ЛеБрон Джеймс: Целта ми е да печеля трофеи в Охайо

ЛеБрон Джеймс официално оповести решението си да напусне Маями Хийт, за да се завърне в родния си щат Охайо и да облече екипа на Кливлънд Кавалиърс. Крилото не свика специална пресконференция, както направи преди четири години, когато в национален ефир бе излъчено "Решението" да се присъедини към Маями, а обяви мотивите си в писмо. Ето какво написа ЛеБрон.

"Преди време, преди на който и да е да започне да му пука къде ще играя баскетбол, бях просто хлапе от Североизточен Охайо. Там направих първите си стъпки. Там тичах. Там плаках. Там кървях. Това място е завинаги в сърцето ми. Хората там видяха как порастнах. Понякога се чувствам като техен син. Страстта им е поразителна и точно това ме мотивира и ме кара да продължавам напред. Искам ми се когато мога да им давам надежда. Да ги вдъхновявам. Не осъзнавах това преди четири години. Но сега е различно.

Помните ли лятото на 2010? Седях и си мислех. Беше много трудно, усещах го. Оставях зад себе си нещо, което създавах дълго време. Ако трябваше да направя всичко отново, определено щеше да е различно, но пак щях да си тръгна. Маями за мен е това, което колежа е за останалите деца. Тези изминали четири години ми помогнаха да порастна и да стана това, което съм. Станах по-добър играч и по-добър човек. Учих се от организация, която е постигнала това, което аз целях. Маями винаги ще бъде втори дом за мен. Без преживяванията и опита, които натрупах тук, сега нямаше да бъда този човек.

Отидох в Маями заради Дуейн Уейд и Крис Бош. Направихме някои жертви, за да запазим Юдонис Хаслем в отбора. Марио Чалмърс се превърна в мой по-малък брат. Вярвах, че заедно можем да направим нещо магическо. И направихме точно това! Най-трудното нещо в момента е, че оставям това, което изградих с всички тези момчета. Говорих с някои от тях, ще говоря и с другите. Нищо няма да промени постигнатото от нас. Ние ще бъдем братя цял живот. Искам също да благодаря на Мики Арисън и Пат Райли за невероятните четири години.

Пиша това, защото искам да обясня всичко, без да бъда прекъсван. Не искам да си мислите неща от сорта на “Той не се разбираше с Ерик Сполстра, не се разбираше с Пат Райли, Маями не успяха да съберат достатъчно добър отбор”. Това не е истина.

Нямам намерение да давам пресконфернция или пък да правя парти. Време е да се захвана за работа.

Когато си тръгнах от Кливлънд бях на мисия. Гонех шампионски титли, а и спечелих две. Но това чувство не бе ново за Маями. А нашият град не го е усещал от много, много дълго време. Моята цел си остава същата – да спечеля възможно най-много титли, това не стои под съмнение. Но сега най-важното за мен е да печеля трофеи в Североизточен Охайо.

Винаги съм вярвал, че ще се върна в Кливлънд и ще завърша кариерата си тук. Просто не знаех кога точно ще се случи. След сезона започнах да се замислям, че имам двама сина. Жена ми скоро ще роди момичценце. И се запитах – какво ли би било децата ми да израстнат в моя град. Говорих и с други отбори, но щях да напусна Маями единствено заради Кливлънд. С напредване на времето това решение изглеждаше все по-правилно. Това ме прави щастлив.

За да взема това решение имах нужда от подкрепата на съпругата ми и на майка ми. Писмото на Дан Гилбърт, освиркванията от феновете на Кливлънд, изгорените потници – всичко това е било много тежко за тях. Моите чувства и емоции бяха смесени. Най-лесно щеше да е да кажа “ОК, не искам да имам нищо общо с тези хора никога през живота си”. Но после поглеждаш и от другата страна. Какво става, ако си дете и имаш идол спортист, който те кара да искаш да имаш по-добър живот, а след това той си тръгне? Как бих реагирал? Срещнах се с Дан, лице в лице. Говорихме. Всеки прави грешки. Аз не правя изключение.

Не обещавам титла. Знам, че това е наистина трудно за изпълнение. В момента не сме готови. Разбира се, искам да спечеля още тази година, но съм реалист. Ще бъде дълъг процес, много по-дълъг от този през 2010. Ще изпробвам търпението си. Знам това. Сегашната ситуация е с млад отбор и нов треньор. Аз ще бъда старецът. Но се вълнувам, защото ще трябва да се формираме като отбор и да помогна на другите да стигнат до места, за които не са и подозирали. Сега се виждам като ментор и съм развълнуван за тези младоци. Смятам, че мога да помогна на Кайри Ървинг да се превърне в един от най-добрите плеймейкъри в НБА. Мога да съм от полза и на Тристан Томпсън и Дион Уейтърс. А също така нямам търпение да се събера отново с Андерсон Варежао, един от любимите ми съотборници.

Тук не става дума за отбора или за организацията. Тук не става дума и само за баскетбол. Поемам отговорност като лидер, при това изключително сериозно. Присъствието ми в Маями правеше разлика, но смятам, че ще съм по-полезен там, откъдето съм. Искам децата в Североизточен Охайо, както стотиците третокласници от Акрън, които спонсорирам чрез фондацията си, да разберат, че няма по-хубаво нещо от това да порастнеш у дома. Може би част от тях ще се приберат именно у дома след колежа и ще направят семейство или ще стартират бизнес. Това ще ме накара да се усмихвам. Нашето общество е преживяло толкова много и има нужда от таланти.

В Североизточен Охайо нищо не е даром. Трябва да си заслужиш всичко. Работиш за това, което имаш.

Готов съм да приема предизвикателството. Завръщам се у дома."