Пламен Константинов: Този отбор не е готов за медали

Злощастно започна кариерата на Пламен Константинов като треньор на националния по волейбол. Дългогодишният капитан на тима пое отбора в началото на юли след провала в Световната лига (1 победа и 11 загуби). Очакванията за световното бяха за минимум влизане в осмицата, както той неведнъж заяви публично. Но не се получи.

С Константинов разговаряме преди последните два мача - с Куба и с Финландия, които той определи като много важни. След фиаското с кубинците (0:3) треньорът бе смазан от мъка. На официалната пресконференция промълви: "Много съм разочарован от представянето в този мач, в него моят отбор не се би за победата."
След това представителите на българските медии, солидарни с прединфарктното настроение на селекционера, го "пожалиха", като отложиха търсенето на неговото обяснение за срамната загуба и за цялостното представяне на световното за по-спокойни дни. Какво каза за "Труд" преди това Константинов?

- Този отбор с тази формация трябва да направи усилие да се пребори за влизане в осмицата. Защото никой не започва от златен медал. Първо трябва да спечелиш твоите си финали - за осмо място, за пето-шесто. След това може да стигнеш да се бориш за истинските медали. Може би на това световно тези финали за нас са мачовете с Куба и Финландия. Имахме два финала за влизане в шестицата - с Канада и с Германия, и ги загубихме. Значи реално не сме на ниво шестицата. Това е моята преценка - ако някой мисли, че този отбор може да се бори за медали, аз мисля, че не е готов. Но това не означава, че трябва да се откажем.

- Но след мача с Русия не си ли помислихте и вие самият за медалите?
-Точно тогава и аз си го помислих. Имахме проблясъци и преди това в контролите, с Канада изпуснахме спечелен мач и се срутихме. С Китай направихме среден мач и колеблив с Египет. Срещу Русия показахме потенциал, близо до максималния, после играхме много слабо срещу Бразилия. Нямаме 2-3 мача поред на ниво и след срещата с руснаците казах, че предизвикателството пред този отбор е да си намери играта без големи амплитуди. Това показва класа.

- Не се ли получи надуване на очакванията от всички - и от самите състезатели, треньори, ръководители, медии, фенове?
- Надуване имаше, но през последните две години - браво на момчетата и треньорите! - този отбор си надскочи възможностите. Реалното ни място за мен е някъде около първите осем.

- А как ги надскочиха?
- На олимпиадата в Лондон отидоха без очаквания и те започнаха да тежат в полуфиналите. На Световната лига в София с един мач срещу Аржентина влязохме в четворката. Сега на този отбор му тежат както неубедителното лято, така и предишните добри класирания. Защото ако не виждаш, че можеш поне да повториш тези резултати, също тежи. Получава се нормален спад, както се случва с всички отбори - вижте Полша през миналата година, сега Италия. Този отбор може да играе само ако има добър колектив и играе като отбор. Но трябва и да си повярва. Това е първият ключов момент. Второто нещо е, че има състезатели, които нямат много опит, но трябва да им се дава шанс и да се залага на тях. Николай Пенчев и Тодор Скримов са бъдещето, има и други момчета с качества.

- Тоест има "материал"...
- Има нещо, но трябва да им се даде шанс. Казах за Пенчев и Скримов. От Цветан Соколов има огромни очаквания, а той е в психологическа дупка и така е от година. Андрей Жеков започна да намира ритъма с повечето състезатели, защото не бе играл 2 г. с отбора, а с някои от момчетата - въобще. За придобиването на автоматизъм между него и останалите също се иска време, а не ни стигна. Тодор Алексиев вложи много усилия и работа, но съм сигурен, че той сам чувства, че не можа да даде това, което се очакваше от него като един от лидерите. И е жалко, защото както той, така и всички бяха в добра физическа форма. Не ни стигна времето за повече сработка, в игровите моменти имаше много спадове и сривове.

- За тези 2 месеца като треньор научихте ли нещо ново за българския волейбол?
- Едно е да гледаш отстрани и по телевизията, но е съвсем друго да работиш със състезателите в залата. Всеки си има особености. Виждаш кой какви проблеми има, как реагира, как можеш да му помогнеш. Трябва да изучиш и да вникнеш в особеностите на всеки, за да ги управляваш. Тук имах затруднения.

- Има ли неуправляеми волейболисти в отбора?
- Няма, има такива, на които не познаваш достатъчно добре особеностите, за да знаеш как да ги управляваш. И затова се изисква време да работиш с тях.

- Времето на световното изтича, какво е бъдещето ви като треньор на този отбор?
- Официално не съм разговарял с никого от федерацията. Предполагам, че и ръководството ще направи на трезво своя анализ като резултати, работа на отбора и треньора. Аз също ще си направя изводи, макар че някои ще ги запазя за себе си. Така е по-добре. И вече решението ще се вземе, когато отшумят емоциите. Както и да приключи световното. Доволен съм от момчетата, че направиха усилия. Не мога да кажа, че не са ме следвали в този работен процес от два месеца. Може би не успяха да свикнат с някои новости в игрови план, често има неизпълнение на тактически указания, които не трябва се напомнят постоянно. Но и това изисква повече време и работа.

- Усещате ли доверие от състезателите към вас?
- Засега да. Но ще повярват повече, когато нещата на игрището започнат да се получават. Знам го и аз като състезател, че така се придобива най-голямо доверие. Най-важното е състезателите да те искат. До този момент са ме следвали.

- А тези, които не са в отбора, дали мислят така?
- Дали сме направили най-правилния избор - никога не можеш да кажеш. За мен бе трудно за 25 дни. След година можеш да имаш друго виждане, но направихме чистосърдечен избор за момента. Хората гледат 5-6 мача, но един волейболист печели доверието на треньора в подготовката.

- Някой бърка ли ви се в работата?
- Никой. И нямам абсолютно никакви претенции към хората от федерацията - каквото поискахме, ни го осигуриха. Направиха максималното според възможностите.

- Вашата прогноза за битката за медалите?
- Фаворитите са в нашия поток. Бразилия имат много качествени състезатели, които на моменти играят като машина. Руснаците са силов отбор и ако поддържат нивото на сервис, ще създадат проблеми на всички. Но пък те зависят много от този елемент и за мен големият фаворит е Бразилия.

Антони Йорданов, "Труд"