Тончо Тончев е олимпийски вецешампион по бокс в категория до 60 кг. На игрите Атланта '96 инфарктно загуби титлата, след като боят приключи наравно, но съдиите дадоха успеха за алжиреца Султани. При аматьорите той спечели още два медала от европейски първенства - сребро (1996 г.) и бронз (1991 г.).
Тончев е роден в Сливен на 1 декември 1972 г. След като прекрати кариерата при аматьорите, продължи успешно изявите си на професионалния ринг. Има 44 мача, като 37 са победи (21 с нокаут) и 7 загуби. Шампион е на Световния боксов съюз (WBU) в кат. "лека" (2004 г.), шампион е на Световната боксова асоциация (WBA), версия интерконтинентална (1999 г.) и на Световния боксов съвет (WBC) - интерконтинентална (2000 г.) в категориите "суперперо". Триумфира и с европейската титла при професионалистите в кат. "суперперо". Прекрати кариерата си през 2007-а.
И на аматьорския ринг, и на професионалния той се изявява като състезател на ЦСКА под ръководството на Михаил Таков. В момента наставникът е главен треньор на всичките ни националните отбори, подготвя и Кубрат Пулев-Кобрата.
"Скъпа, къде е олимпийският ми медал от Атланта?", пита Тончо Тончев от вкъщи по телефона жена си Радост.Тя е на работа, но единствена у дома знае кое къде е. Всичко е на мястото си до най-малкия детайл. Само този, който не е ходил на гости в семейния им дом в ромската махала в Сливен, не знае: навсякъде блести от чистота. Медалите на звездата в бокса все още са някъде прибрани след наскоро направения ремонт. Тончо иска да покаже среброто от олимпиадата през 1996-а, защото това му е най-скъпото отличие. Радост му дава указания в слушалката, той тръгва уж да търси медала, но се връща с празни ръце.
"Съжалявам, без жена ми сме безпомощни... - казва той. - Едва сега имам нормалния живот, за който съм мечтал. Постоянно бях по тренировъчни лагери, състезания. Все сам. Нито двете си дъщери съм взел от родилния дом, нито разбрах кога Дори, по-голямата, се омъжи."
"Шшшшт! Тихо!", снижава глас. Ъгълът на мекия диван в хола започва да шава. Изпод купчинката, покрита с одеяло, се показва детско краче в розов чорап. После - стърчаща косица, стегната в опашка. Събужда се момиченце. Търка сънено очи и аха да заплаче. "Ела при дядо, зайчето ми! Всичко е наред, няма нищо... - разтапя се 41-годишният дядо. - Това е внучката Рая, дето ми отваря рая. На 2 години и половина е. Сега не ходи на градина, гледам я. Майката и таткото са на работа."
После разговорът леко се измества: "Хората все още ме познават и ме поздравяват, други са ме забравили, нормално. Чувствам се щастлив от съдбата си, а сега - най-много заради това, че съм със семейството си. Единствената ми голяма мъка е, че наскоро изгубих баща си."
Първите детски играчки на Тончо били боксови ръкавици. Подарил му ги бащата Димитър. Той също се занимавал с бокс, мечтата му била да има син шампион и станал първият му треньор. Завел го в зала, когато малчуганът бил едва на 9 г. На тази възраст изгубил майка си.
"Татко ни отгледа сам - спомня си шампионът. - Аз съм най-големият, имам двама по-малки братя - Мариян и Йордан. Даже с Мариян имахме официална среща - единият от ЦСКА, другият от "Сливен". Баща ми викаше за Мариян, защото е по-малък и имаше нужда от повече подкрепа."
След абитуриентския бал решили с Радост, голямата му и единствена ученическа любов, да станат семейство. Сключили брак година по-късно, през 1992-ра, навръх 24 май. После се родила дъщерята Дори, след това и Виолета. Дори вече е съпруга и майка на Рая, а Виолета - 18-годишна ученичка в гимназията по строителство, учи архитектура и геодезия.
"Казвам , че след гимназията трябва да продължи да учи, да има висше образование, а не като мен - нарежда Тончо. - Можех да завърша Спортната академия, но някак не остана време. Докато момичетата ми растяха, аз проливах пот. Сигурно не реки, а цели морета, океани. И това най-много ми тежеше. Всички изстрадахме успехите ми.
"Намерили се и познати, които за утеха му казвали: "Е, ама целият свят си обиколил, що нещо си видял..!"
"Не е така, няма такова нещо - светът е видял Тончо, а не той него, защото не е имал време нито за разходки в чужбина, нито за удоволствия", обяснява бившият боксьор.Европейската си титла например спечелил само за 30 секунди. Един миг - за публиката, за него - тежък труд, лишения, зверски диети за сваляне на килограми. Сега следи редовно изявите на Кубрат Пулев-Кобрата.
"Това, което Кобрата е постигнал дотук, не е отлично, а мноооого отлично - категоричен е Тончо. - Има шансове да стане световен шампион. Може да са минимални, но важното е, че ги има... Чувал съм спортисти да казват например, че само участието им на олимпиада било достатъчно, без значение дали са взели медал, или не. Не е така, да знаете."
Той лично няма намерение да прави свой клуб по бокс, където да предаде таланта и уменията си. Свързано е с много финанси. Желанието му е да се отдаде на живота, който си е изградил след края на кариерата. Когато приключил с бокса, взел решение да си намери работа в чужбина. През 2007-а тръгнал за Кипър. Взел жената и двете деца, останали 5 години. Докато бил там, на два пъти го викали за срещи. Съгласил се първия път, отишъл на мач в Ирландия, изгубил след третия рунд от 18-годишен боксьор. Втория път отказал, без дори да се замисли.
"Все пак вече съм на възраст, не тренирам. То не става така - няколко седмици да се подготвиш и после да очакваш победа", заявява Тончо.В Кипър си намерил работа в супермаркет, отговарял за доставката на плодовете и зеленчуците. Жена му работела като касиер във фурна. Децата ходели на училище. Живели много добре - успявали да помагат на близките в Сливен, дори заделили пари. Като се върнали, Радост започнала в магазин, а Тончо - охранител в частна фирма, която се грижи за сигурността на терени със слънчеви колектори. Със спестеното направили ремонт. Жена му с дни разглеждала каталози и сайтове в интернет, докато избере подовите настилки.
На въпрос знае ли, че името му е в "Уикипедия" и на "спортист с големи постижения"? "Наистина ли? - учуден е той. - Нямам никаква представа. Малката ми дъщеря се интересува много от интернет. Знам, че е публикувала моя снимка с едно от отличията ми и е написала: "Това е моята гордост!"
Докато разказва, е успял да успокои внучката Рая, да я полюлее в ръцете си, да обуе маратонките, да й даде вода и да я изпрати до вратата, където я чака близка родственица.
"Дядо, оставаш за малко самичък. Но после пак ще се видим. Лек ден", артистично се обръща детето и потегля на гости при близки.
"Ама виждате ли колко много и как хубаво говори!? - радва се дядото. - Живеем в ромска махала, произходът ми никога не е бил тайна, а и аз съм нямал никакви комплекси от това. Възпитаваме децата си според християнския морал, ние сме вярващи, искаме добри отношения между хората. Сега, когато съм отдаден на семейството си, работя за образованието на децата, за културата им. Това е моята инвестиция. Нали чухте какво ми пожела? Лек ден! А е още толкова мъничка...
"Труд"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)