Новото начало на Антонио Бъркс

Какво ви говори името Антонио Бъркс? Част от баскетболните фенове у нас ще се сетят, че някога такъв играч играеше, макар и за кратко по родните терени. По-запалените от тях ще добавят, че Бъркс бе част от Лукойл Академик и се забърка в скандал с ФИБА, след като бе напуснал самоволно предишния си отбор Цървена звезда.

Бъркс си тръгна от Лукойл през задния вход и за два сезона изигра общо девет мача за тима. Бе заменен от Кевин Крюгер, който обаче си тръгна след едва месец на родна земя. И докато Крюгер не остави кой знае колко ярка следа в съзнанието на треньори, фенове и специалисти, то Бъркс го направи. Признанието дойде от Сашо Везенков, който в интервю наскоро призна, че най-голямата му грешка като ръководител е било освобождаването на Бъркс.

Сигурно се питате защо пиша това точно сега. Година след като бе отпратен от "студентите", Бъркс стана жертва на обир, по време на който бе прострелян и доста време бе в болница с опасност за живота.

Сега, пет години по-късно, той отново се завръща към това, което обича - баскетбола. 34-годишният Антонио, някогашна звезда на Университета Мемфис, ще се превъплъти в ролята на треньор.

Някогашната колежанска звезда, която прекара два сезона в НБА, преди да се впусне в краткорайна европейска авантюра ще бъде треньор на гимназиалния отбор на Соулсвил Чартър Скул в родния си град Мемфис. Преди това за кратко бе помощник-треньор на втородивизионния ЛеМойн-Оуен Колидж.

Преди време писах за друг чужденец, гастролирал у нас, но също напуснал след скандал - Аджани Уилямс. Е, той намери себе си и изкара няколко мандата като шеф на баскетболната федерация на Ямайка.

Бъркс мечтаеше отново да играе професионален баскетбол, но състоянието му след редица операции заради множеството прострелни рани го лиши от това желание. Сега той получава втори шанс и се завръща към голямата си любов.

През 2004 година героят на този материал е избран за "Играч на годината" в колежанската Conference USA. Година по-рано това звание отива при Дуейн Уейд. Антонио Бъркс така и не успя да разгърне изцяло таланта си, но със сигурност е научил някои неща от треньорите, за които е играл - имена като Джон Калипари и Майк Фратело.

Някога талантлив баскетболист, а сега - прохождащ треньор. Преди четири години той спечели най-важната битка - тази за живота си. Бъркс получи втори шанс за ново начало и е въпрос на време да предаде знанията и уменията си на следващите баскетболни поколения в Мемфис.