)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Брендън Роджърс дойде на Анфийлд в един доста труден момент за отбора. С паднало самочувствие, след тотално провален сезон за Ливърпул още от началото на първия си сезон Брендън Роджърс започна да налага своя стил на игра, започна да изгражда отбор по свой образец. В началото той работеше предимно със заварени играчи, привлече Джо Алън, Фабио Борини, Усама Асаиди – които все още не са се наложили или са преостъпени, но и тримата все още не мога да ги отпиша в един бъдещ Ливърпул, но за това по-къно. На Брендън Роджърс не му тежеха скъпите трансфери, които направи легендата на Ливърпул Кени Далглиш, както казах в началото работеше със заварени играчи и с тях налагаше своя стил. В самото начало той не се притесни да налага 17 годишният тогава Рахим Стърлинг, който направи летящ дебют. Не се притесни да пусне Сусо, когато отборът му играе с човек по малко срещу Манчестър Юнайтед. Даде шанс на Андре Уисдъм, с който младока натрупа достатъчно мачове, за да има повече опит в бъдеще, подобно на Сусо. Но като резултати началото беше лошо за мърсисайдския тим, те бяха в зоната на изпадащите, но с течение на времето бавно се изкачваха нагоре, макар, че не постигнаха своята цел. Но въпреки тези загуба, в сравнително спокойна обстановка отбора се обиграваше, Брендо без да се колебае налагаше своя стил на игра- със своите плюсове и минуси. През зимният трансферен прозорец отбора беше доусъвършенстван – бяха купени Даниел Стъридж и Филипе Коутиньо. Двамата паснаха идеално на стила на игра на отбора и успяха да пробият, още повече тези двамата както споменах в една друга статия са способни да конкурират Луис Суарез в определени случаи. Не случайно отбора, въпреки някои издънки, започна да се представя по добре и макар, че в крайното класиране позицията не беше успешна, то годината завърши с оптимизъм за следващия сезон, неучастието в евротурнирите също беше плюс за Ливърпул по отношение представянето за едно по добро представяне в Премиершип. През новият сезон новите играчи, които Роджърс привлече при престоя си се обиграха с играчите пристигнали на Анфийлд преди Брендън Роджърс. Сезона започна увервено с три победи и то без Луис Суарез, играта на отбора бе на ниво и отбора показваше завиден и резултатен футбол. Със Симон Миньоле Брендън Роджърс показа, че ще търси един нов Ливърпул и, че гледа към бъдещето. Не се поколеба да преостъпи играча направил име с отбора Хосе Рейна, продаде някои играчи, от които няма нужда. С това Роджърс ясно показа, че ще търси един нов отбор, изграден точно от него. На някои постове отбора има достатъчна ширина, с който може да е бори за челните места. Сега по средата на текущия сезон отбора се намира на четвърто място- позиция, която до голяма степен изпълва целта на отбора, а тя е участие в Шампионска лига. Със своя стил, със своята перспектива, със своята излъчващ харизма образ Брендън Роджърс има шанса да влезе в сърцето на по младите фенове на Ливърпул- като класира отбора в Шампионска лига, а едно твърде оптимистичен изход на сезона може да влезе и в сърцето и на хората, от моето поколение, които чакат да видят Ливърпул шампион на Англия. Реално през този сезон може всичко да се случи. Червените не играят евротурнири. По средата на сезона те са на четвърто място, през първата половина на сезона гостуваха на Тотнъм като го победиха с историческото 0:5, а гостуванията на Тотнъм последните сезони не са от най-добрите гостувания. Изиграхме мачове срещу Манчестър Сити и Челси, които загубихме, но имахме своите шансове, но най-важното е, което искам да отбележа - с малки изключение отбора не се дъни срещу по така наречените слаби отбори. Отбора загуби от Хъл Сити и Саутхпятън, но да не забравяме, че например Манчестър Сити се издъниха срещу Съндърланд и Кардиф. Това е факт и е голям напредък, в това отбора да завърши на място, което удовлетворява и отбора и неговите фенове. В този труден момент отбора има своите проблеми, но отбора е достатъчно широк според мен да се бори за добри места. Мога да изненадам с това, че казвам , че отбора е широк, но като тим, който не участва в Шампионска лига, мисля, че резервната скамейка е добра. Да, в момента е зависим и от Луис Суарез, Коутиньо и Стъридж са способни да запълнят неговата липсва. В защита отбора също има много изпълнители, някои двойки централни защитници може би не са обиграни, като например двойката Туре-Шкъртел или Сако-Агер, но това с времето си. Втората половина на сезона вдъхва оптимизъм, защото ще се завърне и Хосе Енрике, а до сега Сисоко и Фланаган успешно успяха да го заместят.
Но да погледнем оптимистично на някои неща, в отсъствието на някои важни фигури в отбора успяха да пробият някои играчи като Джон Фланаган, който получава втори по голям шанс за изява след шансовете, които получи при Кени Далглиш и мога да кажа, че се справя добре на левия бек, кулминацията беше гола срещу Тотнъм, който беше изключително красив и много важен за самочувствието на играча. В отбора успя да се отвърди като по важна фигура Рахиим Стърлинг, този млад играч определено израства този сезон и е по-добър от миналия успява да замести Стъридж, а в същото време Моузес получава трудно шанс именно, заради формата на Стърлинг. Младият англичанин беше в основата на някои важни голове на отбора и в негово лице отбора има добра конкуренция в атака и по точно всички атакуващи играчи с изключение може би на Суарез. Важна е и ролята на Джордан Хендерсън- в момент на отсъствие на Стивън Джерард успя да ивземе неговите лидерски качества и да покаже неща, които не беше показвал. Със своето раздаване и израстване Хендерсън вдъхва повече оптимизъм за отбора.
За да успее отбора в също време Брендън Роджърс трябва да запази и своята скромност. Да до този момент Брендън Роджърс е умерен и знае какво иска от отбора и за какво се бори. Хубавото е, че той винаги може да те изненада- ще дам пример, когато загубихме от Челси, макар и неуспешно, той даде шанс на Брад Смит. Младокът по скоро разочарова, но тук треньора ясно показа, че независимо от целите ще дава шанс на всеки играч. И накрая ще се върне към Асаиди и Борини, които не успяха да се наложат в отбора, но в отборите, които са преостъпени добиват ценен опит, такъв, който може да им е нужен, за да се наложат в Ливърпул. Отборът от Анфийлд ще има нужда от дълга скамейка следващия сезон при едно участие в Шампионска лига, което за сега звучи много реално. Докато Борини все още се налага в Съндърланд, то Асаиди се отличи с много важни голове в Стоук Сити и това ще му даде опита, който ще го наложи в Ливърпул. За това мога да кажа, не отписвайте преостъпените играчи. Пожелавам по добри моменти през втората половина на сезона и отбора да изпълни своята цел. Отбора за мен върви в правилният път и се надявам този треньор да влезе в историята на отбора.
Източник:
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)