Торо: Печелих и с ЦСКА, но Левски ми остава на сърцето

Един от знаковите играчи в българския баскетбол през новия век Стефан Георгиев спря с баскетбола. Капитанът на Левски реши да прекрати кариерата си на върха – като победител в Балканската лига, Купата на България и Националната баскетболна лига. Пред „7 дни спорт” Торо направи равносметка на това, което успя и не успя да постигне в баскетбола и даде мнението си за следващите поколения.

- Лесно ли взе решението да спреш точно сега и нямаше ли сили за още един сезон, в който да си капитан на Левски в Адриатическата лига?

- Не че нямах сили, просто моментът беше подходящ. Възрастта ми е достатъчна, за да приключа.

- Спечелихте три купи през последния сезон. Това ли беше най-добрият завършек на кариерата ти?

- Няма как да е по-добър. Не всеки може да се похвали с три купи за една година. Това допълнително ме стимулира да спра сега.

- Каква равносметка си правиш за всички тези години и има ли нещо, за което съжаляваш, че не успя да постигнеш?

- Мисля, че се справих прилично през годините. Изкарах 11 години в националния отбор. Може би ми липсва победа на европейско първенство, но такъв ми бил късметът. Ако не се бях контузил през 2011 г., щях да имам победа и на европейско.

- Кой период бе най-добър за теб?

- Навсякъде ми е било приятно и съм благодарен, че всички съотборници и треньори, когато съм бил по-млад, са ми помагали да израствам. Факт е, че най-дълго време съм играл в Левски, и този отбор ми е на сърцето. Играл съм обаче за ЦСКА, печелил съм Купа на България и ми е било приятно.

- Сам заговори за националния отбор. Какво мислиш за представянето на тима през това лято?

- Не съм вътре в отбора и не мога да кажа каква е причината за това представяне. Една от причините е, че не дойде американец, защото американски гард или център щеше да помогне да имаме по-добър състав. За съжаление нямаме достатъчно играчи, от които треньорите да си подбират, за да може никой да не се чувства сигурен за мястото си. Като няма вътрешна конкуренция, се стига и до скандали. Не че преди не е имало, винаги е имало.

- Каква е разликата в нивото на баскетбола от времето, когато започна да играеш, в сравнение с настоящето?

- Ако трябва да го разделим така, преди нивото на българските играчи беше по-високо от сега. Причината според мен е, че в отборите има прекалено много чужденци. Не говоря за Лукойл и Левски, защото тези отбори наистина се мъчат да правят нещо в Европа, особено Лукойл през последните години. Но за по-слабите отбори не виждам какъв е смисълът да се взимат толкова чужденци, които не са по-добри от българските играчи, а в същото време българите стоят на пейката. В същото време не трябва да се дава даром нищо, без значение дали става въпрос за българин, или за чужденец. Не трябва да се пуска някой, който в момента няма нужните качества, но е българин. И обратното – не трябва да се пуска някой чужденец, който е по-слаб от българските играчи в отбора, само защото за него са дадени една шапка пари. И едната, и другата крайност не са правилни.

- Приключи ли едно цяло поколение след твоето и отказването на Илия Станков от това лято и оттеглянето на Юлиян Радионов, Тодор Стойков и Хриси Димитров през миналата година?

- Не, има още няколко момчета – Филип Виденов, Тенчо Банев, Митко Ангелов, и след тяхното отказване можем да кажем, че едно поколение приключва. Лошото е, че от следващото поколение от родените през 1984 и 1985 година не останаха много в националния отбор. А тези, които са сега, трябва да се докажат, защото са на по 24-25 години, а като гледам, не успяват да се класират за европейско първенство до момента.

- Какво ще правиш от тук нататък?

- Не знам, все още не съм мислил и нямам планове. Със сигурност ще съм близо до баскетбола, а ако наистина от Левски ми предложат нещо, ще видим.

Тодор Христов, "7 дни спорт"