"От скрина": Един мач, за който се говори и днес

"От скрина": Един мач, за който се говори и днес

На 16 март 1986 г. "Непщадион" в Будапеща ври и кипи. Националният отбор на Унгария има проверка с Бразилия. Над 70 хиляди души се изсипват на "Стадиона на Народа", за да видят на живо звездите на Теле Сантана. През лятото на същата година съоръжението в унгарската столица се пръска отново по шевовете, когато гигантите от "Куин" изнасят мегаконцерт, който през 1987 г. българите могат да гледат по екраните, но това вече е друга тема. Бразилците са без контузените си перли Зико и Сократес. Няма ги още Карека и Краля на Рим – Пауло Роберто Фалкао, които са оставени извън състава, след като четири дни по-рано играят пълни 90 минути в контрола с ФРГ.

Въпреки големите липси, "Селесао Бразилейра" си остава силен отбор. Унгарците обаче надскачат себе си и на крилете на ентусиазма печелят с класическото 3:0. Головете вкарват Калман Ковач, Мартон Естерхази и последната голяма звезда на унгарския футбол Лайош Детари, за когото през 1988 г. е счупен световният рекорд при трансферите. Гръцкият Олимпиакос плаща за офанзивния халф на Айнтрахт (Франкфурт) колосалните 17,4 милиона германски марки. Победата над Бразилия прави Унгария едва ли не фаворит за световната купа същата година. Момчетата на селекционера Дьордж Мезей стават прекалено прехвалени, но истината лъсва още в първия им мач на мексиканския мондиал. Съперник на маджарите е СССР.

В лагера на Сборная е напечено преди старта на световното. Наставникът Едуард Малофеев е заменен дни преди финалите от Валерий Лобановский, който две седмици по-рано триумфира с Динамо (Киев) в надпреварата за КНК. Командата на Лобановский разбива с 3:0 Атлетико (Мадрид) на финала във Франция. Завръщането на Валерий Василиевич начело на СССР е белязано с повиквателни за 12 футболисти от Киев – вратарят Виктор Чанов, който има съдбата на вечна резерва на Ринат Дасаев, десният бек Владимир Бесонов, стоперът Олег Кузнецов, левият защитник Анатолий Демяненко, полузащитниците Иван Яремчук, Павел Яковенко, Александър Заваров, Андрей Бал и шилото отляво Василий Рац, нападателите Игор Беланов, Вадим Евтушенко и легендата Олег Блохин.

Към киевските звезди Лобановский прибавя класата на защитника на Зенит (Ленинград) Николай Ларионов, халфа на Динамо (Минск) Сергей Алейников, нападателя на Спартак (Москва) Сергей Родионов и голмайстора на Днепър Олег Протасов. В дните преди началото на световното съветски журналист констатира пред именития спец в Ирапуато, където е базата на тима, че предшественикът му Малофеев проповядвал "искрен" футбол. "Не зная какво е това", отвръща хладно Лобановский.

На 1 юни 1986 г. в Леон светът вижда мач, за който ще се говори много през следващите няколко години, а се говори и днес. СССР буквално разпилява маджарите, които стават за смях. Резултатът 6:0 за Сборная е най-малкото, с което натрупаните с фалшиви очаквания унгарци се измъкват. След само 240 секунди игра вече е 2:0 с голове на Яковенко и Алейников. Футболистите на Лобановский сякаш летят по терена – комбинации, извеждащи подавания, шутове. На няколко пъти Рац е неудържим по левия фланг, където разминава по 2-3 противници. В 24-ата минута Беланов от дузпа прави 3:0. След това Мълнията пропуска още два чисти гола. Стрелецът на СССР играе на линията на засадата. В това време работата на вратаря Дасаев се свежда до това да вкарва топката в игра. Само веднъж легендарният страж трябва да лови удар от десетина метра с глава на унгарец. След почивката Яремчук, автогол на Ласло Дайка и Родионов оформят крайното 6:0. Преди последното попадение пък Яковенко пропуска дузпа пред унгарската врата.

Според витрината на двубоя маджарите са играли с топката в около 30% от игровото време, което е впечатляващо за бавния футбол от онези години и говори за силата на пресата на Сборная. Скоростта в играта на СССР е такава, че след мача тръгва теория на конспирациите, че в Москва са разработили неизвестен до този момент допинг, който дал на съветските играчи невиждана за 80-те години мощ. Някои пък сравняват стила на Съюза с Тоталния футбол на Холандия от 1974 г. "Извънземните дойдоха", гласи едно от заглавията в световната преса, веднага след погрома.

Любопитно е, че в България прякото предаване на срещата започва при 2:0. Проблеми с телевизионното излъчване има и в Съветския съюз, където през първото полувреме има чести смущения в картината. В следващите мачове момчетата на Лобановский забавят темпото. Все пак след равенство с Франция (1:1) и победа над Канада (2:0) те заемат първото място в групата. Унгарците пък бият с 2:0 аутсайдера Канада, падат с 0:3 от "петлите" и макар да имат победа в актива си, заради по-лошата си голова разлика, не преминават груповата фаза. Това прави България.

Нашите нямат победа, но двете равенства с Италия и Южна Корея им носят равенство при точките с Унгария. Същото е и положението на Уругвай – две равенства с ФРГ и Шотландия, но головата разлика на "Ла Селесте" също е по-добра от унгарската. Така маджарите слизат от голямата сцена за десетилетия напред. Ролята на фаворит обаче е твърде кратко на плещите на СССР. В един наелектризиращ осминафинал Белгия успява да елиминира командата на Валерий Василиевич с 4:3 след продължения. След години треньорът признава, че знае наизуст видеозаписа от този фатален за отбора му сблъсък. Интересно е, че преди мача Пеле прогнозира, че победители ще бъдат белгийците. Ето че понякога Краля на футбола също познава.  

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!

Последвайте каналите ни в:

Още от От скрина

Виж всички