Бивш халф на Арсенал пред Sportal.bg: Йън Райт беше най-лудият (видео)

- Да поговорим малко за Арсенал – как се промени отборът от годините, в които Вие бяхте състезател, края на 80-те и началото на 90-те, как се е развил – като поведение на терена, като стил на игра и т.н.

- Мисля, че е очевидно, че футболът ни се е променил. И това се дължи на Арсен Венгер. За мен той промени английският начин на игра. Привнесе повече изучаване на играта, повече тактика, повече техника сред играчите, които вече са и по-атлетични. Но я има и промяната при диетата им, при храненето, в тренировките, как да се подготвят подходящо. Повече се знае за тялото и как то да работи по-добре. Не е както при нас - отиваш на тренировка, потиш се два часа, може да изпиеш по някоя бира с момчетата след това и край. Въпреки това ние също работехме усърдно, но тогава се открояваше натуралния талант. Сега се залага на физическата подготовка. Също така игрищата - когато аз играех активно терените ставаха кални през октомври и краката се изтощаваха много по-бързо. Не искам да звучи като оправдание, но знаете, че се играе по-лесно на равен терен, с гладкоокосена трева, топката се търкаля леко. Понякога се питам как ли би играл този Арсенал на онези игрища. През миналия сезон играхме срещу Милан и футболистите се оплакаха от неравния терен. Ние играехме на подобни всяка седмица и това игрално поле щеше да ни е идеално. Така че промените са много...

- Можем да заключим, че днешният футбол и днешните трибуни са доста по-модерни. Разкажете ни за съблекалнята при онзи отбор – всички познаваме големи имена като Йън Райт, Тони Адамс, Сиймън и останалите от онази луда банда, ако можем така да я наречем.

- Бяхме добре подготвени, Джордж Греъм ни тренираше отлично. Познавахме добре всички отбори, срещу които излизахме - имахме страхотен скаутинг. Ако играех срещу конкретен съперник, знаех кои са силните и слабите му страни. Имаше много повече стръв в колектива, повече мотивация, дори и караници. Нямам предвид викове и крещене, но имаше заряд и нерви. Сега всички са някак си отпуснати, Венгер се опитва да им говори възпитано. Мисля си, че разборите на Джордж на полувремето са малко по-различни от тези на Венгер. Но както казах, те бяха подходящи за онези години. Всеки от нас искаше да побеждава на 100%, всеки гонеше победата и затова имахме успехи с Джордж.

- Кой беше най-луд от онзи отбор?

- Ами, трябва да е Йън Райт. Той беше луд. Най-лудият. Отиваш на тренировка, обуваш си анцуга и той пада на земята. И виждаш, че той просто ти е срязал крачолите на анцуга. Обичаше да ти завръзва чорапите заедно. Завръзваше ти връзките на обувките. Звучи глупаво, но той беше като дете. Но той също играеше така - беше дързък, арогантен, беше на настроения, но това, което беше, го превърна във велик играч. Той определено беше шегаджията на отбора.

- Извън стадиона и мачовете, излизахте ли често заедно навън – споменахте за бирите и си мисля, че Вие със сигурност сте били по-добри в пиенето.

- Опитвахме се да бъдем... Шегата настрана. Всичко беше в името на отбора, в името на колектива. Прекарвахме толкова дни заедно, понякога илизахме навън. Но ако ни се съберяха няколко слаби мача и лоши резултати, мениджърът казваше: "Имате два дни почивка - можете да отидете в някой клуб извън града, да изпиете по няколко бири, да си починете, да поиграете голф. Просто да разпуснете". И това си проличава в уважението помежду ни, в начина, по който се подкрепяхме. Мисля, че Тони и Болди (б.а. - Стив Боулд) вероятно бяха най-внимателните, грижеха се за всички в съблекалнята, гледаха дали всичко е наред с нас и дали сме добре. Също така не позволяваха и на никого да му се размине, ако е сгрешил. Дръпваха го настрани и му обясняваха, за да си изчисти главата до следващия мач в събота. Всичко беше в името на колектива, бяхме едно цяло.

- Били сте част от онзи тъжен за Арсенал финал срещу Сарагоса, за съжаление пропускате предходните триумфални финали с Шефилд Уензди и Парма. Какви са спомените Ви от тези големи мачове – за ФА Къп и за КНК с Реал Сарагоса?

- Сарагоса беше просто един ненормален гол. Направихме достатъчно, за да спечелим, както го бяхме сторили и срещу Парма година по-рано, когато спечелихме КНК. Онова беше просто един луд гол на Наим. И най-лошото бе, че той беше бивш играч на Тотнъм, което беше сякаш знаково. Мисля, че заслужавахме да победим тогава. При другите финали - аз не играх в тях, но участвах във всеки един от двубоите преди финала. Преди единия имах шевове на крака, а преди другия скъсах коленни връзки срещу Мидълзбро. Трудно е, но... ти продължаваш да си част от тима всеки един ден, не тренирах заедно с отбора, но продължавах да излизам с тях, участвах в загрявките, тичах с другите, занимаваха се с медийни изяви, просто Джордж не позволяваше да изпаднеш от колектива. Така че пак бях част от отбора. Единствената разлика бе, че докато останалите вкарваха голове на терена, аз пиех шампанско в ложите с жена ми... Накрая пак слизаш долу, получаваш медала си и си допринесъл достатъчно за успеха.

- Какво Ви идва на ум, когато гледате онзи победен гол на Наим, който е един от най-странните в историята на футбола?

- Мисля си, наистина можех да го спра... Аз бях близо до него и бягах към него да го блокирам. Бях на половината разстояние, за да го достигна и въобще не очаквах да шутира. Но ми се ще да бях мъничко по-близо и да му приложа един от обичайните си високи шпагати... (смее се) Да изкарам него и топката извън игрището и може би историята щеше да бъде различна. Но всички знаем, че в исторически план футболът винаги предлага нещо неочаквано накрая. Достатъчно е да видим как Арсенал спечели ФА Къп неотдавна, така че нещата се случват по някаква причина. И в това е красотата на играта.

- Вярвате ли в Бог?

- Вярвам в съдбата. Предполагам, че вярвам и в Бог, но за мен всеки си има съдба и тя е това, което е.

- И тя определено присъства и във футбола...

- Разбира се, че е и във футбола. Ако вземем решителните голове на Йън Райт, бихме си казали "Защо винаги той бележи ключовия гол?" или "Защо той изпълнява ключовата дузпа?" Нещата просто се случват, не са планирани предварително. И това му даваше увереност, той беше такъв, какъвто е. Така се превърна в толкова голям футболист. Но нещата си имат предначертан път, като всеки играе своята роля в тях. За мен, като играч, беше начинът, по който играя, защото съм част от отбора. Ако треньорът ми даде определена задача, аз я изпълнявам, не му задавам въпроси. Не отивам да му кажа: "Аз искам да играя футбол, да подавам и т.н." Ако той ми каже: "Покривай този играч, не му давай да владее топката" - аз го правя, защото го правя за тима. Това ми е работата.

- Какъв е пътят за Арсенал днес – след години на финансово затягане на коланите, с редица продажби на важни играчи и постоянно създаване на нови лица. Без големите пари на другите отбори, кой е верният път за Арсенал, за да печели купи и големи трофеи?

- Казвал съм го на много хора - бизнес моделът за футбола е такъв, че трябва да купуваш големи играчи. Трябва да инвестираш пари. Смятам, че досега Арсенал просто изчакваше онази позиция, при която няма да им струва много средства да купуват - ще използват спонсоорските пари, а няма да вземат назаем. Клубът е абсолютно обезпечен в момента, той генерира пари и вече е в позиция да купува големи играчи. И мисля, че ще го направи - клубът ще стъпи на този пазар, а и, смятам, че има нужда да го направи. Да вземе двама-трима силни футболисти, за да тръгне още малко напред. За да може да крачи наравно с Ман Сити... и Челси, които винаги ще бъдат заплаха заради парите зад гърба им. Но си мисля, че ние ще се придържаме към нашите ценности - няма да разпродаваме напълно, няма да започваме от нулата на всеки три години. Арсен иска да привлече още няколко млади момчета и да гради модела "Арсенал", защото това е начинът на Арсен Венгер и той няма да го промени, докато е в клуба. Тоест този модел няма да се промени поне до срока, когато изтича договора му с клуба.

- Купата на Англия достатъчна ли е за тази година?

- Мисля, че това беше добър сезон. Гарантирахме си четвъртото място много по-рано спрямо предходната година. А и имахме някои много тежки контузии, борихме се с тях, да го кажем, още от януари. Жиру имаше проблеми и формата му спадна, нямаше кой да го замести, Рамзи се контузи, Йозил се контузи. И въпреки това успяхме да задържим скоростта си, така че когато те се завърнаха, ние се класирахме за Шампионската лига, мисля, четири кръга преди края, макар да бяхме поставени под напрежение от Евъртън. Миналия сезон чакахме чак до последния мач, така че това е подобрение. А с ФА Къп свалихме натиска, зарадвахме и феновете, но сега е време да се захванем с голямата задача, която, за мен, е Висшата лига.

- И за финал – едно пожелание към българските привърженици на Арсенал, а и към клуба като бъдещи успехи.

- Ами, логично е за Арсенал винаги да желая успехи навсякъде... На мен лично ми се ще да следвам отбора в множество големи мачове в Шампионската лига. На всички привърженици на Арсенал в България, които още не са част от фенклуба, нека дойдат и да се присъединят към него, защото хората в него са страхотни и социалният момент, онова, което получаваш в подобен клуб, е брилянтно. Затова спрете да гледате сами срещите по телевизията, елате при тези момчета, съберете се и пътувайте заедно за мачове до Острова. И подкрепяйте Арсенал - ние ще печелим големи победи идните няколко години.

Автор: Владимир Иванов