Как играта “Футболен мениджър” стана реалност

Красноречиво за това доколко изключителна е историята на Вугар Хусеинзаде е, че частта, в която извежда Тамуърт до финал на Шампионската лига, е сред най-правдоподобните детайли. “Това винаги е било моята мечта – усмихва се леко свенливо учтивият, лъчезарен 22-годишен младеж. – А сега тя е реалност.”

Това обаче е нещо повече от просто неговата мечта: това е мечтата на цяло едно поколение футболни фенове; на онези, чийто опит в o jogo bonito (б.пр. – красивата игра) е не просто наблюдавайки и играейки я, а и симулирайки я благодарение на куп компютърни игри, позволили на обикновените привърженици да поемат на плещите си стреса и напрежението от менажирането на футболен отбор.

Благодарение на нахаканост, предприемчивост, съобразителност и щипка добър късмет, в последната година Хусеинзаде изживя върховната фантазия на момчетата от ерата на видеоигрите – удивително израстване от студент по Бизнес до футболен бос, продаващ и купуващ играчи за своя собствен клуб.

През лятото на 2009 г., съвсем случайно, шведът от азерски произход бил представен на Хафиз Мамадов – азер милиардер и президент на ФК Баку, един от водещите клубове в Азербайджан. И двамата били явно впечатлени един от друг: Хусеинзаде си спомня безграничната харизма на предприемача, Мамадов пък казва на госта си тийнейджър да се свърже с него след завършването на образованието си. Може би, рекъл му бизнесменът, би се намерила някаква работа за него. “Според мен беше шега – твърди Хусеинзаде. – Просто бе дипломатичен.”

Младежът обаче тогава приел насериозно думата на Мамадов. Когато завършва Бизнес мениджмънт и администрация в Бостънския университет, подава документи за работа в една от фирмите на милиардера. През януари миналата година е поканен да се премести в Баку и да поеме пост на риск анализатор.

Това не продължава за дълго. Мамадов скоро открива, че Хусеинзаде не просто е страстен футболен фен (ходи на мачовете на ФК Баку в свободното си време), а и почитател на играта “Футболен мениджър” – опасно пристрастяваща като наркотик компютърна симулация, в която играещият поема контрола над даден отбор и опитва да го изведе до славата.

“Играя я от 2002 г. насам – казва Хусеинзаде, който се оказва и доста добър, а тук на сцената излиза Тамуърт. – Печелиш повечето турнири, когато си играл много дълго време. Веднъж изведох Тамуърт до финал в Шампионската лига. Видях този отбор по телевизията в мач за Купата на ФА, мисля, и той бе спонсориран от своите фенове, така че сметнах за добра идея да видя как мога да се справя начело му.”

Това е достатъчно за Мамадов. Когато през октомври миналата година резултатите на ФК Баку тръгнаха надолу, той предложи на младото си протеже възможността да стане “мениджър” на тима – не в английския смисъл на думата, а в континенталния.

“Аз не съм треньор – бързо отсича Хусеинзаде. – Моята отговорност е всичко останало: договорите, заплатите, трансферите и бонусите. Първият месец бе много труден. Бях много нервен в първия си ден. Никой не иска да работи за директор, който е по-млад от него. Имаме 30 професионални играчи и бе трудно да се справям с всичко. Те не гледаха на мен като на професионалист. Получавах доста оплаквания в онези първи седмици.

След известно време обаче показах своя характер, показах, че обичам футбола. Имахме проблем с отборния дух, така че изведох футболистите до един на вечеря, а друг път на кино. Сега всички сме в много добри отношения, основаващи се на взаимно уважение.”

“Открих го във “Футболен мениджър” – казва младежът. – Играта не винаги дава точна преценка за това кой е и кой не е добър футболист, ала върши работа в може би 60% от времето. В нея Пена имаше отлични технически качества, но му липсваше бързина: това е самата истина и в действителността.

Свързахме се с агента му, гледахме няколко негови DVD-та, следихме изявите му в няколко мача за бившия му клуб Оцелул, решихме, че го харесваме, и после, след консултация със старши треньора и скаутите, подписахме с него 18-месечен договор. Нещата в неговия случай сработиха много добре. Добро момче е.”

Това, разбира се, е въпросът за милион долара: дали “Футболен мениджър”, както всички споделящи ентусиазма на Хусеинзаде към играта се надяват да е вярно, е подходяща подготовка за кариера във футбола в истинския живот?

“В някои отношения е истинна, а в други – по-малко – отговаря той. – Аз научих много от нея за неща като договори, бонуси, суми при подписване. В последните няколко издания на играта направиха така, че оптималната вътрешна атмосфера в твоя клуб да е от съществено значение, което също е правилно.

Има обаче друга, по-трудна за улавяне страна: никога не бях си и представял дори, че играчите са така емоционални. Научих, че е най-добре да си хладнокръвен след мач, да не казваш нищо и да обсъждаш всичко на следващия ден. Трябва да си и психолог, освен всичко друго. Трябва да осъзнаваш, че си там, за да поддържаш играчите щастливи, а не е обратното.”

После, разбира се, идват стресът от медиите, феновете, отсъствието на възможността просто да рестартираш компютъра и да започнеш наново след особено разочароващо поражение.

“Феновете се държат ОК – казва Хусеинзаде. – В Азербайджан футболната култура е млада, така че може би привържениците са по-отворени за нови идеи. Когато загубим, пресата е лоша, ала просто си върши работата. Ти си отговорен за това да накараш един голям отбор да победи. Ако оплескаш нещата, вината е твоя.”

Въпреки неравностите по пътя на обучението, Хусеинзаде се наслаждава на своя нов живот, който бе симулирал така дълго време. Той ще работи с нов старши треньор от новия сезон, а връзката между ФК Баку и Атлетико Мадрид може да докара вълна испански играчи до бреговете на Каспийско море. Заедно те ще се опитат да изведат клуба в евротурнирите и в класирането пред Нефтчи Баку, Хазар Ланкаран и Габала – все тъпкани с пари клубове след петролния бум в страната.

Е как тогава разпуска, като е толкова далеч от семейство и приятели: “Все още играя “Футболен мениджър”. Играх дори по време на полета насам.”

Рори Смит, “Таймс”

Следвай ни: