)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Тайсън Гей бе голямата звезда в спринта на 100 метра. Спечели световната титла през 2007 г., но оттогава гледа гърба на Юсейн Болт, Йохан Блейк и другите ямайци на големите състезания. Гей се връща в атлетиката след сериозни контузии, а тази година се надява да разбие доминацията на Ямайка.
- Как започнахте да се занимавате с лека атлетика?
- Когато бях малък, спортувах различни неща, както повечето деца. След училище майка ми ме пращаше да тичам заедно със сестра ми Тифани по хълмовете край къщата ни в Лексингтън (Кентъки). Това бяха първите ми състезания, а сестра ми винаги побеждаваше. Въпреки че е с година по-голяма от мен, ми трябваха около 14 години, за да я надбягам.
- Добре, че тя няма да се състезава на световното през лятото в Москва. Как вървят тренировките?
- Добре. Тази година нещата бяха по-добре, отколкото през последните три, защото нямах контузии.
- Вие сте звезда от световна величина. Получават ли американските атлети вниманието, с което са заобиколени колегите им в Ямайка?
- Може би не, но се чувствам добре въпреки колебанията в кариерата ми. Ако спортуваш, за да си известен, си на грешен път. Трябва да се бориш за себе си, за семейството си, за страната си, но не заради признанието.
- Или да се ожениш за жена от Ямайка и да се състезаваш за националния отбор. Прекарахте известно време там. Какви са най-приятните ви спомени?
- Хубава храна, верни фенове, които обичат родните си атлети, но уважават добрите постижения, независимо кой е техният автор. Харесва ми и топлото време в Кингстън.
- Продължават ли измамите с допинг в леката атлетика?
- Да, случва се всяка година. Винаги ще има хора, които се опитват да побеждават по лесния начин. Но се надявам и вярвам, че ще са по-малко, отколкото в миналото. USADA и WADA ги затрудняват все повече.
- Кои са трите ви най-запомнящи се състезания?
- Не съм сигурен за реда, но ще започна със 100 и 200 метра на световното през 2007 г.. Никога няма да забравя двата златни медала, спечелени там. След това може би е рекордът ми на Америка на 100 метра (9,69 сек) в Шанхай през 2009 г. 100-те метра на олимпиадата в Лондон също бяха запомнящи се, но не с резултата, за който мечтаех. Вложихме толкова много време, емоции и внимание в подготовката. Не съм убеден, че ще има второ такова състезание.
- През годините се състезавахте с големи имена като Асафа Пауъл, Юсейн Болт и Йохан Блейк, плюс редица свои сънародници. Кой е най-големият ви противник в леката атлетика?
- Всички тези момчета са много здрави, но без съмнение най-големият ми съперник е сестра ми. Както ви казах, трябваха ми 14 години, за да я догоня.
- Бихте ли сменили двата си златни медала от световното първенство през 2007 г. за един индивидуален от олимпиадата?
- Какъв медал? Шегувам се, може би.
- Вие сте вторият най-бърз мъж на планетата с 9,69 секунди на 100 метра. Мислите ли, че 9,58 сек на Юсейн Болт са недостижими или ги държите под око за себе си?
- 9,58 е бързо бягане, но не и недостижимо. Юсейн счупи мисловните граници, създадени от спринтьорите. Винаги съм вярвал, че може да се бяга по-бързо и той го доказа.
- Помага ли съперничеството между САЩ и Ямайка на леката атлетика?
- И да, и не. Конкуренцията винаги е нещо хубаво, независимо за какъв спорт става дума. Когато бягам за страната си, искам да се представя добре не само заради себе си, но и заради родината. Спортистите от Ямайка са същите, но в спорта става дума за нещо повече от САЩ срещу Ямайка. Харесва ми вниманието към спринта, но има и други дисциплини. Другите хора и дисциплини също трябва да получават внимание от медиите.
- Каква музика слушате, преди да стъпите на пистата?
- Имам микс от парчета и всички са различни в зависимост от настроението и състезанието. Може да е всичко – от Let's Get it Started на Black Eyed Peas до госпъл, Майкъл Джаксън и Лил Уейн.
- Много ли се разочаровахте, след като се преборихте с контузиите, но не спечелихте медал на 100-те метра на олимпиадата в Лондон?
- Ако кажа, че не съм бил разочарован, ще излъжа. Но бях щастлив, че бях част от щафетата, която взе медал.
- След контузията оперираха бедрото ви. Трудна ли беше рехабилитацията и как се отрази на психиката ви?
- Рехабилитацията беше дълга. На практика трябваше да се уча да ходя, след това да тичам и накрая да спринтирам. Накара ме да порасна, но не беше много приятно.
- Ако може да поканите на вечеря трима спортисти от миналото, настоящето и бъдещето, кои биха били те?
- Джеси Оуенс заради начина, по който утъпка пътя за идващите след него. Бих искал да ми разкаже какво е мислил, докато се е състезавал пред Хитлер. От настоящите – Леброн Джеймс. Ще говоря с него за Маями Хийт. От бъдещите бих поканил групата колежани от САЩ, които бягаха на 100 м на Гран при в Ню Йорк. Те са най-добрите от следващото поколение.
- Какви са отношенията ви с най-големите атлети на Ямайка и в частност с Юсейн Болт?
- С някои съм по-близък. Никел Ашмийд е спортист на бъдещето, един от партньорите, с които тренирам и мой приятел. Учих заедно с Вероника Кембъл-Браун. Имам и други приятели, но без значение дали съм близък със състезателите ги уважавам.
- Как би изглеждала перфектната щафета на 4х100, съставена от спортисти на Ямайка и САЩ, участвали в Лондон 2012?
- Лесно е. Тиана Медисън, след нея Алисън Феликс, Бианка Найт и Кармелита Джетър (всички от САЩ - б.р.). Ха-ха!
- Ако днес трябва да се откажете от спорта, как бихте искали да ви запомнят хората?
- Не съм сигурен, попитайте ме след 2016 г. и обещавам да отговоря.
- Какво е по-важно за вас: рекордите или медалите?
- Медалите, особено златните. Върховното усилие разделя първото от второто място. Но да спечелиш, означава много повече. Започва с пълното владеене на основните принципи. След това трябва желание, решимост, дисциплина и саможертва. И накрая – много любов, честност и уважение към околните. Като събереш всичко това, дори и да не спечелиш, не можеш да загубиш.
"7 дни спорт"
Снимка: Getty Images/Guliver
- Когато бях малък, спортувах различни неща, както повечето деца. След училище майка ми ме пращаше да тичам заедно със сестра ми Тифани по хълмовете край къщата ни в Лексингтън (Кентъки). Това бяха първите ми състезания, а сестра ми винаги побеждаваше. Въпреки че е с година по-голяма от мен, ми трябваха около 14 години, за да я надбягам.
- Добре, че тя няма да се състезава на световното през лятото в Москва. Как вървят тренировките?
- Добре. Тази година нещата бяха по-добре, отколкото през последните три, защото нямах контузии.
- Вие сте звезда от световна величина. Получават ли американските атлети вниманието, с което са заобиколени колегите им в Ямайка?
- Може би не, но се чувствам добре въпреки колебанията в кариерата ми. Ако спортуваш, за да си известен, си на грешен път. Трябва да се бориш за себе си, за семейството си, за страната си, но не заради признанието.
- Или да се ожениш за жена от Ямайка и да се състезаваш за националния отбор. Прекарахте известно време там. Какви са най-приятните ви спомени?
- Хубава храна, верни фенове, които обичат родните си атлети, но уважават добрите постижения, независимо кой е техният автор. Харесва ми и топлото време в Кингстън.
- Продължават ли измамите с допинг в леката атлетика?
- Да, случва се всяка година. Винаги ще има хора, които се опитват да побеждават по лесния начин. Но се надявам и вярвам, че ще са по-малко, отколкото в миналото. USADA и WADA ги затрудняват все повече.
- Кои са трите ви най-запомнящи се състезания?
- Не съм сигурен за реда, но ще започна със 100 и 200 метра на световното през 2007 г.. Никога няма да забравя двата златни медала, спечелени там. След това може би е рекордът ми на Америка на 100 метра (9,69 сек) в Шанхай през 2009 г. 100-те метра на олимпиадата в Лондон също бяха запомнящи се, но не с резултата, за който мечтаех. Вложихме толкова много време, емоции и внимание в подготовката. Не съм убеден, че ще има второ такова състезание.
- През годините се състезавахте с големи имена като Асафа Пауъл, Юсейн Болт и Йохан Блейк, плюс редица свои сънародници. Кой е най-големият ви противник в леката атлетика?
- Всички тези момчета са много здрави, но без съмнение най-големият ми съперник е сестра ми. Както ви казах, трябваха ми 14 години, за да я догоня.
- Бихте ли сменили двата си златни медала от световното първенство през 2007 г. за един индивидуален от олимпиадата?
- Какъв медал? Шегувам се, може би.
- Вие сте вторият най-бърз мъж на планетата с 9,69 секунди на 100 метра. Мислите ли, че 9,58 сек на Юсейн Болт са недостижими или ги държите под око за себе си?
- 9,58 е бързо бягане, но не и недостижимо. Юсейн счупи мисловните граници, създадени от спринтьорите. Винаги съм вярвал, че може да се бяга по-бързо и той го доказа.
- Помага ли съперничеството между САЩ и Ямайка на леката атлетика?
- И да, и не. Конкуренцията винаги е нещо хубаво, независимо за какъв спорт става дума. Когато бягам за страната си, искам да се представя добре не само заради себе си, но и заради родината. Спортистите от Ямайка са същите, но в спорта става дума за нещо повече от САЩ срещу Ямайка. Харесва ми вниманието към спринта, но има и други дисциплини. Другите хора и дисциплини също трябва да получават внимание от медиите.
- Каква музика слушате, преди да стъпите на пистата?
- Имам микс от парчета и всички са различни в зависимост от настроението и състезанието. Може да е всичко – от Let's Get it Started на Black Eyed Peas до госпъл, Майкъл Джаксън и Лил Уейн.
- Много ли се разочаровахте, след като се преборихте с контузиите, но не спечелихте медал на 100-те метра на олимпиадата в Лондон?
- Ако кажа, че не съм бил разочарован, ще излъжа. Но бях щастлив, че бях част от щафетата, която взе медал.
- След контузията оперираха бедрото ви. Трудна ли беше рехабилитацията и как се отрази на психиката ви?
- Рехабилитацията беше дълга. На практика трябваше да се уча да ходя, след това да тичам и накрая да спринтирам. Накара ме да порасна, но не беше много приятно.
- Ако може да поканите на вечеря трима спортисти от миналото, настоящето и бъдещето, кои биха били те?
- Джеси Оуенс заради начина, по който утъпка пътя за идващите след него. Бих искал да ми разкаже какво е мислил, докато се е състезавал пред Хитлер. От настоящите – Леброн Джеймс. Ще говоря с него за Маями Хийт. От бъдещите бих поканил групата колежани от САЩ, които бягаха на 100 м на Гран при в Ню Йорк. Те са най-добрите от следващото поколение.
- Какви са отношенията ви с най-големите атлети на Ямайка и в частност с Юсейн Болт?
- С някои съм по-близък. Никел Ашмийд е спортист на бъдещето, един от партньорите, с които тренирам и мой приятел. Учих заедно с Вероника Кембъл-Браун. Имам и други приятели, но без значение дали съм близък със състезателите ги уважавам.
- Как би изглеждала перфектната щафета на 4х100, съставена от спортисти на Ямайка и САЩ, участвали в Лондон 2012?
- Лесно е. Тиана Медисън, след нея Алисън Феликс, Бианка Найт и Кармелита Джетър (всички от САЩ - б.р.). Ха-ха!
- Ако днес трябва да се откажете от спорта, как бихте искали да ви запомнят хората?
- Не съм сигурен, попитайте ме след 2016 г. и обещавам да отговоря.
- Какво е по-важно за вас: рекордите или медалите?
- Медалите, особено златните. Върховното усилие разделя първото от второто място. Но да спечелиш, означава много повече. Започва с пълното владеене на основните принципи. След това трябва желание, решимост, дисциплина и саможертва. И накрая – много любов, честност и уважение към околните. Като събереш всичко това, дори и да не спечелиш, не можеш да загубиш.
"7 дни спорт"
Снимка: Getty Images/Guliver
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)