В събота Кубрат Пулев спечели 17-ата си победа на профиринга, след като нокаутира Александър Устинов в 11-ия рунд. Така Кобрата защити европейската си титла и интерконтиненталния пояс, а освен това стана претендент за световната титла на IBF, която се държи от Владимир Кличко. Вчера Пулев говори пред журналисти за поредния си успех на профиринга.
- Кубрат, изглеждахте свеж след мача с Устинов. По-лек ли беше този съперник от предишния ви Александър Димитренко?
- Всичко това идва с обиграването. В началните мачове бях по-стегнат, но тогава не се готвех на 100%. Това е добре до известна степен, защото сегашните ми съперници като гледат началните ми мачове, си казват: "Този не е нищо особено". Сега вече тренирам много сериозно. Освен това волята и желанието за победа ме мотивират. Цяла България ме гледа и това ме кара да вървя напред. Но мачът с Устинов беше труден. По едно време ме удари доста качествено, замая ме. Отстрани ви се вижда, че е лесно, но вътре на ринга е различно. Когато ме удари, си казах, че ми няма нищо, но след това всичко ми беше размътено. Хубавото е, че това беше само за миг. Тактиката беше да не стоя срещу него и да му посрещам ударите, а да ги избягвам. Постигнах го, а оттам нататък играта ми тръгна.
- Доколко възможен е ваш мач в "Арена Армеец"? Министър Нейков обяви, че ще помогне за такава среща.
- Много се радвам, защото неочаквано от мен, българите се радват на моите победи и ме подкрепят. До голяма степен правя всичко заради българите и България. Ще бъде много хубаво, ако имам мач в България. В "Арена Армеец" ще ми бъде по-спокойно. Но всичко е въпрос на преговори и може би трябва да поставя въпроса по-сериозно пред немския ми клуб, да натисна, за да откликнат. Като говорим по тази тема, те казват: "Няма достатъчно финанси в България и трудно може да се случи, защото телевизиите не плащат." А там ARD им плаща милиони на година. Точно по тази причина боксът в Германия е най-развит, даже вече в САЩ издишат и не могат да ги стигнат.
- Приятелите ви и брат ви Тервел също бяха в залата.
- Те са ми много верни. Голяма подкрепа са. Поясите са винаги в тях, бяха се изморили да ги държат, умаляха им ръцете. Преди мач съм с тях, смеем се. Ние сме с друг манталитет, не сме като германците. Приятелите ме разсейват, отделно си говорим за мача. По време на срещата ги чувам, брат ми също ми помага много. Даже на мача с Димитренко, той ми каза, че мачът върви равен и трябва да натискам повече. Немците не могат да ми го кажат това, те говорят за играта. Отделно в този мач с Димитренко, от България се обадиха на Тервел да му кажат, че украинецът не вижда и той ми го каза, докато бях на ринга
Брат ми каза: "Давай, готов е, не вижда." Изобщо когато приятелите и брат ми са до мен, е различно.
- Мениджърът на Кличко каза, че мач с Владимир може да има чак в края на 2013 г. Устройва ли ви този срок?
- Аз съм младо момче, мога да го чакам още 4-5 години. Ще го чакам до 40, до 50, колкото каже. Мисля, че ще имам още 1-2 мача до евентуална среща с него. Все още не е ясно кой ще е съперникът ми.
- Как минава един ваш ден в тренировки?
- Сутрин тренирам, а следобед спаринг по 8, 10 или 12 рунда. Преди Устинов имах трима спаринг партньори - украинец, руснак и американец. По 4 рунда играех с всеки, но след първите 4 вече си уморен, а следващият влиза свеж срещу теб. Да не говорим като влезе третият. Освен това бягам по 10 км за около 47 минути. Все пак съм 114 кг, мисля, че е добре. Ако е по-добре, ще мина към леката атлетика. Тренировките и спарингите са много важни. Трябва да се развиваш. Ако един спортист остане на едно място, рано или късно е обречен. Аз мисля, че се развивам и имам още потенциал. Вярвам си, защото всяко постижение започва от вярата.
- Мениджърът ви Хаген Дьоринг каза, че Кличко го е страх, защото сте най-неудобният за него боксьор в момента.
- Страх чак не е, но сигурно се притеснява. По-добре да играе с някой дълъг харпун, който няма да му направи нищо и който е по-бавен. Нормално е. И аз да съм на върха, и аз ще искам да ми е по-леко. Рано или късно мачът с Кличко ще дойде. Много хора не вярваха за Димитренко, не вярваха за Устинов, говореха, че ми е било рано. В един момент се говореше, че играя със старци, след това, че ми било рано за тежки съперници. Угодия няма на никого.
- Угодихте ли на себе си?
- Преугодих, предоволен съм. Но това не значи, че ще спирам дотук и ще се задоволя с тези пояси. Имам шанс, сега е моментът да направя нещо, което да остане в историята. Държа европейската титла, която е единствена в света. Има много световни титли, но европейската е само една и е в България. Дано един ден и световният да е в нас. Аз не искам много пояси, искам само един, например на Витали (титлата във WBC - б.а.).
- След като Устинов ви удари по-силно, веднага се върнахте и му вкарахте няколко удара.
- Да, но тук опира и до психология. Не трябва да оставяш съперника да си вярва.
Боксът е много красив, но и много труден спорт, не е като футболчето
- Заговори се, че сте добър на шах и че може да играете партия с премиера Бойко Борисов?
- Няма проблем, аз съм готов по всяко време. Шахът ми е хоби. В Германия играя шах с моя адаш Кубрат, но много пъти ме бие, защото се прибирам уморен от спаринги и само гледам фигурите. Но когато съм свеж, си връщам. Сега съм добре, готов съм за г-н Борисов. Даже може да дойдете да снимате.
- Казахте, че поясите ви са на България, развяхте българското знаме. Какво ви прави такъв патриот?
- Мисля, че така е правилно. Солидарен съм с всички българи, това е родината ми. Тук живея, тук съм израснал, във вените ми тече българска кръв. Какво повече да ме прави патриот? Мисля, че трябва да си повярваме повече. Младите хора да не бягаме, а да останем тук и да си променим държавата. Какво по-хубаво от това, че прабългарите са се заселили на хубаво място? Имаме хубаво време. Всичко друго можеш да си направиш сам. Можеш да имаш пари, може да обеднееш, парите също са преходни. Но в Германия например времето е кофти. Имаме златна природа, имаме всичко, а бягаме. Да сме японци, да има земетресения и радиация, да бягаме. Не мога да разбера българинът какво не харесва. Имаме уникални традиции, уникални неща, а не ги пазим. Плюем ги, мразим се. Няма такова племе като нас, което да се мрази така. Не мога да го повярвам. И не виждам защо, като всичко ни е хубаво. И традициите, и природата. В Германия си пазят традициите. В Гърция уж криза, обаче туристите ходят и това ги храни. А тук не пазим нищо, съсипваме си и паметници и всичко. А имаме златна природа, златна земя.
- Какво разказвате в Германия за България?
- Само хубави неща. Каня ги да идват при мен тук. Сигурно догодина целият отбор Зауерланд ще дойде на лагер на Белмекен или тук, в София. Белмекен също е една златна за спортисти база. Там нямат такова нещо. Имат отдалечени кътчета, но нямат такава природа.
- Променят ли ви тези победи, успехите ви? Могат ли да ви главозамаят?
- Не съм такъв човек, не летя в облаците. Още когато започвах, не съм казвал, че ще стана световен шампион или нещо подобно. Ако Господ даде, ще успея. Ако не, колкото може. На мен природата ми не е такава, не мога да се главозамайвам.
- Какво ще кажете на хората, които не вярваха, че можете?
- Нека малко повече да вярват - и в себе си, и в мен. След всеки мач виждам, че започват да вярват повече в мен, критиците стават по-малко.
- Кои са тежките моменти след тези 17 победи?
- Имаше много тежки, в които съм си казвал, че боксът е много тежък. Единият момент беше когато бях в болница, шиеха ме, тръгнах да излизам и пак ми прилоша и се върнах. Обаче въпреки всичко се смеех и си правех майтап, такъв човек съм.
- Идвало ли ви е да хвърлите ръкавиците и да спрете?
- След мача с Травис Уокър ми беше тежко. На него също му беше, защото го видях как лежеше на една кушетка. Такъв е профибоксът. По-гладиаторски е. Тежко е, но пък е и много хубаво.
- Страхувате ли се от загуба?
- Не. Аз съм си сложил главата торбата
Много хора ми казват да не бързам, защото ако падна, всички ще ме намразят. Но такъв е спортът. Това не е бизнес, където да предвидиш нещата. При нас 100 пъти може да спечелиш, но ако загубиш един път, може да те намразят. Преди мач всеки път се моля на Господ да изляза здрав от ринга. Защото може за последен път да чувам приятелката си, брат ми и т.н. Има и българи, които са умирали на ринга.
Емил Николаев, 7 дни спорт
- Всичко това идва с обиграването. В началните мачове бях по-стегнат, но тогава не се готвех на 100%. Това е добре до известна степен, защото сегашните ми съперници като гледат началните ми мачове, си казват: "Този не е нищо особено". Сега вече тренирам много сериозно. Освен това волята и желанието за победа ме мотивират. Цяла България ме гледа и това ме кара да вървя напред. Но мачът с Устинов беше труден. По едно време ме удари доста качествено, замая ме. Отстрани ви се вижда, че е лесно, но вътре на ринга е различно. Когато ме удари, си казах, че ми няма нищо, но след това всичко ми беше размътено. Хубавото е, че това беше само за миг. Тактиката беше да не стоя срещу него и да му посрещам ударите, а да ги избягвам. Постигнах го, а оттам нататък играта ми тръгна.
- Доколко възможен е ваш мач в "Арена Армеец"? Министър Нейков обяви, че ще помогне за такава среща.
- Много се радвам, защото неочаквано от мен, българите се радват на моите победи и ме подкрепят. До голяма степен правя всичко заради българите и България. Ще бъде много хубаво, ако имам мач в България. В "Арена Армеец" ще ми бъде по-спокойно. Но всичко е въпрос на преговори и може би трябва да поставя въпроса по-сериозно пред немския ми клуб, да натисна, за да откликнат. Като говорим по тази тема, те казват: "Няма достатъчно финанси в България и трудно може да се случи, защото телевизиите не плащат." А там ARD им плаща милиони на година. Точно по тази причина боксът в Германия е най-развит, даже вече в САЩ издишат и не могат да ги стигнат.
- Приятелите ви и брат ви Тервел също бяха в залата.
- Те са ми много верни. Голяма подкрепа са. Поясите са винаги в тях, бяха се изморили да ги държат, умаляха им ръцете. Преди мач съм с тях, смеем се. Ние сме с друг манталитет, не сме като германците. Приятелите ме разсейват, отделно си говорим за мача. По време на срещата ги чувам, брат ми също ми помага много. Даже на мача с Димитренко, той ми каза, че мачът върви равен и трябва да натискам повече. Немците не могат да ми го кажат това, те говорят за играта. Отделно в този мач с Димитренко, от България се обадиха на Тервел да му кажат, че украинецът не вижда и той ми го каза, докато бях на ринга
Брат ми каза: "Давай, готов е, не вижда." Изобщо когато приятелите и брат ми са до мен, е различно.
- Мениджърът на Кличко каза, че мач с Владимир може да има чак в края на 2013 г. Устройва ли ви този срок?
- Аз съм младо момче, мога да го чакам още 4-5 години. Ще го чакам до 40, до 50, колкото каже. Мисля, че ще имам още 1-2 мача до евентуална среща с него. Все още не е ясно кой ще е съперникът ми.
- Как минава един ваш ден в тренировки?
- Сутрин тренирам, а следобед спаринг по 8, 10 или 12 рунда. Преди Устинов имах трима спаринг партньори - украинец, руснак и американец. По 4 рунда играех с всеки, но след първите 4 вече си уморен, а следващият влиза свеж срещу теб. Да не говорим като влезе третият. Освен това бягам по 10 км за около 47 минути. Все пак съм 114 кг, мисля, че е добре. Ако е по-добре, ще мина към леката атлетика. Тренировките и спарингите са много важни. Трябва да се развиваш. Ако един спортист остане на едно място, рано или късно е обречен. Аз мисля, че се развивам и имам още потенциал. Вярвам си, защото всяко постижение започва от вярата.
- Мениджърът ви Хаген Дьоринг каза, че Кличко го е страх, защото сте най-неудобният за него боксьор в момента.
- Страх чак не е, но сигурно се притеснява. По-добре да играе с някой дълъг харпун, който няма да му направи нищо и който е по-бавен. Нормално е. И аз да съм на върха, и аз ще искам да ми е по-леко. Рано или късно мачът с Кличко ще дойде. Много хора не вярваха за Димитренко, не вярваха за Устинов, говореха, че ми е било рано. В един момент се говореше, че играя със старци, след това, че ми било рано за тежки съперници. Угодия няма на никого.
- Угодихте ли на себе си?
- Преугодих, предоволен съм. Но това не значи, че ще спирам дотук и ще се задоволя с тези пояси. Имам шанс, сега е моментът да направя нещо, което да остане в историята. Държа европейската титла, която е единствена в света. Има много световни титли, но европейската е само една и е в България. Дано един ден и световният да е в нас. Аз не искам много пояси, искам само един, например на Витали (титлата във WBC - б.а.).
- След като Устинов ви удари по-силно, веднага се върнахте и му вкарахте няколко удара.
- Да, но тук опира и до психология. Не трябва да оставяш съперника да си вярва.
Боксът е много красив, но и много труден спорт, не е като футболчето
- Заговори се, че сте добър на шах и че може да играете партия с премиера Бойко Борисов?
- Няма проблем, аз съм готов по всяко време. Шахът ми е хоби. В Германия играя шах с моя адаш Кубрат, но много пъти ме бие, защото се прибирам уморен от спаринги и само гледам фигурите. Но когато съм свеж, си връщам. Сега съм добре, готов съм за г-н Борисов. Даже може да дойдете да снимате.
- Казахте, че поясите ви са на България, развяхте българското знаме. Какво ви прави такъв патриот?
- Мисля, че така е правилно. Солидарен съм с всички българи, това е родината ми. Тук живея, тук съм израснал, във вените ми тече българска кръв. Какво повече да ме прави патриот? Мисля, че трябва да си повярваме повече. Младите хора да не бягаме, а да останем тук и да си променим държавата. Какво по-хубаво от това, че прабългарите са се заселили на хубаво място? Имаме хубаво време. Всичко друго можеш да си направиш сам. Можеш да имаш пари, може да обеднееш, парите също са преходни. Но в Германия например времето е кофти. Имаме златна природа, имаме всичко, а бягаме. Да сме японци, да има земетресения и радиация, да бягаме. Не мога да разбера българинът какво не харесва. Имаме уникални традиции, уникални неща, а не ги пазим. Плюем ги, мразим се. Няма такова племе като нас, което да се мрази така. Не мога да го повярвам. И не виждам защо, като всичко ни е хубаво. И традициите, и природата. В Германия си пазят традициите. В Гърция уж криза, обаче туристите ходят и това ги храни. А тук не пазим нищо, съсипваме си и паметници и всичко. А имаме златна природа, златна земя.
- Какво разказвате в Германия за България?
- Само хубави неща. Каня ги да идват при мен тук. Сигурно догодина целият отбор Зауерланд ще дойде на лагер на Белмекен или тук, в София. Белмекен също е една златна за спортисти база. Там нямат такова нещо. Имат отдалечени кътчета, но нямат такава природа.
- Променят ли ви тези победи, успехите ви? Могат ли да ви главозамаят?
- Не съм такъв човек, не летя в облаците. Още когато започвах, не съм казвал, че ще стана световен шампион или нещо подобно. Ако Господ даде, ще успея. Ако не, колкото може. На мен природата ми не е такава, не мога да се главозамайвам.
- Какво ще кажете на хората, които не вярваха, че можете?
- Нека малко повече да вярват - и в себе си, и в мен. След всеки мач виждам, че започват да вярват повече в мен, критиците стават по-малко.
- Кои са тежките моменти след тези 17 победи?
- Имаше много тежки, в които съм си казвал, че боксът е много тежък. Единият момент беше когато бях в болница, шиеха ме, тръгнах да излизам и пак ми прилоша и се върнах. Обаче въпреки всичко се смеех и си правех майтап, такъв човек съм.
- Идвало ли ви е да хвърлите ръкавиците и да спрете?
- След мача с Травис Уокър ми беше тежко. На него също му беше, защото го видях как лежеше на една кушетка. Такъв е профибоксът. По-гладиаторски е. Тежко е, но пък е и много хубаво.
- Страхувате ли се от загуба?
- Не. Аз съм си сложил главата торбата
Много хора ми казват да не бързам, защото ако падна, всички ще ме намразят. Но такъв е спортът. Това не е бизнес, където да предвидиш нещата. При нас 100 пъти може да спечелиш, но ако загубиш един път, може да те намразят. Преди мач всеки път се моля на Господ да изляза здрав от ринга. Защото може за последен път да чувам приятелката си, брат ми и т.н. Има и българи, които са умирали на ринга.
Емил Николаев, 7 дни спорт