›› Булевард

Кербер сбъдна една от мечтите си (снимка)

Лидерката в световната ранглиста Анжелик Кербер сбъдна една от мечтите си, похвали се самата тя в социалните мрежи. Германската тенисистка се срещна с действащия президент на САЩ Барак Обама и публикува своя снимка с ...

Виж още

MySportal

За една не толкова важна група във фейсбук

05 април 2013 | 00:55
За една не толкова важна група във фейсбук
Нещо се случва в държавата ни. Кънти въпросът: истинско ли е? Усещането за безпътица е влудяващо. Чувството, че и този път статуквото ще победи порива за промяна задушава… Обещанията, лицата и лъжите са си старите и сякаш отсега е ясно, че ще надживеят случващото се.
Отива си едно правителство, заменя го друго – естественият ход на събитията във всяка демократична държава. Обаче ние си оставаме същите – живеем с илюзията, че хората “отдолу” са по-различни от тези “горе”, а всъщност сме едно цяло – обществото ни. Истината е, че животът в гарсониера не те прави непременно по-добър и честен човек от онзи, който обитава просторно ведомствено жилище и получава депутатска заплата. Независимо от социалния статус имаме един общ недостък - примиряваме се с наглостта и свикваме да живеем с нея. Дори и когато самите ние желаем да спазваме правилата. Нали си знаем, че нищо не зависи от нас. Нас, те? Всички сме в един кюп. Пропускаме да се вглеждаме в себе си и сякаш ни се изплъзва разковничето на проблемите ни. Истината е, че все още не сме се научили да прилагаме навреме единственото възможно лекарство срещу безчинствата в държавата – непримиримостта. Сега се лутаме и търсим изход; крещим от безнадежност по площадите или пък вътре в себе си... А дали не закъсняхме?
По някакъв странен начин актуалните събития в държавата се преплитат със случващото се в една българска спортна федерция. Навярно това звучи нелепо – на кого в тези смутни времена му пука какво се случва в някаква си федерация? На дневен ред са ЕРП-тата, атомните електроцентали, БДЖ…. Докато мислим така обаче разсейките на туморното заболяване, наречено безхаберие се появяват една след друга из цялата ни страна като далавери от всякакъв калибър. Всъщност, зависи от гледната точка – със сигурност проблемите в спортните федерации не са жизненоважни – не ни засягат пряко, а държавата ще продължи да функционира и без те да бъдат решени. Тези уж маловажни проблеми обаче са брънка от всеобщата безпътица – нима има разлика дали ще изхвърлиш голяма торба със смет от терасата на жилището си или малка хартийка през прозореца на автомобила си – и в двата случая опияняващото чувство за безнаказаност е надделяло. Наш е изборът да се противпоставим или да махнем с ръка; последствията от него също остават за наша сметка.
Преди време попаднах случайно в една фейсбук група. Там сме се събрали фенове на волейбола – миналата пролет, докато бяхме в залата, за да подкрепяме националния отбор в усилията му да спечели олимпийска квота, станахме свидетели на дебелашка саморазправа с един наистина кадърен българин (най-добрият наш треньор през последното десетилетие – Радостин Стойчев), извършена публично, сякаш за назидание към всички, решили да надигнат глава и да се разграничат от статуквото. Впоследствие разбрахме, че статуквото е до болка познато – една организация, която харчи парите на данъкоплатците с присъщия за балкански мачо замах – без сметка, с пълни шепи и от сърце. И, разбира се, според утвърдената в България традиция всички знаят за това и намират причина да си мълчат – водени от личен интерес, страх, малодушие… Толкова често вече сме облъчвани с информация за финансови злоупотреби, корупция и конфликт на интереси, че понякога сякаш целенасочено я игнорираме – вероятно, за да не се разделяме с илюзията, че живеем в правова държава. Ние, хората в тази фейсбук група обаче решихме да не запушваме уши и да не извръщаме глави. Болестта не изчезва, ако се правиш, че тя не същестува; отива си само, ако я лекуваш. Започнахе борбата си емоционално, в израз на подкрепа към един, според нас, достоен българин и неусетно нагазихме дълбоко в калта. Опитваме се да бъдем пълноценни граждани на държавата си – затова търсим отговори и отговорност. Стараем се да изискваме, а не да се молим. Отвреме навреме изкрещяваме недоволството си по медиите с надеждата, че някой ще се почувства неудобно, а пък т. нар. отговорни институции ще се задействат. Обаче с тъга установихме, че България е райско място за наглеците. Толерантността на обществото ни, с която обичаме да се гордеем, сякаш се е изродила в търпимост към всякакви своеволия. За близо година, откакто групата съществува, сякаш сме на изходна позиция – след безброй подадени сигнили, изписани писма и констатирани от отговорните институции нарушения, резулатът е една безкрайна прокурорска проверка, чието приключване може и да ни надживее. А последствието от този развой на събитията е тягостното усещане за безсилие, безнадежност и произвол. Като че ли някой ни е отредил ролята на лаещите след кервана кучета и докато се опитваме с всички сили да излезем от нея, ни се налага да понасяме какви ли не разочарования. Оказа се, че много от уважаваните личности в България не ценят авторитета си и са готови лесно да го захвърлят на боклука. А, всъщност, обществото ни отчаяно се нуждае от авторитети. Така се случи със спортния министър – Свилен Нейков. Той пое поста с ореола на успешен треньор, постигнал най-високия връх в спорта и си тръгна тихо и незабелязано, все едно сянката му е управлявала в министерството. Тъжно… Илиана Раева – златното момиче и управленец с потенциал… В последно време впряга безспорния си ораторски талант, за да громи закона за обществените поръчки, понеже е неудобен на спортните федерации – принуждава ги все пак да спазват някакви правила при харченето на общите ни пари. Илиана Раева е категорична в изявленията си и очевидно не изпитва съмнения – как да не и повярва човек? Гротескно… А какво се случва с бившите волейболни величия, чиито снимки сме лепили по стените на стаите си? Трудно е да се изрече отговора на този въпрос, защото най-болезнено е да се разочароваш от идолите на детството си. Любо Ганев – обичан волейболист, истинска звезда за времето си… Напоследък с чара на непораснало дете се хвали по страниците на вестниците и в телевизионните студия как е пренасял нелегално водка и кашкавал като действаш състезател. Навярно това шеше да е забавно, ако междувременно Любо Ганев не беше станал част от официалната българска делегация на Олимпийските игри в Лондон – с мълчаливото съгласие на председателя на БОК – Стефка Костадинова. Там изпълняваше ролята на водач на националния волейболен отбор (каквото и да означава това), а впоследствие дори се окичи с ореола на нещо като спасител на волейбола ни. Това ли са водачите, които заслужаваме? Ако са те, значи ни остава само да се молим за спасение. Някак неусетно подменяме ценностите си и издигаме дребната далавера в култ – посрещаме я с усмивка, насмешка или снизхождение и тя си пробива път. Храни се с нашето бездушие и става все по-едра. Не са ли научили тези хора, че успехът е отговорност и задължение, а не път към самозабравяне? Не са, защото явно им е липсвал коректив. И май пак се нуждаем от самовглеждане – корективът би трябвало да сме всички ние, преживявалите искрено като свои успехите на спортистите ни. Имаме право да сме им гневни, че доброволно се отказаха да бъдат примера за подражание, от който се нуждаехме. На спортния терен – мощни, ярки, побеждаващи света, извън него – обезличени и победени от статуквото, в което с всички сили се стараят да се впишат. Какво кара свикналите да водят тежки битки шампиони да избират лесния път на конформизма? Защо, заменяйки спортния екип с официален костюм, сякаш променят и себе си? Дали пък не са пропуснали да научат, че правилата в обществото са за всички и постигнатият успех в която и да е сфера не отменя задължението те да се спазват? Нима мимолетното усещане за власт и влияние струва повече от уважението и любовта на хората? А онези от шампионите ни, които опазиха имената си неопетнени, защо мълчат? Мълчанието не води до промяна. Искам си идолите обратно – на висотата на спортните им постижения, не развенчани и унизени от собствените си постъпки! Твърде са ми скъпи, за да им простя падението.
Пиша и мислите ми стигат до задъдена улица. Както се случи и с протестите от площадите - знаем какво не ни харесва, но сякаш не ни стигат силите да го променим. Междувременно ние в нашата, може би не толкова важна група продължаваме нашата, може би не толкова важна борба. Истина е, че напоследък ентусизамът ни отстъпва място на умората от безкрайното очакване гласът ни да бъде чут, но някак си вярваме, че има смисъл да не се отказваме. Защото тихият, ежедневен протест срещу несправедливостите, макар лишен от еуфория и понякога твърде болезнен, е много по-важен от стихийния и крещящ. И между другото с цялата си идеалистична наивност сме убедени, че битките, несвързани с ежедневното оцеляване са най-важните за обществото ни.

…Обичаме да казваме, че живеем в трудни времена, наричани често с клишето преход. Завърши ли той и докъде всъщност ни доведе са въпроси, на които с удоволствие биха отговорили политолозите. Навярно обаче всеки от нас носи в себе белезите от случилото се през последните години – със сигурност не най-трудното, просто нашето си време . Моят личен белег е скептицизмът – на 30 години вече не вярвам безрезервно в площадните протести. А така ми се иска…. Даже отвреме навреме се оставям на еуфорията да ме завладее, но разумът непрекъснато светва червената лампичка. Проблемът е, че 15-годишна повярвах с цялото си сърце в магическата сила на едни други протести. А после пораснах и погледнах на тях по различен начин. Порастването е болезнено нещо… Обаче, когато изключа червената лампичка, светва надеждата – надявам се, че днешните 15-годишни ще имат сили да променят държавата си и когато станат на тридесет. И ще го правят не с викове, а със самочувствието на граждани, живеещи в общество с работещи институции. Надеждата винаги свети по-силно от червената лампичка на разума…

Диляна Танова
MYSPORTAL

Добави коментар ›› Коментари (2)

Един негодник
(Гост)
2
отговор
06 април 2013 | 00:00

Страхотен текст! Иска ми се да прегърна авторката сега и веднага, но ще почакам.И когато я прегърна, ще й кажа, че няма отказване и това ще е достатъчно. Засега... Рейтинг: 0 0

aha
(Гост)
1
отговор
05 април 2013 | 20:23

Много силен текст! Браво на авторката. Следя периодично скандалите във волейбола, но вече не знам и какво точно се случва. Като че ли всичко се покрива тихомълком с надеждата постепенно да се забрави. А и не само в спорта стават подобни неща. Дано гласът на фейсбук- групата не остане глас в пустиня! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

›› новини

›› новини

Семейство Левандовски се похвалиха
07 декември 2016 | 10:31
Патрик Робъртс: За мен голът срещу Сити е много специален
07 декември 2016 | 10:22
Байерн спря перфектната серия на Атлетико в ШЛ (видео)
Жозе Моуриньо внесъл в испанската хазна 26 милиона евро данъци
07 декември 2016 | 10:19
Резултати от НХЛ
07 декември 2016 | 10:18
Резултати от НБА
07 декември 2016 | 10:16
Роберт Левандовски: Тренирал съм тези свободни удари и преди
07 декември 2016 | 09:42
Йозил също благодари на Лудогорец
Томаш Вацлик: Арсенал показа много качества
07 декември 2016 | 08:49
Арестуваха директора на авиокомпания "Ламия"
07 декември 2016 | 08:38

›› Булевард

Никол блести със 110 000 кристали "Сваровски", Гришо не я изпуска (галерия)
06 декември 2016
След дълга пауза Григор Димитров и приятелката му Никол Шерцингер отново се появиха заедно в публичното пространство. ...
Семейство Левандовски се похвалиха 07 декември 2016 | 10:31
Татуировките на Дейвид Бекъм оживяват (видео) 06 декември 2016 | 11:52
Въпрос на деня! Къде е истинската кобра? 06 декември 2016 | 10:31

›› Волейбол

В Полша: Радостин Стойчев – предател или герой?
06 декември 2016
Йоанна ВИРОЩЕК, Sportowefakty.wp.plКъм момента единственото национално приключение за Радостин Стойчев завърши със ...
Черно море завежда иск срещу шофьор 06 декември 2016 | 17:37
Русе и Пловдив в спор за СП по волейбол през 2018 година 06 декември 2016 | 17:54
Петима българи стартират в групите на Шампионската лига 06 декември 2016 | 18:07

›› Баскетбол

Берое с важен успех в Балканската лига
06 декември 2016
Берое записа изключително важен успех в Балканската лига. В шестата си среща от група "А" на турнира "зелено-белите" се ...
Веселинов прави всичко, Люцерн с пета победа 05 декември 2016 | 16:37
България във втора урна в предквалификациите за Световното 06 декември 2016 | 21:22
Костов даде урок на участник в ШЛ 05 декември 2016 | 16:43
							
						
Ciao Пеп* 29 април 2012
Kогато се преместих в ново училище бях между четвърти и пети клас. За класен ръководител назначиха учителя по физическо възпитание. Зная, че повечето родители гледат с пренебрежение към този предмет, но за едно момче на ...
Бербатов: Тъжно ми е за България 20 октомври 2010
Българският нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов даде интервю за клубната телевизия на отбора MUTV. В него той говори за кариерата си досега, как вижда нещата и как се чувства. Интервюто е публикувано и на ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал