Гледай на живо

Фернандо Каранга с първа награда след завръщането си в България

Елена Исинбаева: Готова съм да прегриза гръкляна на някого

Елена Исинбаева: Готова съм да прегриза гръкляна на някого

В последно време много се спекулира дали великата руска лекоатлетка Елена Исинбаева ще се завърне в сектора за овчарски скок за олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година. По-рано през сезона двукратната олимпийска шампионка обяви, че има намерение да сложи край на впечатляващата си кариера, но златото на световното първенство в Москва през август я накара да размисли и тя заговори само за временна пауза, през която да създаде семейство и да роди дете. Тези дни 31-годишната Исинбаева организира двудневен спортен празник за сираци във Волгоград и именно там тя даде интервю за кореспондента на "Спорт-Експрес", което Sportal.bg ви представя с малки съкращения.

- Въпрос, който може би представлява интерес за много хора. След края на световното първенство тренирали ли сте?

- Не. Нито веднъж. Проведох само няколко леки занимания.

- Кога беше първото от тях?

- О, мисля че беше около три седмици след шампионата в Москва. Евгений (б.р. треньорът на Исинбаева) ми се обади и каза: "Лена, трябва да го направиш. И аз се съгласих.


- Въртяха ли ви се мисли в главата от рода  на "Защо да правя това?"

- Да, но след като треньорът каза: "Трябва", не можах да откажа.



- Не се ли страхувате, че Трофимов така да се каже ще ви оплете в своята "мрежа"? Днес - лека тренировчица, утре - току-виж пълноценнна тренировка.

- Ние имаме такива отношения, че той не би го направил по този начин. Ако има нещо такова - той ще ми го каже в прав текст. Например, Евгений Василевич и до сега ми казва: "Ти не си се реализирала. След като си починеш две години, направиш това, което си планирала, ще се върнеш. Знам го". Но аз никога не съм казвала, че няма да се върна. Каквото рекъл Господ - това ще направя. Ако не е рекъл - официално ще прекратя кариерата си. Поне планът е такъв. Но сега да гадая и да говоря какво точно ще се случи ми е много трудно.

- Какво мислите, приятелите и съперничките ви в сектора продължават да ви възприемат като действащ спортист?

- Никой не вярва, че съм прекратила кариерата си. Но по принцип аз никъде и не съм отишла, просто си взех почивка. Всички, дори и непознати хора по улиците ми казват: "Лена, чакаме те. Нали ще се върнеш за Рио де Жанейро?" А аз им отговарям: "Нищо, че през 2016 година ще съм на 34 години?" Истината е, че никого това не го вълнува особено. Всеки си мисли, че да скачаш е много лесно....



- Не ви ли е страх, че няма да оправдаете надеждите на вашите фенове?

- Не. Аз така или иначе вече съм направила достатъчно. И ако почувствам, че не мога да си върна старата върхова форма, няма да се насилвам. Твърде красива беше победата ми в Москва, за да я опорочавам по някакъв начин.

- Когато минавате покрай стадиона, какво чувствате?

- Нищо особено. Но когато вляза вътре и видя как хората тренират, си казвам: "Боже, колко още път ви предстои да извървите."

- А вашите прътове къде са?

- Тук във Волгоград. Чакат своя час.

- Гледате ли на запис представянето ви на световното първенство?

- Да, непрекъснато. Особено скоковете на 4,82 и 4,89 метра.

- Защо?

- Преживявам това отново и отново. Не ми се иска радостта от тази победа да свършва. Напротив - искам еуфорията да продължава вечно. Разбирате ли, по време на първенството имах усещането за всенароден празник. И когато спечелих, разбрах: по-рано бях побеждавала за себе си, а на "Лужники" победих за всички. Всеки, който беше дошъл на стадиона в този ден, се почувства съпричастен към моя триумф.

- Бих казал, че продължението на вашето празнуване ще се състои през ноември на гала вечерята на ИААФ...

- Там аз няма да получа нищо. Вече прочетох, че не съм включена в списъка с номинираните. Явно съм недостойна.

- Това обидили ви?

- Ще ви отговоря така: знам, че хората ме обичат и мисля, че това е най-хубавото. За мен това е много по-важно от всякакви официални награди.

- Как минава един обикновен ваш ден сега?

- Все още никак. Веднага след края на световното първенство се заех с подготовката на мероприятия, свързани с моята благотворителна фондация. Оказа се, че е много трудно да организираш подобно събитие. Трябваше да се стиковаме и договаряме по много въпроси с десетки хора. Така че аз и досега не зная какво е това "мой обикновен ден". Мога да кажа, че все още не съм започнала нов живот след спорта.

- За какво ви е всичко това? Имам предвид благотворителността. В края на краищата, в нашата страна често се случва, че колкото повече добри дела правиш, толкова повече негативи получаваш в отговор.

- Моят жизнен принцип е: "Направи добро и забрави, а ако не теб ти направят добро - помни..." Когато правя нещо за някого, не очаквам нищо в замяна - нито добро, нито лошо. Ако мога да помогна на човек, това ме радва. И ако в отговор не получа похвала, това няма да ме разстрои, моята радост няма да намалее. Защо искам да помагам на деца, особено на такива от социални домове? Това е очевидно. Те си нямат никого, освен възпитателите и приятелите, които живеят в същите тези домове. Ако никой не им помага, на тях ще им бъде много трудно да се реализират в живота.
Аз съм достатъчно щастлив човек. Момиче от обикновено семейство, попаднало в спорта благодарение на един велик треньор. Реализирах се, станах известна по целия свят и си осигурих прехраната. Помагам на семейството ми, на всички хора около мен и сега разбрирам, че мога да направя много повече. За да живееш нормален живот, нямаш нужда от много. Имам предвид живот без излишен лукс - яхти и други такива неща. Ето защо аз изпитвам радост когато споделя нещо с другите. Особено с деца.

- Връщаме се към овчарския скок - имате ли отговор на въпроса има ли някой след вас?

- Сега в Русия има момичета с повече спортна злоба. И това ме радва. За кого говоря? Савченко, Краснова-Жук, Сидорова. Та дори е Света Феофанова, доколкото знам тя не е прекратила кариерата си и следващия сезон пак ще скача. Тя е истински боец. Също и 20-годишната Наташа Демиденко. Нейният личен рекорд е 4,40 мтра. Тя две години беше контузена, но ако успее да се възстанови напълно, ще може да скача в границите на 4,80. А това означава да бъде в призовата тройка на всеки един старт.

- Споменахте спортната злоба. Какво още е необходимо на един шампион?

- Дисциплина, способност да работиш и вяра в собствените си възможности. Просто трябва да си честен. При мен винаги е било така - например, треньорът ми казва: "Лена направи това упражнение 5-7 пъти". А аз си мисля: "Той защо ми каза това. Аз така или иначе ще избера 7." Всичко това е на подсъзнателно ниво. Не бих могла да си позволя да го направя по-малко пъти. Ако усещах мързел, отивах и го правех два пъти повече, за да прогоня мързела. Всеки човек, който иска да постигне нещо в живота било то в спорта или в някоя друга област, трябва да избира трудния, а не лесния път. Макар и по-труден, това е по-краткият път към успеха.

- Кое от всички тези качества ви се наложи да изграждате?

- С дисциплината нямах проблеми, тъй като Трофимов е строг треньор. Работоспособността дължа на спортната гимнастика, с която се занимавах 10 години. Но вярата в себе си тряваше да я калявам. Да губиш е много тежко, но затова пък е полезно. Мисля, че неуспехите, които започнаха през 2009 година ме научиха на много повече, отколкото победите. И на световното първенство в Москва подходът към всичко беше различен.

- А, ако не бяхте спечелили в Москва, това можеше ли да промени по някакъв начин вашите бъдещи планове?

- Едва ли. Поначало много малко хора вярваха в моята победа. Около 10%, не повече. Моето семейство, приятелите, близките на моя треньор. Много тесен кръг хора.

- А вие самата вярвахте ли?

- Аз се хвърлих в битката, знаейки че ще направя всичко, което мога. Не съм си представяла дали печеля или не. Но знаех едно - че в никакъв случай не трябва да се отказвам.

- А в обикновения живот за какво ще се борите?

- За моето семейство и деца. Заради тях бих прегризала гръкляна на някого.

Владас Ласицкас

"Спорт Експрес"

Последвайте каналите ни в:

Още от Лека атлетика

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти