)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Понякога може да се казват истини по сбъркан начин; понякога може да се предложат правилни решения с първоначален огромен консенсус, а накрая да се окажат изолирани. Това е случаят на Ювентус. Казва се: онзи, който печели, е винаги антипатичен. “Бианконерите” са печелили много в дългата си история и са натрупали правопропорционална враждебност към себе си. В последните години обаче тази антипатия е оцветена в нещо по-крайно, може би дори токсично за нашия футбол.
Преди Юве се харесваше на половин Италия и не се харесваше на другата половина. Сега втората половина не само че не разделя мненията си с първата, а въобще и не желае да има допирна точка с нея. Случилото се в мача с Катаня го илюстрира чудесно. Появилият се ироничен флаг на “Сан Паоло” (“Катаня, 12:30 ч, смяна на часовото време на закона”) е показател за наличието на една половин Италия от тифози, която може да е в конфликт вътре в себе си за всичко друго, ала се обединява твърда като скала в едно нещо: антиювентинството.
Клубът настоява за уважение, но как да го получи – побеждавайки ли? В последно време се объркват нагласи, създават се лоши настроения, създава се впечатлението за желание за създаване, отново и отново, на външен “враг”. От популистка гледна точка изборът може и да се окаже печеливш (сплотяват се редиците на “верните”), ала от Ювентус трябва да се очаква повече и заради историята на клуба, и заради ролята, която тя й отрежда.
Със стадиона “Старата госпожа” показа един възможен път за италианския футбол. От организационна гледна точка даде положителни примери. Търсената от Андреа Аньели реформа на калчото с цел спиране на разпада на Серия А е полезна и навременна – спортните институции и правораздавателни органи биха били модернизирани с нея.
Отвъд това обаче нещо в “комуникацията” е не на място: твърде агресивна, твърде шумна, твърде “обвързана” с това да не понижи преследваните колективни и индивидуални цели. В резултат на това двете половини от 
италиански тифози общуват все по-малко помежду си и се гледат с все по-нарастващо подозрение една друга.
Юве не се нуждае от съдийски подаръци, за да печели. Не се нуждае от пируетите на Джервасони, от “интуицията” на Рицоли и Маджани и от това да излиза и да заявява публично: “И без тези неща бихме спечелили толкова”. Италианското калчо обаче се нуждае от лидер, за да излезе от кризата, но реформите се правят за всички заедно, не срещу всички; с консенсус, не с разделение; с комуникиране, не с дезинформиране.
Антонио Малье, “Кориере дело Спорт”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)