да се развие волейбола в региона и да създаде центрове, които след време станаха големи като този в Удженто. И най-вече как той допринесе и за моята кариера", думи на Камило Плачи, треньор от световна класа, който е дал много за волейбола в южната италианска област. Бившият селекционер на България даде специално интервю за местния спортен сайт Саленто Спорт.

Роден на 11 ноември в Спекия, в сърцето на южната част от Саленто, точно в родното си място Плачи прави първите си стъпки във волейбола, които ще го отведат до това да стане истински маестро. Преминал през местните Акуарика, Калимера, Руфано, Кутрофиано и по-традиционните центрове като Фалки Удженто и Тавиано, за да достигне до върховете на италианския (в Кунео и в Модена като помощник-треньор и треньор) и световен волейбол (асистент в щаба на Русия и на България, а след това и селекционер на България). В кариерата си достига до Олимпийските игри и до това да бъде всепризнат. За Саленто Спорт Плачи разказа за кариерата си, в която е имал много добри моменти и нито едно нещо, за което да съжалява по някакъв начин. Без да спестява мнението си за местния волейбол в Саленто, както и за този в Италия и, разбира се, за Световното първенство в Полша. И с поглед към бъдещето.

- От Спекия до Тавиано, преминавайки през Удженто. Първите стъпки са със салентински акцент. Какво Ви даде родната земя и колко важно бе началото на две крачки от дома?
- Всички отбори, в които съм работил в началото на моята кариера, бяха много важни за мен, защото бяха клубове, които искат да направят нещо съществено, без значение дали на местно или на национално ниво като Удженто. С тези отбори имах щастието да натрупам сериозен опит, който през годините ставаше все по-ценен и който ме направи треньора днес. Въпреки че нито за миг не съм се спирал да уча и да се подобрявам. А и през онези години в Саленто и в южна Италия (защото съм работил и в Кориляно Калабро) имаше голямо желание за работа и за доказване в една реалност, в която имаше по-сериозно противопоставяне между Юга и Севера, отколкото днес. И страстта, която ми даде началото в Саленто, я пазя и до днес. Заедно с типичния начин на мислене, който ми показа, че дори без необходимите средства, може да се разрешават проблемите, като се изправяш директно срещу тях вместо да ги обсъждаш и да се опитваш да ги заобикаляш.

- В кариерата си сте имал доста удовлетворения. Ако трябва да избирате най-хубавия?
- Да бъда на Олимпийски игри мисля, че е максимума, който един волейболист може да постигне, но бих казал, че това важи и за всички спортисти. А аз имах възможността да се боря в две издания - през 2008 с Русия и през 2012 с България. В първия случай участието ми бе по-успешно, след като завърши с победа над Италия и бронзовите медали. Това бяха неописуеми емоции, които само едно толкова важно състезание може да ти донесе. Четири години по-късно отново мач за бронзовите медали и отново срещу Италия, но този път с тима на България. И въпреки че загубихме, този момент си остава сред най-запомнящите се в моята кариера. И разбира се, моето начало в Лече, ми подари моменти, които няма да забравя никога и ще нося винаги в моето сърце.

- Нещо, за което да съжалявате?
- В личен план - за нищо. През цялата ми кариера винаги съм се раздавал максимално на местата, където съм живял. И стъпка след стъпка се подобрявах и трупах опит във все по-важни среди. Научих от самото начало, че трябва да се мисли за момента, защото само така можеш да дадеш всичко от себе си на мястото, до което си достигнал. И да се наслаждаваш на плодовете, които успяваш да събереш. И ако вместо това, съм мислел за бъдещето и докъде мога да стигна, по всяка вероятност нямаше да имам такъв успех. И нямаше да се кача на влаковете, които когато се трудиш, минават няколко пъти покрай теб. Ако се мисли прекалено много напред, то има риск да ги изпуснеш. От спортна гледна точка може би съжалявам за изпуснатите бронзови медали в Лондон, но това е част от волейбола.

- След Олимпийските игри в Лондон от българската федерация ви назначиха за селекционер на националния отбор, с който трябваше да бъде на Световното първенство в Полша. Но какво се случи междувременно?
- През юли подадох оставка след няколко успешни години с България, която вече е неизменна част от световния елит и с който отбор се класирахме за Мондиала след като спечелихме квалификации. След това обаче от федерацията взеха някои решения, които не ми харесаха и които ме озадачиха и затова прецених, че нашите отношения не могат да продължават повече по този начин.

- Какво мислите за волейбола, който виждаме на Световното първенство? И защо така Италия разочарова толкова много? Кои са фаворитите?
- Ако има нещо, което се вижда от пръв поглед на този Мондиал, е че средното ниво на отборите през последните години се е повишило значително. Има доста страни, които отскоро пробиват във волейбола, но които показват сериозно израстване. И по този начин допринасят този шампионат на планетата да бъде един от най-равностойните досега. И по-изненадващите резултати като победата с 3:1 на Пуерто Рико срещу Италия не са случайни, а са продиктувани от сериозна подготовка. Колкото до фаворитите, това са Полша, Русия и Бразилия.

- Връщайки се на волейбола в Саленто, какви са перспективите?
- В Саленто средствата не са достатъчни, но желанието за волейбол е сериозно. Малки или средноголеми клубове имат амбиции. Има добри отбори и талантливи играчи, но за да се направи сериозен скок, трябва да се намерят клубове, които до достигнат до най-високите първенства. Защото добрите играчи могат да подобряват представянето си само, ако се срещат с големи шампиони в оспорвани мачове. А това е възможно само в елитните групи. И затова съм щастлив, че отбор като Алесано достигна до Серия А2. Има и някои други добри клубове като Удженто и в женския волейбол като Малие, но се изискват още, за да се вдигне средното ниво в региона. Потенциалът на волейбола в Саленто не е малък, но са необходими фирми, които да инвестират в клубовете и в школите, но това не е само регионален проблем, а касае цяла Италия.

- А бъдещите планове на Камило Плачи? Говореше се, че ще започнете работа в щаба на Трентино Волей (Тренто). Само слух ли бе това?
- Това бяха безпочвени слухове, най-вече защото в този момент все още бях селекционер на България и имах договор с тази федерация. Непосредстено, след като подадох оставка, получих две оферти от национални отбори и две от клубни извън Италия. Отказах тези от клубовете и едната от национална федерация. Докато за другата оферта ще изчакам края на Световното, за да мога да си направя по-добра преценка.

Алесио Амато, "Саленто Спорт"

Превод: bgvolleyball.com