Вечерта, в която Кевин сбъдна мечтата си

Понякога мечтите се сбъдват. Най-вече когато знаеш какво искаш, вярваш в него и имаш непримиримо желание въпреки обстоятелствата, който понякога не зависят от теб самия. Такъв е и случая на Кевин. Кевин Гроу, 18-годишен тийнейджър от щата Пенсилвания, на чиято зашеметяващ история бяхме свидетели само преди няколко дни.

Бъдещият абитуриент и мениджър на баскетболния отбор на гимназията си получи вот на доверие от треньора на тима и се отблагодари с няколко страхотни коша за краткото време, прекарано на терена. Очевидно това не е убягнало и на Филаделфия 76ърс. Да, същите тези Сиксърс, които играят в Атлантическата дивизия на НБА и чийто екип дълги години носеше Алън Айверъсн.

Изпълненията на Кевин на баскетболното игрище станаха истински хит в глобалната мрежа, а последната новина, касаеща младия боец е, че Филаделфия го пожела и подписа договор с него. С продължителност от 2 дни, в които той изживя част от мечтите си.

След среща с генералния мениджър Сам Хинки, Гроу сложи подписа си под контракт със Сиксърс, а след това получи екипировка и взе участие в една от тренировките на тима. Като част от отбора той обядва с новите си баскетболни приятели, а след това поработи индивидуално с треньорския щаб.

"Какво да ви кажа? Когато видиш нещо подобно, започваш да гледаш на нещата другояче и да ги оценяваш доста повече", коментира пред официалния сайт на тима треньора на Сиксърс Брет Браун.

За снощната среща на Сиксърс в "Уелс Фарго Сентър" срещу Кливлънд, Кевин имаше свое собствено шкафче в съблекалнята редом до звездите от НБА, които го приеха като един от тях. Ученикът получи екип с №33 и името си, а кулминацията на вечерта бе когато заедно със стартовата петица на Фили, дикторът в залата спомена и името на Кевин Гроу.

С тази постъпка цялата организация на Филаделфия 76ърс показа, че НБА е много повече от просто баскетбол. Всички отбори са социално ангажирани и подобни случки не са рядкост.

Всички получават равен шанс, без значение от това какви проблеми имат. За разлика от родната действителност, в която децата с подобни заболявания и увреждания биват третирани като втора ръка хора, най-вече от държавата.

За финал сякаш е уместно да се цитира част от една популярна песен на покойния Тодор Колев.

"Как ще ги стигнем американците? Че и задминем, кога? Другари, уважеми дами и господа, направо се чудя как е възможно това?"