Вход / Регистрирай се

Радослав Златанов: Животът ми се преобърна след Лондон 2012, вие помогнете на параолимпийците за Рио 2016

Радослав Златанов: Животът ми се преобърна след Лондон 2012, вие помогнете на параолимпийците за Рио 2016

В края на миналата седмица в София стартираха серия благотворителни турнири по скоростен бадминтон, по време на които ще бъдат събирани средства за подпомагане на Българската параолимпийска асоциация и на родните параолимпийци. Генерален спонсор на инициативата е Kamenitza, а лице на серията турнири е бронзовият медалист от Лондон 2012 Радослав Златанов.

- Представи се с няколко думи
Казвам се Радослав Златанов от Велико Търново. Състезавам се за параолимпийския национален отбор. Бронзов медалист от Лондон 2012
съм и имам медали от няколко световни и европейски първенства.

- Как навлезе в този спорт и като цяло в тази сфера?
Аз съм с нарушено зрение и съм учил тук в София в специализирано училище за деца с нарушено зрение. Там провеждахме състезания между софийски и варненски училища. От там излизат спортистите, които представят България след това – както аз, така и много мои други колеги. Точно на тези състезания се запознах с председателя на Българска Параолимпийска Асоциация г-н Илия Лалов, който вижда таланта в тези млади хора.

- Какво се промени в твоя живот от миналата година, от медалите в Лондон?
Животът ми се преобърна. За един спортист това е най-важното нещо – да спечели медал от олимпиада. Аз много се радвам, че спечелих, защото трябва доста труд за постигане на тази цел. При нас даже е малко по-трудно заради проблемите със зрението. Много по-трудно е провеждането на тренировка и трябват доста по-големи усилия. Затова много се радвам, че успях да представя България на толкова високо ниво. Надявам се чрез нашите медали хората да разберат какво е параолимпиада, защото доскоро много голяма част от хората нямаха идея.

- Какви усилия ти костваше подготовката и колко време отдели за това нещо? И занимаваш ли се с нещо друго или си се посветил изцяло на спорта?
Аз се занимавам професионално със спорт и в продължение на 4 години съм правил само това... като подготовка за олимпиадата. Сега почваме да се готвим за параолимпиадата в Рио де Жанейро. Всеки ден по две тренировки, лагери и т.н. Както всички останали спортисти.

Искам много да благодаря на Българската Параолимпийска Асоциация, на Министерството на физическото възпитание и спорта и на господин Росен Плевнелиев, защото цялата държава помага да имаме места за тренировки, защото за хора с инвалидни колички трябва специално място, за да могат да тренират.

- А какво имате в момента като база и какво още ви е необходимо?
Повечето национали са в Стара Загора и там провеждат лагера си, защото там е единственото място, където един параолимпиец може да се подготвя. Говоря за хора, които са с инвалидни колички. А ние, хората с нарушено зрение, имаме достатъчно места – стадион В
асил Левски, базата на Национална Спортна Академия, Спорт Палас във Варна и много други стадиони, направени от държавата. Единственото най-необходимо за една федерация е да имаме спонсори, които да помагат, както сега Каменица показва, че помага и на параолимпийския спорт. Трябва да има повече хора, готови да помагат на българския спорт, за да може да съществува.

- А конкретно какво ви трябва?
Спонсори, които да ни помагат, защото не може само министерството да помага. Ние имаме доста турнири, за които се изискват доста финанси.

- Ясна е следващата цел. Какво очакваш в Рио?
Надявам се да успея да затвърдя мястото си на скок дължина с медал и да се представя достойно на стоте метра. Казах вече веднъж, че поради травмата при скока, нямаше как да се представя добре на бягането. Надявам се в Рио да се докажа и да мога да спечеля и там медал.

Но най-важното сега е да се представим достойно юли месец на световното първенство в Лион, Франция от 20 до 28-ми юли. Там се очаква много голям брой публика, защото е внушително голям форум. Надяваме се да докажем, че България е на високо ниво и да ги е страх, когато чуят, че ние сме там.

- Можеш ли да направиш паралел между това какво е отношението на хората и организациите към параолимпийски спорт в чужбина и какво е в България? Какво ни липсва?
Параолимпийският спорт е доста по-напред в другите държави в Европа. При нас липсва показност и информираност на хората. Няма публично говорене за този спорт и за тези хора, които все пак представят страната ни.

Надявам се оттук нататък медиите да отразяват световните и европейски първенства и да се коментира, за да могат българите да бъдат информирани. Защото в Лондон много хора ми казаха, че са искали да знаят какво се случва с нас.

- Ти си лице на серията благотворителни турнири по скоростен бадминтон Kamenitza Tournament, защо се съгласи да си лице на тази инициатива?
Защото това е един много хубав благотворителен турнир, който
Kamenitza, Спорт Депо и Столична Община организират за параолимпийската федерация, където ще отидат и събраните средства. И искрено се надявам, че занапред ще има много фирми и организации, които ще помагат на спорта в България. Смятам, че в такива инициативи трябва да се включват повече хора и ги призовавам за това.

Серията благотворителни турнири продължават на 24,25 и 26 май на две места в София – в Южен парк /до пясъчните фигури/ и в Студентски град – на поляната пред Американския университет и зала „Христо Ботев”. По време на всеки турнир ще бъдат достъпни специални урни за дарения, а всеки участник или зрител ще може да дари желаната от него сума без никакви формалности.

Следвай ни:

Още от Лека атлетика

Виж всички