Павлин Иванов: Загърбих парите пред това да се развивам

Младият баскетболист Павлин Иванов се завърна в родния Ямбол. В последната година той игра в черногорския Будучност, но в началото на новия сезон помоли ръководството на тима да го пусне, след като не получаваше достатъчно игрово време. Преди това той бе част от младежките формации на тогавашния италиански гранд Бенетон. Сега Иванов е готов да подгони мечтите си, като роля в израстването му ще имат семейството, приятелката и феновете в Ямбол.  

- Павлине, как ти се отрази напускането на Будучност и завръщането в България?

- Радвам се, че това се случи и вече свикнах. Тренирам с отбора от 4-5 дни и в момента съм малко изморен, защото накрая в Будучност вече изгубих форма. Хубаво е да се прибера в Ямбол при родителите ми и се надявам всичко да потръгне.

- Лесно ли се реши на тази крачка, защото много млади баскетболисти са готови да играят навсякъде, само да не са в България?

- Да, още преди 2 месеца говорих с хората в Будучност да ме освободят, защото разбрах, че там няма да получавам много възможности за игра. Когато се прибрах в България, Ямбол ми направи много добра оферта, за което съм им благодарен. Разбрахме се бързо и всичко е наред. 


- Готов ли си да жертваш парите пред това да се развиваш?

- Точно това направих. Договорът ми в Будучност беше много по-голям от този тук, но аз избрах да се върна в България. На 20 г. не може да се мисли за пари, а само за развитие. Парите ще дойдат по-късно. 


- Кой е най-големият компромис, който си правил в името на баскетбола?

- Това да оставя семейството си тук и да замина за Италия преди години.


- Мина през Бенетон, а сега си в Ямбол. Така ли си представяше твоето бъдеще преди години?

- Не си го представях така, но не мога обаче да нарека това крачка назад. Мисля, че в момента най-доброто място за развитие е Ямбол. 
Не съм играл мачове от година и половина и където и да отида, ще трябва да се доказвам. Тук също ще трябва да се доказвам, но с подкрепата на семейството и феновете ще ми бъде много по-лесно и ще мисля само за баскетбол.

- Как се отнасяха с теб в Черна гора?

- Честно казано, там ми беше по-лесно, отколкото в Италия, защото те са по-близки до нашия манталитет.

- Какви съвети ти дават твоите родители?

- Първоначално бяха малко стресирани от решението ми, но после разбраха защо се връщам и това, че са с мен, е важно да играя. Заедно сме и ми помагат. 


- Наскоро Филип Виденов сподели, че българите в чужбина се борят за паспортите си. Ти усетил ли си такова отношение, защото си българин?

- Да, определено. Не мога да коментирам решението на треньора ми в Черна гора да не играя, но мога да кажа, че не съм бил по-слаб от играчите в Будучност. Ако бях черногорец, със сигурност щях да участвам повече. 
Много е важно от коя държава идваш

- Не всичко е баскетбол. Какво правиш в свободното си време?

- Гледам да не нарушавам режима, това се случва много рядко, а сега ще се случва още по-рядко. Трябва да бъда сериозен, да съм във форма и да се развивам. Защото моите цели в живота са по-големи от Ямбол, но сега трябва да напредна тук.

- Как се отрази на характера ти това, че от малък си сам в чужбина?

- Да, това ми помогна много, защото аз излязох още на 15 г. сам без родителите си. Даже не знаех английски и италиански. С времето всичко това те прави по-силен и отговорен. 


- Имаш ли приятелка и успявате ли да се виждате достатъчно?

- Да, имам. Тя идваше при мен на гости в Черна гора за по един месец, понякога и малко повече. Все още учи и затова са малко по-сложни нещата. Сега, като се върна обаче, ще е по-лесно. 
Когато тя ме гледа, е по-различно


- Ти мислиш ли за образованието си?

- Чак това лято успях да завърша гимназия, защото всяка година бях зает с националния отбор. Все още не съм мислил за университет, защото няма как да стане. Мога да го запиша и да го завърша, но ще изляза пак същия без знания, просто няма да имам време да уча.

- Кое ти липсваше най-много в чужбина?

- Разбира се, семейството и приятелите ми.

- Научи ли се да се грижиш за себе си?

- Вече свикнах. В началото ми беше много трудно без семейството, но след това всичко беше нормално. 


- Какви са целите ти в спорта и живота?

- Имам една голяма цел, но за да стигна до нея, имам други по-малки цели. Баскетболът е моят живот. Сега трябва да тренирам тук и да израствам. Голямата цел е да играя на високо ниво – Евролига, НБА. Сега обаче е рано да говоря за това, има време за всичко

Тодор Христов, "7 Дни Спорт"