Барселона загуби, но никой не го каза; 24 часа по-късно Реал Мадрид спечели, и то блестящо, но никой не го каза. Не и този път. Този път нямаше “борбата продължава”, нито намек за патентования “осирометър”, нито палави стомаси, нито “идваме за вас!”, нито дори едно заглавие “Hay Liga”. В превод: “Има Лига”. Може би защото всеки бе на мнение, че няма. Имаше едно “Ето ни пак!”, ала къде пак?
“Титлата не се доближи ни най-малко: няма достатъчно чесън в цяла Испания, който да накара Барселона да почувства дъха на Реал Мадрид на врата си отзад”, написа Давид Хистау от името на почти всички. Тъй като ето го разковничето: дупката си остава цели 15 точки.
Пък и не е само този сезон, а и миналият. Време е Атлетико да бъде вземан насериозно. Може би не чак за догонване на Барселона – 8 точки си остава огромна разлика и загубата на гости на Реал Сосиедад бе първата в 20 мача за лидера и едва втора загуба на точки въобще в лигата, - но поне за битката за 2-рото място.
Все пак, ако е трудно да се види как Барса изпуска осемточковия си аванс, същото би могло да се каже и за седемточковия на Атлетико. И това е едно от най-удивителните неща измежду всички останали – около “рохибланкос” има спокойствие, оптимизъм, увереност, които бяха немислими не чак толкова далеч назад във времето.
Загубата на Фалкао, разбира се, ще бъде огромна. Тигъра бе над всички в тима този сезон с вкарани 18 гола (колкото има Кристиано Роналдо) и излъчвана впечатляваща ефективност. Неговото отсъствие може и в крайна сметка да струва скъпо, ала този път го нямаше усещането за празнота. Такава рядко се усеща в думите на Симеоне, характеризиращи неговата стопроцентова отдаденост, усърдие и трудолюбие.
Откак Чоло пристигна, нещо се промени на “Висенте Калдерон”. Някои го предусещаха от самото начало. Симеоне бе на работа само няколко седмици, когато близък до състава човек сподели: “Нещо се промени.” И добави: “Чоло е различен, а също и играчите. Той здраво ги напъва, а те не се бунтуват. Никога не съм ги виждал такива.”
Други се опитаха и се провалиха. Никой друг не можеше да обедини Атлетико както Симеоне: бивш капитан на записалия историческия дубъл отбор; като идол, който винаги обещаваше да се завърне, неговият статут е на недосегаем. На тренировъчното игрище, в залата на борда на директорите и на “Висенте Калдерон”.
Дори битката между президента Енрике Сересо и изпълнителния директор Мигел Анхел Хил, подкопавала устоите на клуба от години, бе някак поправена от Симеоне – господар на всичко, до което се докосне. Ако играчите се оплачат на директорите, остават нечути. Изненадващо, внезапно всеки се движи в правилната посока.
“Ако не живеем за работата си и да се влагаме, ще бъдем разсеяни от неща, способни да ни донесат големи вреди”, каза наставникът. “Симеоне промени нашия манталитет”, добави Фалкао. И все пак аржентинецът е близък с играчите си. Едно от първите казани им от него неща бе, че и той е бил освиркван от феновете. Заедно те щяха да ги спечелят на своя страна.
Преди мадридското дерби 21 000 привърженици се появиха на тренировка, за да ги вдъхновят. Когато дойде неизбежната загуба в дербито, тя нямаше никакво значение. Фатализмът бе намалял, ефектът бе ограничен. Невероятно, но те все още бяха пред съседите си в класирането, а следващата седмица “Калдерон” пак бе препълнен... Атлетико пречука Ла Коруня с 6:0.
Точно половин сезон по-късно Атлетико се срещна с Леванте отново в неделя вечер. От първия сблъсък насетне столичани бяха изпуснали точки само четири пъти, и то два от тях бяха на гости на Барселона и Реал Мадрид, които тепърва трябва да гостуват на “Калдерон” и знаят, че ще няма да им е леко. Има нещо повече дори от това: миналия сезон Атлетико се добра до място в евротурнирите, спечели Лига Европа и размаза Челси за Суперкупата на Европа. С единия крак сега е и на полуфинала за Купата на краля; финал срещу Мадрид или Барса е реална възможност. Както и победа над тях.
“Рохибланкос” са един от отборите с най-малко владение на топката този сезон, ала допускат малко положения за съперника и контраатакуват плавно и ефективно. Никой нападател не е по-ефикасен от Фалкао – отчасти поради начина му на игра, отчасти поради начина на игра на тима. След победата над Севиля тогавашният треньор на съперника Мичел бе убеден: “Атлетико може да спечели лигата. Нокаутиращият тупаник е онова, което отличава истински големите отбори, а те го притежават.”
Атлетико е агресивен и готов на сблъсък, бърз и физически здрав тим. Както гласи испанската дефиниция – те са pesado, сиреч корави, настоятелни, тежкари. Като говорим за това, в края на мача имаше конфронтация в тунела между Симеоне и капитана на Леванте Серхио Байестерос. Наставникът не избяга, нито се жалва; имаше някаква допълнителна сила в неговото мълчание, почти възхита спрямо врага му. “Байестерос защитава своя клуб, а аз защитавам нашия”, каза той.
Това е почти идеалната дефиниция за Симеоне и неговия отбор: никога не отстъпвай, никога не губи хладнокръвие, никога не падай духом. “Те те разпарчетосват със своята интензивност”, каза треньорът на Леванте Хуан Игнасио Мартинес. От първия сигнал. Оттегляли са се с преднина на почивката в 12 от последните си 16 мача у дома; ни веднъж не са се отправяли към съблекалнята, губейки.
“Дали Атлетико може да спечели лигата? Защо не?!”, бе запитан и си отговори с въпрос треньорът на Леванте. Отговорът вероятно е: “Барселона.” Едно време той щеше да бъде: “Защото те са Атлетико Мадрид.”
Сид Лоу, “Гардиън”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.