"От скрина": Радост за окото, мъка за сърцето

Победителят не взима всичко. Поне не винаги. Отборът на Бразилия от 80-те години на миналия век е типичен пример затова. И до днес футболните бардове си спомнят с умиление за онези вълшебници на зеления терен. Нека нагазим в реката на историята и си припомним за божествените бразилски отбори, на които Фортуна жестоко обърна гръб.

В началото на 80-те години специалистите отчитат, че през 70-те бразилският футбол е силно повлиян от европейския. "Няма я онази магия, която Пеле, Гаринча, Вава и останалите предлагаха по-рано", отчитат тогава в страната на кафето. "Селесао Бразилейра" стига до четвъртото място на Мондиал'74 и до третото през 1978 г., но това не спасява бразилските футболисти от остри критики. В общия тон се включва самият Пеле. И тогава начело на "златистите" застава Теле Сантана.

Испания'82



Новият наставник на Бразилия е известен с няколко крилати фрази, една от които гласи: "Предпочитам красивата загуба, пред грозната победа". Футболен романтизъм в най-чист вид, но внимавайте какво си пожелавате! На една от първите тренировки на бразилците Сантана е лаконичен: "Футбол без удари във вратата е диверсия". В заключителния етап преди Мондиал'82 Бразилия печели четири поредни контроли, в които бележи общо 16 гола. Светът се готви да короняса титаните в жълто и синьо.

Отборът на Сантана е повече от стряскащ. И днес за много от съвременниците на този магичен състав именно той е най-приказният и атакуващ тим в цялата футболна история. Великият отбор обаче има две пукнатини и то на стратегически постове - съмнителни са качествата на вратаря Валдир Перес и тарана Сержиньо. Това е ключова нишка, когато търсим причините за краха на бразилците през 1982 г. Всъщност въпросният Сержиньо не е никак лош нападател (20 мача и 8 гола за родината си), но на финалите в Испания е несигурен в решителни моменти. Неговото включване обаче е продиктувано от контузията на младия голаджия Карека.



Сократес бележи под носа на Ширея в легендарния мач със "Скуадра адзура"

"Селесао" играе мачовете си в 4-3-3, като до Сержиньо в атака действат Зико и Сократес. Доктора понякога изскача и от втора позиция, което довежда до прегрупиране в 4-3-1-2. Тримата халфове, които разиграват топката с магически докосвания са Пауло Роберто Фалкао, Тониньо Серезо и Едер, който е фурия по лявото крило и е смятан за футболиста с най-силен шут в онези години. Същият този Едер прави засилки от по 10 метра преди да стреля от фаул към противниковата врата, а след всяка тренировка отделя по близо час за тези свои смъртоносни шутове. Защитата отдясно наляво включва Леандро, Оскар, Луизиньо и Жуниор.

Бразилия играе съвършен футбол, като още на старта срещу иначе силния състав на СССР е постигнат успех с 2:1 в истински спектакъл. Перес пуска комичен гол, но след почивката Сократес и Едер заковават Ринат Дасаев на вратата на "Сборная". На моменти в този двубой бразилците подминават по 2-3 от суровите съветски бранители, както едно време ставаше в старите видео игри.

Следват фиести срещу Шотландия, Нова Зеландия и световния шампион Аржентина, а головете на "златистите" са кой от кой по-прекрасен. Задават се обаче Италия и Паоло Роси, за да дойде краят на този чуден бразилски сън. 2:3, при положение, че и равенството праща полубоговете от Южна Америка на полуфинал. По този повод на Апенините наричат бразилския крах "Красивото безразсъдство".

Мексико'86



Теле Сантана моментално подава оставка след италианския кошмар в Барселона. Съдбата обаче отново го води начело на Бразилия и на следващото световно. Преди Мексико'86 Сантана пак трябва да прекроява редиците си. Този път нападението не подлежи на съмнение, защото Карека е на линия и то в отлична форма. Под въпрос обаче са фланговете. Десният бек Леандро обявява, че се отказва от националния отбор. В средата на 80-те той започва да играе като стопер, което не е по вкуса му. Доказаният защитник е и близък приятел с крилото на Гремио Ренато Гаучо, който е изхвърлен от Сантана от разширения състав преди Мексико'86. Треньорът мотивира решението си с лошата дисциплина на Ренато. Леандро е солидарен с другаря си и напуска "Селесао Бразилейра". Същото прави и бързакът отляво Едер, който в онези времена често попада в жълтите хроники на вестниците заради пестниците, които раздава чат-пат по заведенията.

Заради проблемите по крилата Сантана забавя с един ден отпътуването за финалите, за да търси подходящи заместници на бойкотиращите. В същото време поради травма 34-годишният техничар Дирсеу - една от големите звезди на Бразилия от 70-те години, отпада от сметките на специалиста. За капак Зико е с контузия, която така и не позволява на Белия Пеле да бъде в своята "испанска" светлина по мексиканските терени. Зико е и в обтегнати отношения с другата мегазвезда Сократес.



Сократес и Зико така и не стават световни шампиони

Все пак Бразилия отново пленява всички. Както стана дума, Карека е с класа над предшественика си Сержиньо, а вратарят Карлос също вдъхва повече доверие от антигероя от Испания Валдир Перес. В "Селесао" е и един от големите нереализирали се бразилски таланти Валтер Касагранде. Нападателят е известен с това, че колкото ефективен е в наказателното поле, толкова силен е в дискотеките и баровете. Сантана внася корекции в схемата си спрямо 1982 г. В Мексико специалистът залага на двама дефанзивни халфове. Това са Елцо и Алемао. Бекове вече са Жозимар и Бранко, като и двамата притежават убийствен шут. Първият, наричан Джокондата, попада в идеалния отбор на първенството. Зад нападателите пък диригент си остава д-р Сократес.

Бразилците побеждават трудно Алжир и Испания (с по 1:0), но след това се развихрят срещу Северна Ирландия, когато Жозимар вкарва един от головете на Мондиал'86. На осминафинала с Полша звездите на Теле Сантана изнасят голям мач и резултатът 4:0 изглежда логичен, въпреки двете греди, които поляците удрят. Жозимар отново вкарва красив гол, а централният бранител Единьо завършва атака по бразилски образец. Сократес пък е точен от дузпа след своя специалитет - бие без да се засилва. Така идва сблъсъкът в Гуадалахара срещу друг голям отбор - Франция. Мачът е още по-открит от този с Италия през 1982 г. Положенията валят едно след друго и резултатът спокойно би могъл да бъде 7:7. Карека вкарва един от гениалните бразилски голове, но Платини изравнява. При дузпите шансът е на страна на "петлите", а големите грешници за "златистите" се казват Зико и Сократес. Бразилия отново потъва в сълзи.

Италия'90



Бразилският карък достига своя апогей по италианските терени. Поколението на Зико, Сократес и Фалкао е подменено с други отлични изпълнители. Начело на трикратните тогава световни първенци застава Себастиао Лазарони. Той се заема да прави реформи, на които в Южна Америка гледат с недоверие. Лазарони опитва да донесе европейска визия на бразилската защита, като за целта в игровата схема е включено либеро. "През 1982 и 1986 г. се провалихме, защото изоставаме тактически спрямо европейските отбори", излага вижданията си Лазарони. Младият треньор извежда Бразилия до титлата на Копа Америка през 1989 г., което е прието като добро предзнаменование за Мондиале'90. По-малко от година преди световното Бразилия побеждава домакина Италия с 1:0 след чудесен гол от фаул в мрежата на Дзенга. "Бразилия идва за титлата", веднага възкликват на Ботуша.

Ето че шампионатът в Италия започва. В предварителната група "Селесао" записва три минимални победи, като Пеле веднага алармира за липсата на много попадения. Стилът на бразилците наистина е променен - отново има фантастични комбинации, но отборът на Лазарони умее да забавя темпото, да синхронизира фазите на игра и да се прибира в своята половина. Акциите на фаворита не са така масирани, както в Испания и Мексико, и играта е по-прозаична. От гледна точка на красотата Италия'90 бележи избледняване на "златистите". Огромният проблем наистина е голът. Така например срещу тима на Коста Рика, който играе в бяло и черно в Торино, за да привлече на своя страна местните фенове на Ювентус, момчетата на Лазарони създават цели 16 положения (3 греди) за гол. От тях е реализирано само едно.

Осминафиналът е култов. Аржентина - Бразилия. "Ние сме тук единствено заради бразилците", опъват огромен плакат италианците на една от трибуните на "Деле Алпи". Бразилският наставник залага на 3-5-2, като в средата на игралното поле "Селесао" разчита на двама опорни полузащитници - Дунга и Алемао. В ролята на външни халфове са Жоржиньо и Бранко, които са много активни през цялата среща. Плеймейкър зад двете остриета Карека и Мюлер е звездата на Бенфика Валдо. Тримата в отбрана пред изключително стабилния Клаудио Тафарел са капитанът Рикардо Гомес, Рикардо Роша и либерото Мауро Галвао.

Диего Марадона и колегите му се бранят почти цял мач. Далечен шут на Буручага, голът на Каниджа и един удар от фаул на дон Диего, спасен блестящо от Тафарел в края - това е целият актив в атака на аржентинците. От другата страна бразилците лудуват, лудуват пред Серхио Гойкоечея. Три пъти и гредите помагат на легендарния вратар на "гаучосите". Върхът на бразилската неточност е в 87-ата минута, когато при 0:1 останал сам пред Гойкоечея Мюлер стреля покрай вратата в аут. Това коства телевизорите на няколкостотин семейства в родината му.

Този паметен сблъсък има и пикантно продължение извън терена. Според някои бразилци Марадона и другите аржентинци са играли под въздействието на допинг. Така например Бранко споделя по-късно, че когато бил приседнал край тъчлинията помолил за глътка вода и от съперниковия щаб му подали шише. Левичарят получил световъртеж след отпиването от аржентинската бутилка. "Отпих и веднага ми призля. Толкова ми стана лошо, че едва се държах на краката си", казва Бранко.

След като на три поредни световни първенства бразилската магия угасва без да донесе очакваната купа на "Селесао", през 1994 г. изстрадалите бразилски торсидорес доживяват четвъртия триумф на любимците им. И така животът продължава вечния си мъдър кръговрат.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!