Николай Пенчев, определен като бъдещата звезда на българския национален отбор по волейбол, е вече сред титулярите на един от големите отбори в Полша. Младата надежда на България е само на 20 години, роден в Пловдив. Ето какво разказа той пред volleyball.bg:
- Как реши да заминеш за Полша и да играеш в Ефектор?
- Просто реших да пробвам в ново първенство, а полското не е никак слабо. Офертата ми се стори най-добра от останалите, защото първо, че е само за един сезон и второ съм на същия пост, който играех в Разлог, което помага за бързото ми развитие.
- Разкажи ни за престоя си там, какво е твоето ежедневие?
- Престоят ми тук минава много добре. Много съм доволен от условията, отбора, градът също е много красив. Ежедневието ми е както на всички професионални волейболисти – двуразови тренировки, специални режими, мачове и след това период на възстановяване. През свободното си време съм си вкъщи, гледам филми, разхождам се или ходим на картинг с момчетата от отбора.
- Как те приема отборът? Има ли и други чуждестранни състезатели в отбора?
- Аз и още едно момче от Куба сме единствените чужденци в отбора.Треньорът и отборът, а и всички останали от щаба, се отнасят много добре към мен. С момчетата сме много добър колектив,млади сме и се разбираме отлично.
- Има ли други българи около теб там?
- Не, но много често след някои от мачовете ми съм се срещал с много българи, които са ме поздравявали, говорили сме си и ми е ставало много приятно.
- Липсва ли ти България и какво най-много?
- Много ми липсва България вече, сега разбирам какво е носталгията. Най-много ми липсва семейството и приятелите ми, но знам че те са мислено с мен.
- Разкажи ни някоя история, която ще запомниш от престоя ти в Полша.
- Сега като я разказвам тази история ми звучи доста забавно, но тогава не беше. След една от вечерните тренировки, физиотерапевта ме помоли да го закарам до тях, за мен не беше проблем и се съгласих. Бяхме аз, той и Армандо (другият чужденец). Тръгнахме спокойно към тях, закарах го. Всичко си беше добре, докато не ми се наложи да мина през един път, който беше в ремонт, а аз карах доста бързо. Изведнъж, както си слушаме музика, се чу силен гръм от колата и скоростта й падна рязко. Отбих веднага, излязохме от колата да видим какво става и се оказа, че сме спукали гума. Навън беше много студено и нямах друг вариант освен да се обадя на някой от отбора. Дойде момчето на което се обадих, само че изникна още един проблем – нямахме никакви инструменти да сменим гумата. Ситуацията ставаше все по-отчайваща, когато погледите на хората от минаващите коли се взираха в нас. Претърсихме цялата кола и не намерихме нищо. Нямаше как да я оставим и да се приберем. Другото момче имаше гаечен ключ в неговата кола, на той беше прекалено голям за моята. Започнахме да звъним на други приятели и познати. Накрая след повече от два часа, прекарани на студа, успяхме да намерим подходящ гаечен ключ и да сменим гумата. Прибрах се вкъщи изключително мръсен и изморен. Това беше една случка, която ще ми напомня винаги да си нося инструменти и най-вече гаечен ключ.
ГАЛЕРИЯ от мача КИЕЛЧЕ - СКРА БЕЛКАТОВ 1:3 - ТУК!!!
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)