)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Сантиаго Бернабеу натоварва Мигел Муньос със задача да завърши възобновяването на един отбор, който вече бе спечелил всичко. Дава му мисията да изпрати с почести една група футболисти, вече превърнала Реал Мадрид в най-големия клуб на ХХ век. Задачата оставя лош вкус в устата. Трябва да съобщи на Алфредо Ди Стефано, че годините му в бяло са вече приключили. Отказва и хвърли оставка. Мадрид губи финала за КЕШ, а Русата стрела напуска клуба след края на сезона.
Мигел Муньос (1922-1990) започва да тренира Плус Ултра, филиал на Реал Мадрид, след оттеглянето си като играч през 1958 година. На следващата приема да води първия отбор и му носи петата Европейска купа, оставила клуба като голямото футболно име на континента. Успява да осъществи 
смяната на поколенията мъдро и безболезнено и продължава почти 15 години по победната следа, оставена от приятеля му Дон Алфредо.
Оставането му на пейката на Чамартин е същинско лично постижение. Нетърпеливостта на Бернабеу с треньорите – цели 10 в първите му 16 години като президент, кара всички да си мислят, че цикълът на Муньос няма да е много продължителен. А дори днес той е треньорът, водил Мадрид в най-много шампионатни мачове (601). Титлите и мълчаливата му работа са неговата запазена марка. Когато се чувства огорчен от коментара на някой съперник, винаги отвръща със специфичната си ирония, така присъща на интелигентните хора.
Връщането към детството му ни води към Мадрид и школата Каласансио – същия център, където години по-късно учи и Емилио Бутрагеньо. Там Муньос се влюбва във футбола и решава да стане футболист. Играе за Павон, Хирод, Империо, Логроньес и Сантандер, преди да дебютира в Примера с екипа на Селта през 1946 година. Две по-късно подписва с Реал Мадрид и там се превръща в незабравим герой в продължение на четвърт век. Изпъква като техничен и стилен полузащитник – същия печат, който оставя и на своите отбори.
Като незаличимо завещание оставя създаването на Йе Йе Мадрид. Исторически фигури като Пирри, Амансио, Санчис, Соко и Веласкес триумфират под негово ръководство. Муньос реди успех след успех, докато не се променя траекторията на резултатите. На 15 януари 1974 г. напуска поста си, чувствайки се главен виновник за един тръгнал по опасен път сезон, когато тимът е на само 4 точки от последния в класирането. Междувременно Барселона расте благодарение на един холандски футболист на име Йохан Кройф.
Премества себе си и спокойния си маниер в Гранада (1975-1976), където доскоро бе последният треньор за 35-годишен период, водил отбора в Примера. После отива в Лас Палмас (1977-1979), като извежда канарци до един финал за Купата на краля, изгубен от Барса.
Последната му работа е в Севиля (1979-1982). Там за първи път в кариерата си получава червен картон, след като се вбесява от затварянето на очите от страна на съдията спрямо поведението на някои играчи на... Реал Мадрид. Тогава заявява на висок глас публично, че невинаги се гледа с едни очи на всички отбори. Лошите резултати предизвикват уволнението му, ала от града, където се чувства наистина отлично, си тръгва с куп приятели и много обич.
Съдбата му е запазила още една голяма цел. Избран е за селекционер след бедственото представяне на Испания като домакин на Мондиал 1982. През 
1969 г. наистина вече е бил начело на Ла Роха, но в трио с Луис Молоуни и Салвадор Артигас. Сега отново му се е паднала задачата да обновява тима.
Испания подобрява играта си под ръководството на Муньос. С него се постига чудото срещу Малта на 21 декември 1983 година. “Това бе най-щастливият ден в спортната ми кариера, а вижте – аз съм имал доста щастливи дни”, признава. Прави Ла Роха финалист от Евро 1984, после и четвъртфиналист на Мондиал 1986... Цветето в задника – метафора за придружаващия го неизменно късмет, го изоставя на Евро 1988. Край с футбола!
Мигел Муньос умира в Мадрид на 16 юли 1990 година. Лекарите определят като причина за смъртта усложнение на чернодробна цироза. Статистиката го помни като първия испанец, спечелил КЕШ и като футболист, и като треньор, а народната памет – като един от най-добрите испански треньори в историята.
Анхел Лисерас, “Марка”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)