Кобрата: Не станах мутра, а боксьор

В България, ако кажеш, че искаш да си най-добрият, другите започват да ти се присмиват. Ако директно обявиш, че ще станеш №1 в нещо, направо ти слагат диагноза. За съжаление, с времето някак приехме, че е нормално всички да ни мачкат, защото сме малка държава с големи проблеми.

На съвсем различно мнение обаче е най-добрият български боксьор, който гази съперниците си, без да се притеснява откъде идват. И след всяка своя победа Кубрат Пулев повтаря, че печели именно заради силния характер и трудолюбието - две неща, които уж не са толкова характерни за нас.

В момента 32-годишният здравеняк наистина е само на крачка от това да бъде номер 1 в тежка категория на професионалния бокс. Или по-точно казано, да стане световен шампион на Международната боксова федерация.

За целта обаче Кобрата трябва да се справи по някакъв начин с Владимир Кличко или Александър Поветкин. По-вероятно с първия, който държи четири от петте пояса в тежка категория. Съперникът му ще стане ясен след срещата между двамата на 5 октомври, но по-важното в момента е друго. Пулев наистина доказа, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му И възможностите, разбира се.

След победата над Тони Томпсън водещите анализатори от специализираните сайтове за бокс буквално изригнаха срещу българина. Те просто не успяха да приемат, че софиянецът стигна до мач за световната титла, докато десетки американци, британци и руснаци години наред не успяват.

"Наистина е разочароващ начинът, по който Пулев получи шанс да предизвика Кличко", проплака американски корифей, който посочи Деонтей Уайлдър за далече по-достоен от българина. Според специалиста той щял да нокаутира Пулев най-късно във втория рунд, но това си остава в сферата на хипотезите.

"Нека да приказват каквото си искат. За мен това са глупости, казани от хора, които не могат да приемат успехите ми, отговори Пулев. Интерконтиненталният шампион обаче е наясно, че за да бие Кличко, със сигурност трябва да бъде на още по-високо ниво. Въпреки победите и славата, Кобрата остава здраво стъпил на земята. Изглежда зрял и напълно уверен във възможностите си. В началото много хора приемаха заканите му като изхвърляния, други просто очакваха да го нокаутират в следващия мач, за да му дойдел акълът.

Той обаче следва пътя си, който всъщност е бил начертан от баща му още в средата на 80-те години на миналия век.

Венко Пулев е бил шампион на България в тежка категория, а бокса възприемал по-скоро като наука за изграждане на мъжкия характер. Притежавал е страхотна библиотека от над 10  000 книги, която непрекъснато попълвал след посещения по книжарници и антикварни магазини. В повечето случаи със синовете си Кубрат и 2-години по-малкия Тервел, който спечели бронзов медал на олимпийските игри в Лондон.

"Баща ни много обичаше да чете. Когато и да се приберем вкъщи, той все беше с книга в ръка. Караше ни и нас да четем, защото вярвал, че можем да научим много", спомня си Кубрат. Венко запалва синовете си по бокса и още след първите тренировки започва да им повтаря, че един ден ще станат световни шампиони. Всъщност той отделя цялата си енергия, за да създаде за децата си необходимите условия за развитие.

Първата зала на бъдещите звезди се намира в столичния квартал "Младост 2" - в мазето на блока. Там баща им оборудва своеобразен ринг, монтира круша и домъква най-различни уреди. Миналата година Кубрат влезе отново във въпросното мазе покрай снимките на филма за него и не можа да си обясни как са подскачали вътре като хлапета.

Венко води синовете си по различни зали и софийски клубове, но не остава доволен от условията и работата на треньорите. Най-накрая ги записва в ЦСКА и там започва истинското им професионално развитие. През цялото време обаче следи изкъсо двамата и не спира да ги надъхва, че ако работят здраво, един ден ще постигнат нещо наистина голямо.

"Явно е виждал, че имаме талант, и искаше да направи всичко възможно да го развием. Ходеше по доктори, консултираше се със специалисти какво да ядем и т.н. По същия начин се отнасяше и със сестрите ни, които пък натискаше да учат чужди езици", сподели преди време Тервел в интервю за в. "24 часа". За кратко той и брат му се озовават във футболната школа на ЦСКА. Докато ритат с техни приятели пред блока, ги забелязал един треньор и им предложил да се запишат. Двамата издържали кратко, като според Кобрата основната причина да се откажат е отколешната практика да се бутат напред разни връзкари. Здравеняците обаче и досега играят футбол за удоволствие,
въпреки че става все по-трудно да си намерят съперници.

Първите тренировки на настоящия претендент за световната титла са, когато е едва 10-годишен. Доста по-рано обаче той слага специални детски ръкавици и играе с брат си на импровизиран ринг в хола. Когато се записват в ЦСКА, ги поемат Михаил Таков и Борислав Бояджиев, които са с тях през почти цялата им състезателна кариера. С наближаването на пубертета се увеличава значително и енергията на Кобрата, който си спомня, че прякорът му е лепнат съвсем случайно покрай името. Той не крие, че с Тервел често са се биели из квартала.

"Най-вече срещу по-големи от нас и повечето пъти ние започвахме първи. Това обаче бяха по-скоро детски игри, а не някакви сериозни побоища", пояснява спортист номер 1 на България за 2012 г. Баща му усеща, че именно боксът и книгите могат да канализират тази енергия в нещо положително. Към това добавя и шахмата, който е любим на Кобрата и до днес. Може би и заради това гореспоменатите международни анализатори отбелязват, че българинът е много интелигентен боксьор, който следва стратегия и успява да се адаптира към играта на съперника.

Звездата на "Зауерланд" си спомня, че постъпването в спортното училище е бил един от преломните моменти в оформянето му като състезател. Това е бил и най-сигурният начин да избяга от наклонената плоскост на уличния живот.

"След като ме приеха, започнах да спазвам железен режим. Тренирахме по два пъти на ден, отделно трябваше да учим, така че не оставаше почти никакво време за разни глупости", спомня си Пулев.

Когато е на 15-16 години, мутрите са достигнали своя пик и много негови приятели преминават към различните групировки. Кобрата и брат му стават преки свидетели как обещаващи спортисти зарязват всичко, за да изкарат лесни пари по нечестен начин. Двамата обаче успяват да останат настрана, въпреки че изкушенията са пред носа им. Покрай мутрите техни приятели започват да изкарват луди пари и за броени месеци скачат в скъпи коли и сменят залите с кръчми и дискотеки. 15-16 години по-късно доста от въпросните връстници на братята са в затвори или без пукнат лев, казва Кобрата.

Той е убеден, че точно боксът го е спасил от престъпния свят и мръсния бизнес. Разбира се, шампионът не прави и опити да се изкара ангел. Докато беше аматьор, Пулев често попадаше на страниците на жълтата преса. Някои пишеха, че все пак работи за хора от подземния свят - като шофьор или охрана. И до днес се носят легенди за сбиването между Кобрата и Красимир Кочев пред популярен фолкклуб в София. Според една от версиите борецът дължал пари на боксьора, който го набил пред входа на заведението. Самият Пулев отрича, но представящи се за свидетели на инцидента потвърждават за тупаниците му.

Кобрата попада в медийното внимание и заради връзката си с фолкфурията Андреа - една от най-популярните и същевременно провокативни изпълнителки у нас. Двамата са заедно от над 6 години, като за този период жълтите вестници са ги разделяли поне 20 пъти. Те обаче продължават да са заедно и вече със сигурност са сред популярните двойки и извън границите на страната. Андреа първа посрещна любимия си при завръщането му от Германия след победата над Томпсън.

Позицията, на която се намира Кобрата в момента, изглежда направо невероятна с оглед на представянето му в последното голямо състезание като аматьор. Той отива на олимпийските игри в Пекин (2008 г.) като един от големите фаворити за медал, но в крайна сметка приключва участието си още след първия двубой. Дълго време му трябва да приеме случилото се, но в крайна сметка признава, че сам си е виновен, защото е подценил съперник, който е побеждавал няколко пъти.

Преди форума в Пекин здравенякът постига най-големия си триумф - става европейски шампион на първенството в Ливърпул и привлича вниманието на промоутърите от професионалния бокс. Перспективата да се пробва на това ниво му се струва доста интересна и решава да предприеме промяната след олимпийските игри. Фиаското в Китай обаче предизвиква множество коментари относно възможностите и психологическата устойчивост на многократния ни шампион.

Някои са абсолютно категорични, че той няма място на професионалния ринг, където са се проваляли десетки с неговата биография. Докато очаква предложение, Кобрата отклонява няколко покани от различни телевизионни формати, включително и от известното риалити "Биг Брадър". В едно интервю казва, че е отказал, защото иска да се докаже в бокса, а не в "къщата".

Година и малко след злощастната олимпиада Пулев направи своя дългоочакван дебют на професионалния ринг, след като подписа с известната германска агенция "Зауерланд" и стана член на отбора . С подготовката му се зае цял щаб от специалисти и той започна да прекарва по-голямата част от времето си извън България. На 19 септември 2009 г. бившият европейски шампион и носител на купа "Странджа" излеза срещу румънеца Флориан Бенке, когото нокаутира във втория рунд. След това прегази турчина Сердар Юсал, преди да срещне първия си по-сериозен съперник - нигериеца Гбенга Олокун, който има успех над бившия световен шампион Леймън Брюстър. В рамките само на две години българинът направи страхотен скок в ранглистата и получава шанс да се бие за овакантената интерконтинентална титла на Международната боксова федерация в първия си 12-рундов мач. Негов съперник е американецът Травис Уолкър, който се оказва доста корав, но Кобрата успява да го преодолее по точки. Последва успешна защита на пояса срещу опитния британец Майкъл Спрот,
преди да се стигне до датата 5 май 2012 г., която се превърна в паметна за българския бокс, а и спорта ни въобще. Точно ден след 31-ия си рожден ден Кубрат печели европейската титла в тежка категория след технически нокаут над руснака с немски паспорт Александър Димитренко. Този успех предизвиква сериозен медиен отзвук и все повече хора извън България започват да говорят за Кобрата. 2012 г. ще остане паметна за братята Пулеви поради факта, че заеха първото и второто място в класацията за спортист № 1 на България.

След церемонията Кобрата каза, че много би искал баща им да ги вижда отнякъде, за да разбере, че усилията му не са били напразни. Същото ще си помислят и всички, които го познават, ако догодина спечели и световната титла. Тогава просто ще трябва да погледне нагоре и да вдигне високо пояса. Ние пък може да си спомним думите на влюбения в книгите шампион, който тренирал своите калпазани в мазето.

Стефан Чолаков, 24 часа