Ще е много жалко, ако единствената цел на федерацията за домакинството ни на европейското първенство е печелене на пари
Ако искате да разберете какво е да станеш европейски шампион, при това пред родна публика, в препълнена софийска зала, то има един-единствен начин. Трябва да чуете разказа на тези, които са успели да преживеят невероятните мигове да победят най-добрите, да смажат великия СССР през 1981-а. Цветана Божурина е една от онези смели волейболистки, дръзнали да проявят нужния характер и смелост и да спечелят единствената до момента европейска титла за България. На 27 септември в препълнената зала „Универсиада“ волейболистките ни, предвождани от великия Васил Симов, за пръв път побеждават гиганта СССР, при това с 3:0 гейма (15:6, 15:12, 15:13)! Потърсихме Божурина за даденото ни домакинство на европейското първенство след две години и половина и какво е да се извисиш до върха пред българските фенове...
Да бъдеш домакин на едно такова голямо първенство е страхотно. За всички – за спорта, за публика, за състезатели, за спонсори… Но трябва да бъде организирано добре и да няма задни помисли в това организиране. Аз мисля, че може да помогне на движението волейбол като спорт, защото то ще привлече освен публика още нови и нови деца, които да се влюбят във волейбола. Затова казвам, че трябва да бъде организирано добре и да не се повтаря фалът от финалите на Световната лига, когато публиката беше по-малко, отколкото на други места.
Все още не са ясни градовете, в които ще се играят мачовете в България, като единствено София се сочи за сигурен вариант, а колебанията са между Пловдив и Варна. Кой би бил по-удачният вариант?
- Моето мнение е, че в колкото повече градове се играе – толкова по-добре. Това ще означава, че ще бъдат осигурени нови съоръжения на съответните места. Защото до миналата година волейбол се играеше в същите зали, в които играехме ние през 81-а…
Спомена 1981 г., когато стана европейска шампионка в София, какво означава тази титла за теб?
- В момента съм настръхнала на този въпрос. Сигурно това е най-голямото ми щастие като спортист, най-големият ми връх. Вярно е, че и на олимпиадата предната година беше страхотно. Но следващата година в София стигнах до най-високото стъпало! Още повече че тогава надвихме Съветския съюз, които дотогава бяха непобедени от нас. Аз вече наближавах 30-те години и много пъти се бях изправяла срещу тях, но на европейското за пръв път ги побеждавах и това беше максималното, което можеше да се постигне. Това е все едно сега да биеш Тренто (смее се).
Помагат ли стените вкъщи или публиката, феновете – задължават?
- При всички случаи задължава. Спомням си много добре как протече това европейско първенство. Ние не играехме никак добре в началото заради това натоварване, отговорността пред тази публика, която иска ти да побеждаваш. Но е и страхотно, неповторимо щастие, когато ги направиш щастливи тях.
Спечелихме домакинството в партньорство с Италия, която има доста по-голям опит от България в подобни мероприятия. Какво бихме могли да взаимстваме от тях, за да се справим на световно ниво?
- Не знам дали в този момент трябва да черпим пример от Италия. Според мен в момента тези първенства се организират по-добре на други места. През последните години Полша беше страхотен домакин. В Италия напоследък също има доста провали, имат проблеми с федерацията, доста подобни на нашите. Едни ръководители, които са от доста дълго време и които искат да спестяват пари на гърба на отборите, на клубовете… и в последно време нещата там не се получават много добре. За мен и фактът, че мачовете от Евро 2015 ще се играят в толкова отдалечени градове – Катания и Месина, също е показателен. Да, от една страна е добре, защото и там трябва да се популяризира волейболът, но ми изглежда малко подценяване, малко пренебрежително отношение към такава голяма проява, каквато е едно европейско първенство.
Какво трябва да се случи, за да видим зала „Арена Армеец“ така, както беше при откриването – пълна до последния сантиметър?
- О, аз съм сигурна, че залата ще се напълни при всички случаи. А ако на пейката има определен тип треньори и в състава играят всички състезатели, то тогава ще бъде пълна не само залата, но и отвън ще има хора, които няма да има къде да влезнат.
Казваш Радо Стойчев и Матей Казийски, каква всъщност беше тяхната заслуга за отличното представяне на отбора в Световната лига и в Лондон?
- Имам специално мнение за това представяне. Мисля, че най-голямата заслуга е на Радостин Стойчев. Естествено и на Пранди, но Радостин успя много да промени манталитета на играчите, тяхното виждане и настроение не само в игрището, но и в живота. Това, че те се представиха така добре, беше, защото играха без никакво притеснение – отидоха да се забавляват. Направиха го, макар че това, което се случи през лятото, беше ужасно – най-вече начинът, по който беше махнат Стойчев. Но те бяха спокойни и разбраха, че могат да играят и да се забавляват, и показаха максималното. Аз се съмнявам, че на европейското ще им бъде толкова лесно, колкото на Световната лига, но ако отборът се подготви така, както трябва – с Радостин, с Матей, с Цецо, който в последно време показва изключително стабилна и постоянна игра на много високо ниво – въобще не се съмнявам, че те могат да играят финал. Винаги съм казвала, че този отбор трябва да спечели нещо голямо, защо да не бъде това европейско първенство..
Това европейско има и малко по-различен заряд с оглед на това, че е само година преди олимпийските игри, а и ще даде право на участие на два отбора на Световната купа.
- Да, така е. Това ще бъде един шампионат на световно ниво. Първенството се явява като най-важното състезание преди Игрите. Вярно, че следващата година ще има и Световна лига, но европейското ще бъде на световно ниво и ще бъде като един голям изпит преди олимпиадата.
Но пак повтарям – отборът ни трябва да бъде в пълен състав. Това е най-важното за успеха. Аз просто не мога да си представя този отбор да бъде по друг начин.
А ще бъдат ли достатъчни тези три години да се подготви отборът и какво трябва да се случи за това?
- Много неща се случиха досега. Не знам какво ще ни чака оттук нататък, сигурно няма да е цветя и рози. Мисля, че за три години могат да се уталожат нещата и да се получи максималното, което би трябвало да ни доведе до тези успехи, които всички ние искаме.
По цял свят тези домакинства се приемат като отлична предпоставка за развитието на спорта и популяризирането му, а българската федерация отсега започна да говори за финансиране от държавата, но не и за печалбите, които би могло да донесе…
- Това е най-голямата цел на сегашната федерация – да печелят пари от всички тези състезания. Сега сме в световна криза, след три години не се знае какво ще бъде, но ще е много жалко, ако единствената цел на това ръководство за домакинството ни е печелене на пари.
Мила ПАНАЙОТОВА, "Тема Спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)