Пламен Константинов: Диктатор няма да бъда! Можеш да загубиш мача, но да спечелиш хората с играта си

Новият селекционер на националния отбор на България Пламен Константинов даде интервю за предаването "Зона Спорт" по bTV, в което говори за всичко.

"Не съм си представял за конкретния момент, че ще се завърна в националния отбор, но от другата страна на мрежата. Мислех, че ще е малко по-късно. В интерес на истината през 2009-та, когато Силвано Пранди не ме взе на Европейското, ми беше ясно, че като играч няма да се върна. Беше затворена страница и мисля, че така е правилно. Когато вземеш едно такова решение, за мен поне така е било писано и вече бях настроен и психологически, че повече няма да играя за националния отбор. Не е лесно решение, но рано или късно трябва да се вземе и по-добре да е на време", започна Константинов.

"Излишни са тези емоции и усещания, че завръщането го приемам като сладък реванш. Абсолютно не се чувствам така в момента. За мен чисто и просто това е националния отбор, а за националния отбор в общи линии не съм отказвал. Освен лятото на 2012-та, когато вярвах, че не съм подходящия човек. Беше такава ситуация, в която мислех и вярвах, че един по-консенсусен, по-мек човек като Камило щеше да е по-полезен за националния отбор и според мен резултатите на самата Олимпиада и след това на финалите на Световната лига показаха, че явно това е било правилното решение", добави Пламен.
 
"Диктатор няма да бъда. Да, диктатурата е част от прогреса в руската школа, но аз не се чувствам като произведение на руската школа. Не вярвам в теорията, че трябва само да се издават заповеди и те трябва да бъдат следвани безропотно от всички състезатели. Мисля, че по-правилния подход е да се намира общ език и общо мислене и хората да бъдат убедени поставяйки на масата нужните аргументи. Най-големият ми проблем сега е малкото време в интерес на истината, но ще се опитаме успоредно с всичко в това време, което имаме, да променим много неща в отбора включително и най-вече физиономията и отношението към националния отбор. За мен революциите са в мисленето. Постигайки и стигайки до единомислие си направил вече една революция, която рано или късно ще даде резултат. Така, че повече революции в мисленето трябва", продължи селекционерът на България.

"Мисля, че на този етап с Матей имаме някои сериозни различия в това, което вярваме. Макар, че като крайни резултати да търсим близки неща, имаме различия в това как трябва да бъдат направени промените. Аз вярвам, че първото нещо, за да промениш една система трябва да си участник в тази система, трябва да си част от системата и тогава ти можеш да я промениш. Стоейки отстрани мисля, че няма как и думата ти да тежи. Второто нещо, в което вярвам е, че мястото на един състезател е на игрището, но не задължително със затворена уста. Трябва да имат чуваемост за хубавите идеи и не мисля, че Матей трябва да чувства връщането си като един вид "Връщам се, но трябва да си затворя устата". Не е така. Въпросът е, че трябва да убедиш хората в правотата си, в това, което вярваш и, ако ги убедиш, тогава вече могат да настъпят реално някои промени. Но другото, което вярвам и пак го подчертавам е, че един състезател облечен в националната фланелка всичко, което казва гърми и трещи. Лежейки под някоя палма се чува това, което казваш, но то остава някакси встрани", коментира Пламен.

"В крайна сметка мисля, че Матей не е малко дете, а един мъж на 30 години, който трябва да има своето мислене и неща, в които вярва. Не е задължително всичко да съвпада и в мисленето на хората, но аз мисля, че трябва да поставиш някои приоритети и да ги подредиш по значимост както го подчертах в първия ден на първата пресконференция. И ако това, което ни обединява, е по-значимо от това, което ни разделя, значи това, което ни разделя може да влезе в групата на компромисите. Мисля, че по-значимо от това да играеш за страната си, да играеш за отбора си няма, защото това, което един състезател най-много трябва да го интересува е точно това - съотборниците му, феновете, хората, които очакват от отбора резултати и, които се радват на играта на отбора. В крайна сметка първото ти задължение е към тях, така че трябва първо да градираш по важност. Болка или някакво лично чувство, лично разочарование от отказа на Матей, аз не чувствам. Това е негово решение. Аз не мисля, че е полезно за един отбор да имаш дори и най-добрия състезател в състава си, ако той не вярва и не е убеден в това, че този отбор може да постигне някакви резултати. Или някак си с някакво половинчато желание да се явиш само и само, за да се явиш. Това не е нужно", продължи наставникът на България.

"Без никакви съмнения една от идеите и то най-важната е да задържим позициите си. Да няма големи отстъпления и да няма големи сривове. Винаги може да има малки амплитуди, но големите амплитуди са опасни. В една такава кризисна ситуация, каквато се оформи около Световната лига, мисля, че първото нещо, което трябва да мислим е как да върнем и стабилизираме представянето на отбора, твърдо да се закрепим в 8-ца като основа или 6-ца и евентуално с поглед напред на Световното. Разбира се, никой не казва, че нямаме желание за нещо повече, но трябва да правим постепенни реални стъпки. Без никакво съмнение нашето място е в битката. Не е най-важното нещо винаги победата или загубата. Можеш да загубиш мача и да спечелиш хората с начина, по който изглежда отбора и се бори на игрището. Мисля, че това трябва да ни е основната ни цел", завърши Пламен Константинов.