Българин учи Колумбия на баскетбол

Една от живите легенди на треньорската професия в баскетбола е Иван Тодоров, но мнозина дори не го познават. Тези дори не знаят, че България е имала велики треньори в баскетбола като Димитър Митев, Веселин Темков, Людмил Катерински, Нейчо Нейчев, Кирил Семов, Иван Гълъбов... Сега нямаме никакъв треньор. Сега Иван Тодоров, с обич наричан Маркуча, е за кратко в България. Вече 25 години той е преподавател и треньор в университет в Кали (Колумбия). За това време той подготвя състезатели и треньори и получава признателност, каквато в България няма и никога няма да има. На 85 години (да е жив и здрав!) Тодоров е запазил силите си и сам признава, че в основата на това е работата. Пред дома му забелязваме, че рано сутринта легендарният треньор е захванал да мие прозорците -

"Главата е орган, който трябва да се храни. Функцията твори органа. Всичко е благодарение на труда и движението", казва Тодоров. През цялото време на разговора той търси своя снимка с учителя си Веселин Темков, когото определя като Човека баскетбол. Бившият баскетболист на Академик София и треньор на всички национални отбори мъже и жени заминава за Колумбия през 1988 г. Тогава му е наредено да обменя опит с колегите си там в продължение на 6 месеца, но правилната му работа бързо е забелязана и получава предложение да остане постоянно. Започва да работи и живее в университета, в който е и до днес. Там е със съпругата си Райна. За Колумбия заминава с треньора по вдигане на тежести Ганчо Карушков.

"Това е страна с изключителни човешки таланти. Има невероятно надарени хора по ред причини, главно кръвосмешението. Великолепни хора са. Разбира се, има и боклук. Приех да бъда преподавател. Ганчо стана треньор на цялата област по вдигане на тежести. Когато аз отидох, имахме 89 студенти, от тях 14 момичета. Сега имаме 1851 студенти, а другите големи университети са с по 20-30 хиляди студенти. Водя лекции, следобед са тренировките с мъжете и жените. Имаше класни стаи, но нямаше материални условия за практическа дейност. Трябваше да оправим това, защото иначе процесът е невъзможен. За две години с помощта на студенти и различни органи успяхме да направим един комплекс, в който имаше две игрища с 12 табла и всичко, което е необходимо, за баскетболна подготовка. Единственият недостатък на съоръжението беше, че нямаше покрив, а в тропиците падат дъждове. И на това му намерихме номера и работата вървеше непрекъснато", спомня си Тодоров.

Резултатите от правилната работа не закъсняват. За 25 години университетът, в който Тодоров завежда катедра "Баскетбол", печели 20 първи места на мъже и жени и общо 103 отличия от национални първенства. Признанието идва, когато българинът е награден с титлата доктор хонорис кауза. Само преди месец се случва и нещо много специално. Свързано е със спортния център, който се строи точно до университета.

"Това съоръжение се строеше пред нашите очи, защото ние живеем отсреща. Една сутрин жена ми дойде да ме извика. Излязох и щях да припадна. Бяха го кръстили на моето име! Ректорът го е пазел в тайна, гласували са го с пълно мнозинство. Кръстиха залата на мен, което е неочаквано, но не е подарък, защото сутрин почвах в 7 часа и вечер към 9 без 15 свършвах с работата", отбелязва легендата.

Преди всичко това Тодоров е напът да стане лекар. В края на 40-те години той завършва училище, а баща му го изпраща да учи в Медицинска академия. Дълбоко в себе си обаче той вече е избрал своя път.

"Отидох с намерението на участвам в конкурса за Медицинска академия, но се озовах на игрище „Юнак“. Признателен съм на моя учител Веселин Темков. Израснах под негово покровителство. Завърших през 1951 година, а той ме взе за помощник-треньор в националния отбор. Така започнах да се уча", разказва Тодоров, който води мъжкия национален отбор на България на европейското през 1979 г., а 13 г. по-рано участва на световно първенство в Прага с жените. Всъщност заминаването за Колумбия не е първият допир на Тодоров с нравите и баскетбола в този район.

През далечната 1966 г. той отива, също за обмяна на опит, с цял отбор баскетболистки в Куба. Историята е същата – треньорът е помолен да остане - Вечерта преди отпътуването ни за България дойде човек от посолството и ми каза: “Иване, ти оставаш, отборът си тръгва“. Трябваше да е за 2 месеца, но останах 7 години. За него треньорството от години е лесна работа, която той върши с много желание и най-важното – дисциплина. Многото пари и претенции, които младите играчи в България имат сега, за Тодоров са непознати неща.

"Ръководството на баскетболен отбор е еднолична дейност на треньора. В ръководството на един тим няма демокрация, а авторитарност, която трябва да е основна характеристика за треньора. Когато аз съм в игрището, значи тренировката е започнала и никой няма право да ме безпокои. Ако закъснееш два пъти за тренировка, си вън от отбора. Сега, когато някой прави обиколки в двора на университета, значи има час по баскетбол и е закъснял", разказва с усмивка баскетболната легенда.

Сред всичките си ангажименти все пак намира време да се прибере до България. Прави го веднъж на две години. С него тук е синът му, който работи като проектант на мебели в Лондон. Навсякъде, където е бил, Тодоров с гордост обявява, че е българин.

"Никога не съм крил, че съм българин и винаги съм се гордеел с българския спорт. Даже винаги нося у себе си едно листче, на което е написан броят на медалите, които България е спечелила на олимпийските игри. Гордея се най-много с това, че голяма част от моите ученици си спомнят с уважение за мен. Има хора, които не ме оценяват и не са съгласни с мен, но това е неизбежно", признава той.

При редките си идвания в България Тодоров не пропуска да посети баскетболен мач. Това, което вижда, го кара да направи тъжна оценка за играта в момента:

"Развитието на баскетбола се движи с развитието на обществото и на спорта като част от културата на всеки народ. В България това е изопачена история, която няма нищо общо с професионализма Волейболът е добре, защото има една подготвена и компетентна федерация. Освен това там не се занимават с добре платени чужденци. Баскетбола го превърнаха в кошче за боклук. Има ли в България чужденец да играе волейбол? Това са боклуци. Оценката ми е крайна и неприлична, но това не е пътят. Баскетболът трябва да намери своето място в образователната система и да се създадат условия за мащабно развитие на ученическия баскетбол. Баскетболът не е самоцел. Сега не знам какво правят. Баскетболът трябва да се използва като средство за физическо възпитание, да получава популярност и след това да се избират талантите", коментира Тодоров.

Само след месец той поема по своя път обратно към Колумбия. Там го чакат студенти и колеги, които гледат на него като на успял човек, от когото се учат. В началото на декември ще е водещата фигура при откриването на спортния център „Иван Тодоров“ – заслужено признание за един успял човек.

Тодор Христов, "7 Дни Спорт"

Следвай ни: