Автомобилът на националите стана 4х4 на европейското

Ако погледнем нещата от забавната им страна, може да отбележим, че националният ни отбор по волейбол е вече 4х4. В последната година нашите играха на 4 големи състезания и заковаха 4 четвърти места. Преди заминаването за европейското старши треньорът Камило Плачи сравни тима с автомобил, който трябваше да прекара известно време в сервиза, за да придобие лъскав вид.
"Поне показваме постоянство", опита да се пошегува капитанът на тима Тодор Алексиев. В дългата си кариера той е изиграл общо 8 полуфинала с националния (първият е на световното за младежи през 2003 година) и е спечелил едва два бронза.
Броени минути след поредната загуба в малкият финал коментарите и анализите започнаха да заливат медийното пространство и форумите.
Някои едва дочакаха малкия финал, за да възобновят атаките към федерацията. Други директно обвиниха определени играчи, а трети просто се примириха - явно толкова са ни възможностите. Няма лошо в коментарите, стига да не преследват лични интереси.
Аз самият бях с националния отбор и видях сълзите в очите на играчите. Първия път от радост - след мача с Германия, а после заради поредния пропуснат шанс.
Лично за мен нещата стоят по следния начин: всички ние трябва да се гордеем, че на фона на всичко имаме един отбор, който продължава да ни носи положителни емоции. Четвъртото място е успех, защото стигнахме дотам след изключителни битки. Още повече че в отбора ги няма дългогодишния ни разпределител Андрей Жеков, топнападателя Владимир Николов и Матей Казийски, който е феномен във волейбола. С тяхна помощ можеше и да станем шампиони, но можеше и да отпаднем доста по-рано. Гаранция няма. Положителното е, че и с наследниците им Георги Братоев, Цветан Соколов и Тодор Скримов изиграхме 4 полуфинала. Да не забравяме, че последно стигнахме до това ниво през 2009 година в Турция.
Същевременно обаче не трябва и да се радваме толкова на 4-о място, защото както Плачи каза - то носи само дървени медали.
За да има отличия, отборът трябва да повдигне още малко класата си. На нас ни липсва самочувствието да играем тези мачове за медали. В тях момчетата не си вярват достатъчно, че могат да направят още една крачка. Самочувствието идва с победите в големи мачове, каквито доста от момчетата нямат на клубно ниво. Треньорският щаб също трябва да се замисли какво може да се прибави към този отбор. Може пък някой от гореспоменатите играчи да се върне. Това изглежда логично щом всички искаме резултати, но нямаме търпение да ги чакаме. България винаги е имала силен волейболен отбор, но да не забравяме, че точно 20 години не бяхме печелили медал преди бронза от световното в Япония (2006 година).
Сега на отбора му предстои световна квалификация, която почти сигурно ще е в София. Това си има и своите плюсове - феновете ще изгледат три мача на любимците си и, дай боже, ще преживеят нови положителни емоции. А колкото до шампионата в Полша догодина, едно е сигурно - четвъртото място ни е в кърпа вързано. На нас обаче ни трябва нещо повече от това.

Стефан Чолаков, в."24 часа"