Катя Аврамова проговори за пръв път: Ще плувам за Турция, но ще продължа да живея в Лондон

Почти от месец насам най-добрата ни плувкиня Екатерина Аврамова ходи с турски паспорт в джоба. Рекордьорката на България на 50,100 и 200 м гръб избра да се състезава за Турция и с това моментално си навлече негативни коментари в родината. Вестник Преса убеди 22-годишната столичанка да разкаже своята история. За първи и може би за последен път пред родна медия. Такава, каквато я знаят само тя, семейството й и шепата й приятели в София. Катето говори откровено за преминаването си в националния отбор на южната ни съседка. Намираме я в Истанбул, където вече тренира и си връща радостта от досега с водата.

"707 дни", това е първото, което Аврамова казва. Това е времето, което остава до мечтата, наречена Рио де Жанейро 2016. Аврамова е отново в басейна след 3-седмична почивка – лукс, който не я е спохождал от 2010 г. насам.
"В Турция съм. Приех предложението, защото бяха най-настойчиви и защото прецених, че това е най-добрата възможност за мен. Разговорите започнаха на световното през август 2013 г. в Барселона и постепенно се задълбочиха. Днес не съжалявам за нищо. Тук (в Истанбул – б.а.) ме приеха топло. Наред с това, че имам отлични условия за подготовка и възстановяване, аз съм част от амбициозен проект за изграждане на силен тим за олимпийските игри в Рио 2016 и Токио 2020. Чувствам се презаредена, чувствам се отново мотивирана“, разказва Аврамова.
За нея преломът в решението да смени гражданството идва с тежка контузия в рамото. Тренира и се състезава с адски болки от декември 2012 г. до септември 2013 г.

"Това просто не бях аз. Отказвах да се примиря, че имам нужда от почивка. Не исках да спра да тренирам. В резултат на това, на световното в Барселона бях принудена да откажа участие на 200 м гръб, защото не можех да вдигна ръката си. Плуването се оказа сред най-потърпевшите след масовото орязване на бюджета на спортните федерации. Така от нашата централа не можаха да ми помогнат. Лечението бе поето изцяло от мен и семейството ми. Дадох си сметка, че не мога да продължа да съсипвам здравето си. Никой не ме държи насила в басейна, но усещането, че няма на кого да разчитам, когато пострадам, това ме пречупи. Никога не съм се оплаквала от това, което ми е давала България. В живота на всеки спортист, който живее и тренира в чужбина отдавна настъпва момент, в който трябва да реши. Дали да продължи напред и как да продължи.“

Екатерина заминава за Великобритания 16-годишна, през декември 2008 г.. С невероятните усилия на майка си Антоанета, която е готова на всичко, за да сбъдне мечтата на детето си и да види Катето успяла. Плуването е нейният живот, а на Острова българката попада в ръцете на изключителен специалист и човек – треньорът Дейв Хийткок от клуб "Илинг".



"Щастлива съм от разбирането, с което подходиха от турската федерация. Казах, че за по-добър треньор от Дейв не бих могла и да сънувам. Ние продължаваме да сме тандем. Ще идвам в Турция за лагерите на националния отбор, но оставам със семейството си в Лондон, при Дейв и при съотборниците ми в "Илинг". До Рио няма да имам почивен ден, но важното е друго. Отново изпитвам радост сутрин като се събудя. Че ме чака нов ден, нова тренировка и нови предизвикателства."

В Истанбул Катето се буди около 7,00 ч. Има 60 минути, за да преодолее разстоянието от европейската част, в която живее – до азиатската, където е разположен комплекса.
"Басейнът е открит, на брега на морето. Плувам и се усмихвам на слънцето. В Турция открих толкова приятели. Всеки ден ми пишат непознати в Туитър или в останалите социални мрежи. Пожелават ми късмет. Гостоприемството и положителната настройка към младите хора тук ме поразиха. В отбора също много бързо се сближихме. След края на първия лагер трябваше да остана един ден сама и на раздяла всички се разплакахме."

В националния на Турция има петима натурализирани: две момичета – освен Катето, и 16-годишна обещаваща плувкиня от Украйна. Плюс три момчета – едно от Украйна и две от Беларус, които са се преместили край Босфора преди 2-3 години. Всички те се следят от зоркия поглед на треньора, изградил легендарния Майкъл Фелпс – чудото от Балтимор (носител на 22 олимпийски медала – б.а.) - Боб Боумън.

Американецът има договор като консултант с турската федерация. Запознава се с нашето момиче през септември миналата година, когато тя за първи път отива в Истанбул.
"Мисля, че Боб ме оцени и неговата положителна оценка наклони везните в моя полза. Той е страхотен. При него в Балтимор, Турция вече изпрати петима таланти. Аз трябваше да избирам. Да остана в Лондон и да се отзовавам винаги, когато трябва, за да изпълнявам задълженията си. Да се преместя в Истанбул, или да замина за САЩ“, издава българката.

В Истанбул най-шокиращ за нея е трафикът. "Едва ли някога ще събера кураж, че да седна зад волана в този град. Тук има правила, но шофьорите добавят собствени, което прави движението неповторимо. Аз съм човек, който живее в Лондон и шофира там, но подобно нещо, не съм виждала“, удивлява се Аврамова, която засега тя ползва услугите на градския транспорт, който в редица случаи се оказва по-бърз от ползването на личен превоз.

В какви отношения се разделя с управата на родната централа?
"Винаги съм била пряма и честна спрямо хората, които са се опитвали да ме подкрепят, когато са имали тази възможност от България. Изпитвам респект към Таня Богомилова и се надявам занапред отношенията ни да не се променят. През януари доброволно се отказах от средствата, които държавата ми предоставяше. Обявих, че напускам националния, като уведомих БОК и Министерството на спорта чрез писмо. Нямаше да е честно да харча пари половин година и след това да обява, че си тръгвам. Нека тези средства да подпомогнат друг български спортист. Де факто от януари сама финансирах подготовката си, но всичко е добре, когато завършва добре. Ако не ми мине котка път, планирам в скоро време да си върна старата форма и най-добри резултати. Даже повече, имам сили да ги подобря", надява се българката.



Как приема негативните коментари в България?
"Не ме вълнува чуждото мнение. Особено на хора, които се крият под фалшиви имена във форумите. Те си нямат ни най-малка представа какво стои зад успеха или падението на един спортист. Не очаквам такива хора да оценят годините, в които съм ставала по тъмно, за да стигна навреме за тренировка. Нито да ми броят сълзите, които съм проляла в басейна. Не чакам разбиране, нито одобрително потупване по рамото. От самото начало знаех, че ще се приеме болезнено. За която и друга държава да бях отишла да плувам, нямаше да бъде чак толкова драматично, колкото за Турция. Всеки продължава, всеки има избор. Понякога де. Има случаи, в които човек е изправен пред вземането на решение, само защото не е имал друг избор“, казва Аврамова с горчивина в гласа.

Най-важните дни обаче са пред нея. Декември в Катар има световно първенство и тя стиска палци до тогава ФИНА да е издала официално разрешително й да се състезава под турски флаг. Новината е, че освен индивидуално, в Турция тя ще участва и с щафетата.

Влади Лазарова, "Преса"