Мария Аладжова: Младите имат много талант, но и нужда от помощ, за да се развиват

Мария Аладжова е една от тези плажни волейболистки, които не пропуснаха нито един от турнирите от Националната верига през миналия сезон.  С редица различни съотборнички тя игра и в шестте надпревари, като стигна до второто място в Пазарджик, до бронзовите медали от Националното първенство в София, като в още два турнира намери място сред полуфиналистите.  Като волейболистка в зала, тя се подвизава във френското първенство, но и през това лято си е в България и неотлъчно на пясъчния корт.  Национална верига 2013 е на път да започне с турнира в Смолян и BGvolleyball.com сварва в последния момент да вземе предсезонно интервю от Мария.

- Как протече подготовката ти за сезона?

- Тренирам.  За мен винаги е удоволствие да играя плажен волейбол и гледам да тренирам колкото е възможно повече.  Дори понякога прекалявам.  Играя с всеки, който ми се върже на акъла на кортовете на НСА – момчета, момичета, няма значение...  Призовите места и наградните фондове не са моята цел.  За мен просто е удоволствие да играя.

- През миналия сезон на Националната верига ти смени четири различни партньорки.  Да очакваме ли подобна тенденция и тази година или си имаш вече по-постоянна съотборничка?

- Засега съм с Валентина Петрова.  Двете сме най-добри приятелки от 15 години насам.  С нея много отдавна искаме да играем заедно и, ако се сработим, мислим да сме си заедно за постоянно.

- Какви са ви плановете за предстоящия сезон?

- Да се забавляваме.  Не смятаме, че сме на много високо ниво - нито физически, нито технически.  Трудно е без спонсори, без треньори...  Както вече казах, играем за удоволствие.

- И все пак, в какви турнири имате намерение да участвате?

- Да сме живи и здрави, смятаме да играем на всички турнири в България.  В чужбина – не.

- Какво мислиш за провъзгласената от БФВ стратегия за развитието на плажния волейбол в България?

- Аз много благородно завиждам на французите.  Те имат едно великолепно съоръжение за плажен волейбол в Монпелие.  Там имат кортове на закрито, където може да се играе дори при минусови температури навън.  В България няма такова нещо.  С това трябва да се започне развиването на този спорт.  Аз бих построила такава зала, ако имах нужните средства.  Другото, което е много необходимо, са треньорите.  Но съм доволна и на всичко, което се прави.  Пожелавам на хората да намерят в себе си малко повечко алтруизъм, за да инвестират повече в този спорт и в тези момчета и момичета, които сега започват да играят.  Защото те имат много талант, но и нужда от помощ, за да се развиват.