)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Истината, от която настръхва косата
Автобусът се оказа ултрасекретна лаборатория, наподобяваща мобилен армейски лазарет, разкрива №2 в тима на Армстронг
Предателството, 2010 г.
Шест години по-късно, през пролетта на 2010 г., Флойд Ландис седи в конферентната зала в "Мариот Хотел" в Марина дел Рей, Калифорния, и отново преживява състезанието от 2004 г. Другите присъстващи в залата обаче не проявяват грам интерес към собствените му подвизи на шосето. Един от тях е федерален агент Джеф Новицки - висок, плешив криминален инспектор от Отдела за борба с дрогата. Другият е Травис Тайгарт, изпълнителен директор на американската антидопингова агенция USADA. Това, което започва като пречистващо словоизлиятелно упражнение за Ландис, прераства в пълнокръвно федерално разследване с Ландис в ролята на основен свидетел за правителството.
Ландис е с 5 кг по-тежък, отколкото бе през 2004 г. На прага на разкриването на онова, което никой американски колоездач не е признавал досега, той изглежда, сякаш не се е бръснал от седмица. Облечен е с дънки и стара избеляла фланелка, с тънка червеникавокафява брадичка и леко зачервени очи - според думите му не бил спал от седмици.
Много неща се случват от онзи ден в Тура през 2004 г., когато цял свят наблюдава как Ландис води като овчар Армстронг през онези планински проходи. Той става герой след победата в Тур дьо Франс през 2006 г., но устремът му е спрян от положителен допинг тест. Ландис се превръща в мъченик, който публично отрича забранените вещества, после написва книга, изповядваща собствената му невинност, като приема и дарения от фенове за правната си защита. В края на краищата Ландис се проваля и е изхвърлен от спорта за 2 г.
Откакто го налазват неприятностите, той се развежда с жена си и се премества в малка хижа в Идилуайлд, отдалечено градче в планините на Южна Калифорния, чието население се състои от хипита,
въоръжени отрепки и разни боклуци на ръба на оцеляването
Дружбата му с Армстронг приключва с горчива свада. Дори след като изтърпява наказанието си, той е изтласкан в периферията на спорта. В момента е един съсипан човек, готов да изплюе тайни, които според него ще разкъсат спорта.
Разговорът не се записва, но Новицки и Тайгарт си водят акуратно записки. За пръв път в историята на професионалното колоездене една от най-големите звезди в спорта - истински свидетел от първа ръка на най-грижливо охраняваните тайни - се кани да разкрие истината за допинга. Описвайки събитията от онзи Тур през 2004 г., Ландис разказва как една нощ след поредния етап - няколко дни след като Армстронг се качи на хеликоптера с Шерил Кроу - целият отбор U.S. Postal, включително Армстронг, се качват в автобуса на отбора. Возилото се движи по безлюдни планински пътища към някакъв хотел, близо до старта на етапа следващия ден. Изведнъж внезапно спира. Шофьорът, възрастен белгиец, излиза и поставя оранжеви конуси пред и зад автобуса, все едно има механичен проблем. "Само това ни липсваше! Краката ни болят, телата ни са изтощени, а сега трябва да седим и да чакаме френския вариант на "Пътна помощ", тюхкал се Ландис.
Скоро обаче всеки на борда разбира какво се случва. Автобусът се трансформира в тайна лаборатория за преливане на кръв.
Колоездачите знаят, че в един момент ще се наложи да им прелеят кръв през време на Тура, но не знаят кога. Както и преди се е случвало, някой нает моторист, готвачът на отбора или някой охранител доставя кръвта непосредствено преди трансфузията. Повредата в двигателя е само уловка за журналистите или френската полиция, които отдавна подозират Пощенския тим в употреба на стимуланти.
Докато шофьорът човърка мотора, докторите раздават кръвните банки
с кодови имена, които самите състезатели си измислят, разкрива Ландис. Някои използват прякори, други - имената на домашните си любимци. Ландис използва истинското си име. Не иска да рискува с друго име, тъй като се страхува от случайно преливане на кръвта на някой съотборник - грешка, която може да приключи със смърт.
Ландис разказва подробно на двамата разследващи относно тази добре хореографирана, ултрасекретна лаборатория, наподобяваща мобилен армейски хирургичен лазарет. Докато операцията тече, всички колоездачи, включително Армстронг, лежат на пода на автобуса с лицата нагоре. Докторите на тима, които винаги пътуват в автобуса, провисват охладените кръвни банки от багажниците над главите им, за да може и гравитацията да помогне кръвта час по-скоро да проникне във вените.
Колоездачите са изтощени, лицата им - измъчени, а мазнините - стопени по дългото трасе. Вените и капилярите им видимо се издуват и превръщат в изпъкнали лабиринти върху ръцете и краката, докато човешкото тяло опитва спешно да се зареди чрез максимално увеличаване на притока на кръв. Всеки ден по време на Тура те изгарят червени кръвни телца като при пожар, драстично ограничавайки възможността за снабдяване на мускулите с кислород. Кръвопреливанията - които са забранена форма на кръвен допинг - са предназначени да противодействат на тези ефекти.
Повишаването броя на червените кръвни телца в тялото е като зареждане на колата с гориво
Ландис е наблюдавал как банката на Армстронг бавно се празни. Обикновено, разкрива той, Армстронг я изстисква до последната капка, така че всяко едно червено кръвно телце да попадне във вените. Tози път обаче той изважда иглата от ръката си, без да изстиска торбата. Според Ландис Армстронг е бързал или просто не му е пукало, тъй като вече бил доста напред в състезанието.
По това време отборът U.S. Postal е следен под лупа, затова опитите му да извърши 2 кръвопреливания в период от 21 дни наподобяват опитите му да извърши два банкови обира. За да може всеки колоездач да разполага с две пресни кръвни банки до юли, когато се провежда Тур дьо Франс, отборът трябва да предприеме тайна и сложна процедура, изискваща месеци предварителна планировка. Първите вземания на кръв се извършват доста преди състезанието по време, когато колоездачите почиват. Пластмасовите банки се съхраняват в хладилници при температура от 1 градус по Целзий, за да може кръвта да се запази колкото се може по-дълго, без да замръзва. Малко преди старта на Тура през 2004 г. отборът вкарва кръвта контрабандно във Франция в немаркиран контейнер
След което тя се транспортира с мотоциклети с хладилни чанти.
Докато Ландис разказва потресаващата история, в конферентната зала на "Мариот Хотел" цари гробна тишина. Освен неговия глас се чуват единствено скърцането на писалките. Новицки е прекарал години в разследване на употребата на наркотици във Висшата бейзболна лига и Националната футболна лига. Тайгарт пък е посветил десет години от живота си на борбата срещу дрогата в спорта. Двамата мъже смятат, че вече са чули абсолютно всичко на този етап от кариерата си, но сега косите им се изправят. Това е най-ярката и жива картина, нарисувана някога, на тайния свят на професионалния спорт.
Те прекарват 6 часа в залата, настоявайки за подробности, за контекст, а на следващата сутрин отново се срещат с Ландис за още два часа.
Шест години по-късно, през пролетта на 2010 г., Флойд Ландис седи в конферентната зала в "Мариот Хотел" в Марина дел Рей, Калифорния, и отново преживява състезанието от 2004 г. Другите присъстващи в залата обаче не проявяват грам интерес към собствените му подвизи на шосето. Един от тях е федерален агент Джеф Новицки - висок, плешив криминален инспектор от Отдела за борба с дрогата. Другият е Травис Тайгарт, изпълнителен директор на американската антидопингова агенция USADA. Това, което започва като пречистващо словоизлиятелно упражнение за Ландис, прераства в пълнокръвно федерално разследване с Ландис в ролята на основен свидетел за правителството.
Ландис е с 5 кг по-тежък, отколкото бе през 2004 г. На прага на разкриването на онова, което никой американски колоездач не е признавал досега, той изглежда, сякаш не се е бръснал от седмица. Облечен е с дънки и стара избеляла фланелка, с тънка червеникавокафява брадичка и леко зачервени очи - според думите му не бил спал от седмици.
Много неща се случват от онзи ден в Тура през 2004 г., когато цял свят наблюдава как Ландис води като овчар Армстронг през онези планински проходи. Той става герой след победата в Тур дьо Франс през 2006 г., но устремът му е спрян от положителен допинг тест. Ландис се превръща в мъченик, който публично отрича забранените вещества, после написва книга, изповядваща собствената му невинност, като приема и дарения от фенове за правната си защита. В края на краищата Ландис се проваля и е изхвърлен от спорта за 2 г.
Откакто го налазват неприятностите, той се развежда с жена си и се премества в малка хижа в Идилуайлд, отдалечено градче в планините на Южна Калифорния, чието население се състои от хипита,
въоръжени отрепки и разни боклуци на ръба на оцеляването
Дружбата му с Армстронг приключва с горчива свада. Дори след като изтърпява наказанието си, той е изтласкан в периферията на спорта. В момента е един съсипан човек, готов да изплюе тайни, които според него ще разкъсат спорта.
Разговорът не се записва, но Новицки и Тайгарт си водят акуратно записки. За пръв път в историята на професионалното колоездене една от най-големите звезди в спорта - истински свидетел от първа ръка на най-грижливо охраняваните тайни - се кани да разкрие истината за допинга. Описвайки събитията от онзи Тур през 2004 г., Ландис разказва как една нощ след поредния етап - няколко дни след като Армстронг се качи на хеликоптера с Шерил Кроу - целият отбор U.S. Postal, включително Армстронг, се качват в автобуса на отбора. Возилото се движи по безлюдни планински пътища към някакъв хотел, близо до старта на етапа следващия ден. Изведнъж внезапно спира. Шофьорът, възрастен белгиец, излиза и поставя оранжеви конуси пред и зад автобуса, все едно има механичен проблем. "Само това ни липсваше! Краката ни болят, телата ни са изтощени, а сега трябва да седим и да чакаме френския вариант на "Пътна помощ", тюхкал се Ландис.
Скоро обаче всеки на борда разбира какво се случва. Автобусът се трансформира в тайна лаборатория за преливане на кръв.
Колоездачите знаят, че в един момент ще се наложи да им прелеят кръв през време на Тура, но не знаят кога. Както и преди се е случвало, някой нает моторист, готвачът на отбора или някой охранител доставя кръвта непосредствено преди трансфузията. Повредата в двигателя е само уловка за журналистите или френската полиция, които отдавна подозират Пощенския тим в употреба на стимуланти.
Докато шофьорът човърка мотора, докторите раздават кръвните банки
с кодови имена, които самите състезатели си измислят, разкрива Ландис. Някои използват прякори, други - имената на домашните си любимци. Ландис използва истинското си име. Не иска да рискува с друго име, тъй като се страхува от случайно преливане на кръвта на някой съотборник - грешка, която може да приключи със смърт.
Ландис разказва подробно на двамата разследващи относно тази добре хореографирана, ултрасекретна лаборатория, наподобяваща мобилен армейски хирургичен лазарет. Докато операцията тече, всички колоездачи, включително Армстронг, лежат на пода на автобуса с лицата нагоре. Докторите на тима, които винаги пътуват в автобуса, провисват охладените кръвни банки от багажниците над главите им, за да може и гравитацията да помогне кръвта час по-скоро да проникне във вените.
Колоездачите са изтощени, лицата им - измъчени, а мазнините - стопени по дългото трасе. Вените и капилярите им видимо се издуват и превръщат в изпъкнали лабиринти върху ръцете и краката, докато човешкото тяло опитва спешно да се зареди чрез максимално увеличаване на притока на кръв. Всеки ден по време на Тура те изгарят червени кръвни телца като при пожар, драстично ограничавайки възможността за снабдяване на мускулите с кислород. Кръвопреливанията - които са забранена форма на кръвен допинг - са предназначени да противодействат на тези ефекти.
Повишаването броя на червените кръвни телца в тялото е като зареждане на колата с гориво
Ландис е наблюдавал как банката на Армстронг бавно се празни. Обикновено, разкрива той, Армстронг я изстисква до последната капка, така че всяко едно червено кръвно телце да попадне във вените. Tози път обаче той изважда иглата от ръката си, без да изстиска торбата. Според Ландис Армстронг е бързал или просто не му е пукало, тъй като вече бил доста напред в състезанието.
По това време отборът U.S. Postal е следен под лупа, затова опитите му да извърши 2 кръвопреливания в период от 21 дни наподобяват опитите му да извърши два банкови обира. За да може всеки колоездач да разполага с две пресни кръвни банки до юли, когато се провежда Тур дьо Франс, отборът трябва да предприеме тайна и сложна процедура, изискваща месеци предварителна планировка. Първите вземания на кръв се извършват доста преди състезанието по време, когато колоездачите почиват. Пластмасовите банки се съхраняват в хладилници при температура от 1 градус по Целзий, за да може кръвта да се запази колкото се може по-дълго, без да замръзва. Малко преди старта на Тура през 2004 г. отборът вкарва кръвта контрабандно във Франция в немаркиран контейнер
След което тя се транспортира с мотоциклети с хладилни чанти.
Докато Ландис разказва потресаващата история, в конферентната зала на "Мариот Хотел" цари гробна тишина. Освен неговия глас се чуват единствено скърцането на писалките. Новицки е прекарал години в разследване на употребата на наркотици във Висшата бейзболна лига и Националната футболна лига. Тайгарт пък е посветил десет години от живота си на борбата срещу дрогата в спорта. Двамата мъже смятат, че вече са чули абсолютно всичко на този етап от кариерата си, но сега косите им се изправят. Това е най-ярката и жива картина, нарисувана някога, на тайния свят на професионалния спорт.
Те прекарват 6 часа в залата, настоявайки за подробности, за контекст, а на следващата сутрин отново се срещат с Ландис за още два часа.
7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)