- Не изглеждате махмурлия след 48-ия си рожден ден, г-н Ганев...
- Няма как да стане, аз никога през живота си не съм пил алкохол и никога не съм пушил...
- Получихте ли интересни подаръци?
- О, да. Навърших 85 (смее се) и както всяка година имаше хубави подаръци. Видях се и с много хора, които не съм срещал отдавна. Един важен за мен човек, който помага много на волейбола - Цветан Василев, ми подари картина. Получих две библии - едната нормална с позлатени страници, другата е библия за секса с над 300 пози, със снимки, не само с рисунки. Нали знаете, че съм майтапчия и е нормално да ми подаряват такива неща. Но не можах да прегледам всички подаръци, защото оцелелите осъмнахме в дискотека. А сега, както виждате, сме в офиса и вече работя. Иначе ме питат - Любо, какво да ти подаря, от магазините нищо не ти става, ти си имаш всичко...
- А наистина ли имате всичко и нещо липсва ли ви в живота?
- Не бих казал, че нещо ми липсва. Аз съм широко скроен човек, но се задоволявам с малко. Освен храната - от нея ми трябва повечко. Живея нормален живот, работя, пътувам много и се срещам с доста хора. В телефона имам над 3500 контакта и знаете ли колко е трудно да прегледам всички, които искам да поканя на празник.
- Да поговорим по-сериозно - каква равносметка си правите за националния отбор като водач на тима и вицепрезидент на федерацията?
- Годината е много добра и като подготовка, и като участие. Момчетата се стараха много в подготовката и мачовете, а на терена се държаха като истински отбор.
- Но нали знаете, че много хора казват - пак сме четвърти. На тях какво ще им кажете?
- Пожелавам на всеки български отбор във всеки спорт да бъде в четворката на всяко състезание. Това ще отговоря. Щом имаме сили за четворката, ще отидем и по-нагоре. Но затова трябва да се изиграят много и тежки мачове. Тогава ще намерим и онова малкото, което ни липсва. Наистина става въпрос за една-две точки в края на гейма, които правят разликата, както казва и треньорът Камило Плачи. Но това се дължи на липсата на опит. Още нямаме толкова много тежки мачове. Не става само с 5-6 срещи.
- Но Италия ни победи на европейското, а и те нямаха преди това тежки мачове...
- Разковничето е, че италианските волейболисти играят в тежък шампионат. Там се формират качествата в много и наистина трудни мачове. Същото е в Русия, Бразилия, Полша... Техните състезатели идват в националния вече много подготвени, с много мачове зад гърба си. Така се гради самочувствие, което се проявява после в националния за онези 1-2 точки в края, за които говорим.
- Но и наши основни състезатели играят именно в Италия, Русия...
- Да, но не всички са там. Отборът е от повече състезатели и ако в една верига има слабо място, тя се къса. А за да се скъса, трябва много игра, не само тренировки и гледане на видео. Лидер се става с игра и се припознава от отбора. Не мога да се съглася, че отборът няма лидер. Видя се в мачовете с Полша, с Германия...
- Говорите за Соколов?
- Да, за него говоря, но вижте и Тодор Алексиев - цяла година той е на високо ниво и като капитан се нагърбва в решителните моменти. Не винаги се получава, но това е спортът.
- Поредното четвърто място провокира коментари, че мястото на Плачи не е в отбора, че в състава са нужни Андрей Жеков и Матей Казийски...
- Мястото на Плачи е тук и за това съм сигурен както аз, така и всички от ръководството на федерацията. И решението за Найден Найденов също е правилно, а виждаме, че вече имаме колектив в отбора и той върви по правилен и възходящ път. Нека сме честни, че преди Световната лига никой не си представяше, че ще се класираме на финалите в Аржентина от тази тежка група. Но се получи и дори имахме шанс за медал. На европейското пак сме сред най-добрите четири. Ами ако бяхме паднали на четвъртфинал, какво ли щяха да говорят някои хора? Сигурно пак щяха да кажат - всички вън, тези играчи не стават! А не е така.
- Как ще коментирате "темата" Андрей Жеков и Матей Казийски, която отново изплува?
- Това, което пуснаха в някои медии, че Казийски казал "Връщам се", аз знаех, че не е вярно. Защото точно преди европейското се видяхме с него в Турция и си говорихме. Без да ми казва нищо по темата личеше, че той не си е променил мнението от времето, когато напусна отбора. Там беше и Радо Стойчев, но в интерес на истината с него не си говорихме. Както каза и Плачи - националният отбор е отворен за всеки състезател, стига той да иска да играе и треньорът също да го иска.
- Вече повече от година сте близо до националния - намирате ли разлика като обстановка сега и до скандала преди олимпиадата в Лондон?
- Имам представа какво е било преди, но ще говоря за сега - сега колективът е страхотен и всеки иска да помогне на другия. Личи си дори ако гледаш от Космоса!
- Честен ли сте, или го казвате само защото така трябва да се говори пред обществото?
- Абсолютно честен съм и ще дам пример. Не може, когато отборът трябва да се класира на олимпиада, капитанът (Владимир Николов - б.р.) да стои цял мач с анцуг отвън. Значи треньорът (Радостин Стойчев - б.р.) му е казал, че не е нужен. Не може Алексиев срещу Германия (на олимпийската квалификация в София през 2012-а - б.р.) да го извадят, нещо си казаха с треньора и... повече не влезе.
- Вижда се явна неприязън към бившия треньор Стойчев...
- Не харесвам начина на комуникация на Стойчев, но това си е негов проблем. Когато гласувахме освобождаването му обаче, проблемът бе спортно-технически. Но се усещаше, че отборът е разделен на групички. Не можеш да питаш състезателите - ти с мен ли си срещу федерацията, или не?
- Нима е имало такива неща?
- Мисля, че всички го знаят това нещо. Пак казвам - поводът за смяната бе, че той не постигна това, за което го бяхме избрали. Радо каза след европейското през 2011-а пред управителния съвет, че не е сигурен, че трябва да води този отбор, че вестниците какво пишели за него... При което час и половина цялата управа го убеждавахме да остане. Тогава цитирах треньора Богдан Кючуков, който казва: "Момчета, на вас ви плащат да играете, а на журналистите - да пишат. Нека всеки си върши работата и каруцата да върви напред. Защото ако вие не играете и журналистите няма какво да пишат." Тогава никой не си мислеше, че ще има втора квалификация. А пък да бъде в София - още повече. Всички от управата го подкрепяхме, но изведнъж видях, че той не иска да остане. Да не говорим за взаимоотношенията на федерацията с треньорския щаб. Те бяха заличени. Не може да се работи в такава обстановка и да се обвинява федерацията, че всички са крадци и лъжци. Чакайте малко - аз съм съм толкова години във федерацията вече и не съм взел и стотинка.
- Подхващате и една друга деликатна тема - има ли конфликт на интереси между вас като собственик на фирми и федерацията за доставка на екипировка?
- Накратко ще ви обясня - преди години участвах с 20 процента във фирма, която бе представител на "Асикс" за България. Впоследствие напуснах фирмата, защото вървеше зле - пари за нея не съм дал, но не съм и взел. После обаче реших аз лично да се заема през декември 2012 г. Сега съм представител на "Асикс", но искам всички да знаят - Българската федерация по волейбол (БФВ) има договор за екипировка директно с централата на "Асикс" в Италия и аз нямам никакво участие. Аз доставям екипировка на други 14 федерации у нас, но не и на БФВ. Дори аз вземам по-скъпо продуктите от Италия, отколкото БФВ. Крайно време е да се спрат спекулациите по този въпрос. Сега отново е обявена обществена поръчка за екипировка за следващия сезон, но се контактува директно с централите на фирмите производители, за да си гарантира БФВ сигурност при доставките.
- Сега ще започнат вероятно спекулации заради обявеното от вас желание да станете президент на БФВ след мандата на Данчо Лазаров през 2016-а...
- Да, споделих това пред приятели. На мен волейболът ми е дал много и сега аз искам да дам на волейбола. Когато се отказах през 1999 г., казах, че повече пари от волейбола не искам да печеля. Волейболът ме е направил това, което съм - и като човек, и като личност, и като бизнесмен. Винаги ще съм длъжник на волейбола и искам да помогна с моите контакти по целия свят. Но това не ми е самоцел. Важно е хората във волейбола да знаят, че съм готов, и да ме имат предвид, когато решават.
Антони Йорданов, "Труд"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)