42-годишният американски борец в тежка категория Рулон Гарднър, приключил кариерата си преди 10 години, внезапно реши да се върне на олимпийския тепих. През 2000 г. Гарднър стана знаменитост, надвивайки на финала на олимпиадата в Сидни непобедимия руснак Александър Карелин - Руската мечка. Днес харизматичният Рулон се готви да се завърне в големия спорт и да участва на Игрите през 2016 г. Спортните медии се опитаха да преценят доколко реално е завръщането на ветерана на предишното ниво.
"Желанието е едно, борбата на тепиха - съвсем друго, смята главният треньор на отбора на Русия в класически стил Гоги Когуашвили. - Хубаво е, че олимпийският шампион Рулон Гарднър гони подобна мечта, но смятам, че тя е неосъществима. Естествено, той може да участва, но да повтори резултата от Сидни 2000 ще му бъде трудно. Аз също мога да кажа, че искам да се боря на олимпиадата и да попадна в олимпийския тим. Според мен това ще е реклама. Все пак като спортист и треньор се радвам, че след толкова дълга пауза човекът не се е отказал."
"В тежката категория сега ситуацията не е стабилна - няма спортист, който постоянно да печели, отбелязва олимпийският шампион в класически стил до 84 кг Алексей Мишин. - Защо пък да не пробва, щом има настройката. Анатолий Рошчин например спечели злато на 40 г. Рано е да говорим за медали, но всичко зависи колко е готов. Още повече че сега в борбата се върнаха правилата, по които той се бореше и стана олимпийски шампион. Но ако иска да участва на олимпиада, ще трябва да се бори на световното през 2015-а, за да спечели квота. Тогава ще стане ясно в каква форма е."
"По себе си мога да кажа, че ако се чувстваш млад по душа, нищо не ти пречи - не си обременен, отиваш в залата, тренираш и за нищо не мислиш, добавя 35-годишният Мишин, който продължи кариерата си и миналата година стана европейски шампион. - - Възможно е сега организмът да изисква повече време за възстановяване. Натоварванията вече не се удават така леко, както на 20-25 г. Въпреки това може да се спечели за сметка на професионализма. От собствен опит мога да кажа, че в спорта главата започва по-добре да съобразява след 30 г. Разбираш кое как правилно да вършиш и по-ефективно да тренираш."
Макар че Гарднър влезе завинаги в историята на борбата благодарение на победата си над Александър Карелин в Сидни в категория до 130 кг, той има и други успехи на тепиха. През 2001 г. американецът спечели златен медал на световно първенство, а на игрите през 2004-а в Атина взе бронз, след което сложи точка на кариерата си.
Любопитното е, че през живота си Гарднър на няколко пъти се е озовавал на косъм от смъртта Например още в гимназията в корема му се забива стрела. През 2002 г. пък Гарднър се загубва по време на излет със снегомобил, пада в реката, след което прекарва нощта на открито при температура минус 25 градуса. След 18 часа зъзнене мъжагата оцелява, но измръзването на крайниците и хипотермията води до ампутация на средния пръст на крака му. Интересното е, че американецът съхранява пълната с формалдехид банка с пръста си в своя хладилник. Накрая все пак той успява да се възстанови и се връща към състезанията.
В началото на 2004 г. Гарднър оцелява, след като е блъснат от автомобил докато управлява мотоциклет. През 2007 г. олимпийският шампион отново оцелява след катастрофа с лекомоторен самолет. При инцидента Гарднър и още двама мъже се приводняват в езерото Пауъл, близо до границата между щатите Аризона и Юта. Мъжете успяват да излязат от летателната машина преди да потъне и преплуват разстоянието до брега в студената 7°С вода. Всички участници в аварията се отървават с не застрашаващи живота травми и на сутринта са открити от местен рибар.
Преди игрите в Лондон през 2012 г. Гарднър също изяви желание да пробие в олимпийския състав на САЩ. През 2011 г. взе участие в телевизионното риалити шоу The Biggest Loser, в което трябваше драстично да отслабне. Гарднър стартира с тегло от 215 кг, и можеше да победи, ако не се бе отказал от участие малко преди финала. Там той стопи 78 кг и продължи да слабее но пак не се класира за олимпийските квалификации през април 2012 г. Не успя да се впише в необходимата норма от 120 кг с малко повече от 2 кг!
От този момент Рулон отново започва да наддава и в момента теглото му е около 165 кг. Оттогава обаче и правилата в борбата се промениха. Лимитът в най-тежката теглова категория при борците класици се върна на предишния показател от 130 кг, като за Гарднър вече ще е по-лесно да се вмести в него.
След опитите да се добере до игрите в Лондон Гарднър е преследван от финансови проблеми и обявява банкрут. Поради което роденият в Уайоминг борец е принуден да се премести от Юта във Форт Колинс, Колорадо. През периода след напускането на големия спорт американецът успява да се разведе няколко пъти, да поработи като тв анализатор и да участва в един бой в ММА. Като бакалавър по физическа култура Рулон работи и като мотивационен лектор. В момента е търговски представител на компания, свързана с медицинско оборудване, и през уикендите често помага на треньорите в младежките лагери по борба.
Гарднър е на 42 години, а през август 2016-а, когато в Рио де Жанейро ще се проведат олимпийските игри, ще навърши 45. Той обаче вярва, че в живота му, който познава доста трудни времена, ще се появи още едно ярко петно. Завръщането в големия спорт на известни спортисти не винаги е триумфално. Дори при по-велики от Гарднър спортисти - Михаел Шумахер, Йън Торп, Мартина Хингис - опитът да се завърнат на върха е донасял куп разочарования на техните фенове.
Трудно е да се повярва, че ще излезе нещо от тази история с Гарднър. Поне дотогава, докато не се появи на тепиха в някое по-сериозно съревнование, всичко това прилича на желание просто да напомни за себе си. Впрочем, ако в историята наистина се появи някаква скрита спортна тайна, независимо от крайния изход, желанието на американеца да се бори може да предизвика само уважение.
Кой е Рулон Гарднър?
Рулон Гарднър (роден на 16 август, 1971 г.) е американски борец, който на игрите в Сидни през 2000 г. спечели злато в класическия стил, побеждавайки руския богатир Александър Карелин, непознаващ горчивината на загубата 13 г. на международния тепих. Това е и първият олимпийски златен медал, спечелен от американски класик на международен форум. Другите му постижения са шампион на САЩ през 1995, 1997 и 2001 г., наградата „Джеймс Съливан” за спортист аматьор на годината през 2001-а, златен медал на световното и наградата „Джеси Оуенс” през 2001-а, спортист на 2001 г. на олимпийския комитет на САЩ, годишната награда ESPY (за отлично представяне в спорта) и наградата за най-добър олимпиец за 2001 г., шампион на Панамериканските игри през 1998-а, световен шампион през 1996 г. През 2010 г. става член на Националната зала на славата на борбата.
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)