Гергана Димитрова: Надявам се да се класираме на Европейското

Гергана Димитрова е позната като "детето-чудо" на българския волейбол. Димитрова има много успехи с ЦСКА-Демакс, но надеждите й са за нещо повече и с националния тим. Димитрова има опит и в женския национален отбор и трупа знания за играта с най-добрите волейболистки на България като това със сигурност й помага, както самата тя казва.
Посрещачката е капитан на националния отбор на България за девойки старша възраст, а пред нея и съотборничките й предстои голямо изпитание тази седмица. Младите български волейболистки ще се изправят в спор за директна европейска квота с отборите на Русия, Австрия и Азербайджан. България домакинства турнира в Самоков, където се подготвя и националният отбор за жени.
Димитрова, която поведе своите съотборнички към три поредни победи срещу отбора на Румъния в контролни срещи, говори пред официалния сайт на БФВолейбол.

- Как започна да се занимаваш с волейбол и преди колко време?
- Преди седем години, това е осмата. Първо тренирах в училище тенис на корт, но учителката се отказа да бъде треньор и реших да се занимавам с друг спорт. Избрах това да бъде волейболът.

- Направо в ЦСКА ли отиде?
- Живея до "Герена" и реших да избера Левски. В годината, в която отидох там, ми казаха, че няма да формират отбор за моята възраст. Така за мен стана без значение в кой отбор ще играя. И отидох в ЦСКА.

- Веднага ли откриха, че имаш талант?
- Първо тръгнах като т.нар "френски ключ" - там, където има дупка, там съм. Но после започнах да тренирам с по-големите и нещата се наредиха.

- Кога те извикаха с жените на ЦСКА?
- Бях на 14 години, когато ме извикаха с жените на ЦСКА. Спомням си, че бях много притеснена и не исках да докосвам топката.

- А с националния отбор кога получи първа повиквателна?
- На 16 години, във Варна, не познавах никого. И решиха за един месец работа, че имат нужда от мен. Спомням си, че трябваше да играя мач, който се разви в тайбрек. Съответно до последната точка не знаех какво се случва. После се развиха по друг начин нещата.

- Има ли разлика при отговорността между клубния отбор и националния?
- Отговорност има във всеки мач. Всеки гони победа, но ако си с националния отбор има малко по-голяма отговорност. Има повече отбори, всеки иска да се представи добре, да отиде на квалификация, да се изкачи на по-високо ниво.

- Ти си капитан на националния отбор за девойки старша възраст и имат ли другите момичета някакви по-специални очаквания от теб?
- Усещам, че може би разчитат на мен за всяка точка. Засега не мога да направя всичко идеално, но се надявам за квалификациите да успея.

- Какви са очакванията ти от самата квалификация?
- Очаквания нямам. Надявам се да бием, да се класираме и да отидем на европейското.

- За какво мечтаеш?
- Мечтая да играя волейбол на високо ниво, да видя различни маниери и стилове на игра.