Димо Тонев: Момичетата играха едва на 30 % от възможностите си

Националният отбор на България за девойки старша възраст зае девето място в крайното класиране на Световното първенство в Бърно (Чехия). След завръщането си на родна земя треньорът на тима Димо Тонев обобщи, че момичетата са играли с много малка част от реалните си възможности. Ето неговия коментар за BGvolleyball.com за представянето на състава и причините за това класиране:

- Твоята оценка за деветото място на Световното първенство?

 - Мисля, че е престижно като класиране. Девето място от двадесет отбора в света. От тях само шест от Европа. Ако вземем отборите преди нас ще  видим, че те са и много напред от нас в ранглистата като класиране. Но мисля, че за краткото време което имахме  деветото място все пак е добре, въпреки че. В мен има неудовлетворение от представянето на тима и от отделни състезателки. Като цяло отборът игра с едва 20-30 процента от възможностите си. Причините са обективни и субективни..

- По точно?

- Обективните са самото Световно първенство, напрежение, млади състезателки без опит, по-малки на възраст от двадесет годишните, които бяха преобладаващата част от волейболистките в другите отбори. Съвсем нормално. За субективните сега не искам да говоря.

- Каза едва 30 % от възможностите, това означава ли, че наистина можехме да сме много по-напред?

- Да, определено! Имахме възможност да победим Мексико. Водехме 2:1 гейма, 16:12 и 18:14 в четвъртата част и загубихме 2:3 гейма. Имахме възможност с Русия да играем по-сполучливо, водехме в геймовете но допускахме „тъпашки” грешки, които не ни позволиха да надделеем. С Италия, в първия гейм ги мачкаме, водим с 8 точки и им позволяваме да се върнат в мача. Ако бяхме победили италианките, след това отивахме на Доминикана, вървиш напред, можеш да стигнеш и до финал, както се казва...Със сребърните медалистки от Световното Япония играхме в Самоков три мача, познавахме им играта. Последният мач бе доста сполучлив срещу тях. Но не успяхме.

- По какво отстъпвахме на съперниците – физически, технически или психически?

- Отстъпвахме като отбор! Като индивидуалности, в отделни мачове даже превъзхождахме съперничките, но нямахме изграден отбор. Това не е само на игрището, но и извън игрището. Това е един комплекс от компоненти, който си оказа влияние. Тези момичета трябва да се съберат заедно, за да се търсят резултати, имам в предвид мотивация, сериозност, отговорност...

- Липсата на по-дълга подготовка заедно ли оказва влияние?

- Това е друга тема. Но факт е, че повече от отборите на другите страни са на целогодишна подготовка, с едни и същи треньори, треньорска философия и т.н А при нас и да събереш добри състезатели за два месеца не можеш да изградиш един отбор. Това изисква време – поне две, три години И то отбор, който да реагира бързо, да излиза от трудни моменти и да се справя с възникналите ситуации. Една състезателка ще отиграе една топка, ще бие един сервис, но отборът е този, който ще победи. Аз мисля, че моите състезателки като индивидуалност, техника и физика бяха на нивото на най-добрите, но като отбор не бяха..

- Ще послужи ли ситуацията като един вид като проводник на вашите идеи с Марчело Абонданца за работа с женското направление?

- Ние с Марчело Абонданца се стремим да направим една и съща методика за работа и подготовка на всички национални отбори - жени,  девойки старша, девойки младша и момичета. Отгоре до долу да върви едно и също нещо. Но когато в клубовете си у нас тренират по някаква „никаква” методика и тяхна състезателка дойде тотално неподготвена, какво правиш? За два месеца гледаш горе-долу да скалъпиш нещо. В този смисъл казвам, че децата напреднаха много технически. Аз съм много доволен от начина, по който се тренираше, разбира и винаги има неща за доизглаждане. Но тези волейболистки идват в националния отбор без тактическа дисциплина. Поставяш една задача, на втората мече се получава пълен блокаж. Не са научени състезателките по клубовете да изпълняват тактически задачи. Неща, които в нашите клубове никой не ги засяга и работи .

- Значи е време за промени?

- Да, но е трудно... Как да отидеш на един клуб да му кажеш, че трябва да има някаква промяна? Като шефовете казват: "Клубът и е мой, аз го издържам, ти няма да ми казваш какво да правя". Много е сложно. Фактът, че вече почти две години сме треньори с Абонданца на женския отбор на България и нито един български треньор не е дошъл да наблюдава една тренировка, красноречиво говори, че има тотална незаинтересованост. Треньори, които там някъде си тренират нещо.. Никаква методика! А волейболът се измени, не е като преди 30 години. 

- От тук нататък какво следва?

-  Заминавам за Варна и се присъединявам към женския национален отбор. Имаме много сериозна програма да изпълняваме и продължаваме да работим. Този набор (девойки старша) това му беше последно състезание, като някои от волейболистките ще се присъединят към жените.- Но това допълнително ще го уточним с Абонданца.

Ани Колева, BGvolleyball.com

Следвай ни: