)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Има ремонти из основи и ремонти на клечки. Милан вероятно трябваше да заложи на по-отслабен състав преди няколко години, но вместо това избра да продължава да харчи здраво за възстановяването си на върха. Сега му се налага да види каква е и другата страна на медала.
През лятото на 2010 година собственикът на Милан Силвио Берлускони обяви, че след повече от две десетилетия на безразборно харчене за трансфери и заплати е дошло времето за затягане на коланите. Той бе министър-председател на Италия по онова време, когато кризата в Еврозоната бе още в началните си нива. Да изсипва пари в правещия огромни финансови загуби свой футболен клуб не изглеждаше много добре в очите на избирателите.
Но онова, което е разумно политически за изборните стратези, невинаги е лесно за преглъщане за феновете. Купища тифози, разглезени от десетилетия от гледката как Берлускони просто пише голям чек за балансиране на счетоводството на клуба всяка година, изказаха гласно неодобрението си. Те протестираха шумно извън тренировъчната база на Милан. Нямаше как да 
оставят Берлускони – човекът, който изгради имиджа си отчасти върху продаването на амбиция (чрез бизнеса било на телевизията, било на недвижимите имоти), да се държи просто като разумен бизнесмен.
И тъй, в последните седмици на трансферния прозорец на лято 2010 той санкционира две големи сделки – привличането на нападателите Робиньо от Манчестър Сити и Златан Ибрахимович от Барселона. Общо по трансферите и заплатите тези ходове струваха на Милан над 100 млн. долара. Клубът обяви загуби от близо 180 млн. долара за следващите два сезона.
В началото на отминаващото лято посланието от висшите ешалони на клубната управа бе същото като през 2010 г.: пестеливост. Този път обаче наистина. Нямаше вече да бъде допусната промяна в последния момент. Милан продаде Ибрахимович и Тиаго Силва за общо 83 млн. долара, а перото “заплати” бе намалено с 35% чрез заместването на ветераните с изтичащи договори с по-млади и евтини играчи.
Тифозите знаеха, че предстоят трудни времена, ала малцина предвиждаха такъв кошмарен старт на сезона. Милан падна у дома в събота от Аталанта с 0:1 и този резултат значеше, че за първи път от 82 години насам “и росонери” започват сезона с две загубени домакинства (предишното бе в 1-вия кръг срещу новака Сампдория).
Капитанът на отбора Масимо Амброзини, каращ своя 17-и сезон в клуба, обобщи настроението след двубоя: “Този отбор е променен, но е време да спрем да говорим и вместо това да направим нещо по въпроса. Преди имахме играчи от различна класа, които знаеха как да преобърнат хода на даден мач. Е, сега ги няма и трябва да си го набием в главите. Трябва да намерим други начини да побеждаваме.”
Трудно е да подминем с лека ръка фактора с орязването на заплатите това лято. Бразилецът Тиаго Силва се утвърди като може би най-добрия централен защитник в света, а зареденият с катарски пари Пари Сен Жермен го купи за 55 млн. долара, превръщайки го в най-скъпия бранител в историята.
Харчещите парижани взеха и гигантския швед Ибрахимович за 27,5 млн. долара – огромна сума за играч, който навършва 32 години през октомври и който е натоварен с втората най-висока заплата във футбола. При все това рядката комбинация при него от мощ и ръст от една страна и брилянтна 
техника от друга осигуряваше изключително присъствие в атаката на Милан, надхвърлящо значението на вкараните от него миналия сезон 34 гола.
Тези двамата бяха най-очевидните липсващи, но клубът, разделил се с отколешната си практика да показва благодарност към ветераните си чрез удължаване на договорите им година след година, помаха за сбогом също на хора като Кларънс Зеедорф, Алесандро Неста и Рино Гатузо. Общо тримата имаха 32-годишна служба към клуба и приносът им се простираше доста отвъд стореното на игрището, а именно поддържането на реда в съблекалнята и на публичния образ на клуба.
Трима други бележити ветерани – Антонио Касано, Джанлука Дзамброта и Марк ван Бомел, също бяха пуснати да си тръгнат. Тези раздели бяха логични (всъщност, в някои случаи, трябваше да са се случили години по-рано), ала преглъщането на всичките тях накуп бе трудно за тифозите.
От друга страна, летните придобивки на Милан, с изключение на свободния агент Рикардо Монтоливо, направиха скептични мнозина. Опорният халф Найджъл де Йонг вече не бе титуляр в Манчестър Сити и договорът му изтичаше, поради което можеше да бъде взет само за 4,6 млн. долара. Централният защитник Франческо Ачерби, взет за 5,5 млн. долара от Киево, е натоварен със задачата да запълни голямата дупка, оставена от Тиаго Силва. 
Той обаче е започнал титуляр едва 16 мача в елита, а е на 24 години, което подсказва, че или всички са се объркали по отношение на таланта му в миналото и е станал топиграч за една нощ, или Милан е взел некадърник.
Останалите са или младоци като 17-годишния М’Байе Нианг, който вероятно няма да е готов още няколко години, или повдигащи веждите ти бойци в центъра като Кевин Констант, Бакай Траоре и Сулей Мунтари, или хора като нападателите Джампаоло Пацини и Боян Къркич и защитника Кристиан Сапата – трима някога високо ценени играчи, чиито акции паднаха рязко и се оказаха нежелани от клубовете си.
Източници от Милан твърдят, че орязването е комбинация от опит за влизане в нормите на новия Финансов феърплей (ограничаващ възможните загуби за даден клуб в период от време) и, по-просто, от факта, че икономическата криза удари здраво другите клонове на бизнеса на Берлускони. А изборът между това да обсипваш с пари футболния си отбор или да избегнеш съкращения на разходите в други части на финансовата си империя всъщност не е никакъв избор.
Фланелките на Милан миналия сезон носеха надпис: “Най-титулуваният клуб в света”. Това е донякъде подвеждащо и точността на званието зависи от това от прочита на частта “в света”. Други клубове са печелили повече трофеи като цяло, макар че никой няма повече международни отличия, ако говорим за световното клубно първенство и Шампионската лига и нейните 
еквиваленти на другите континенти. (Аржентинският Бока Хуниорс, спечелил колкото Милан – 18, може да направи същото твърдение.)
Този надпис е магнит за осмиване на някои места, въпреки че е също така и източник на голяма гордост за Берлускони, което може да обясни защо отново е пришит на “росонери” екипите и този сезон. Така както вървят нещата обаче, Милан може и да не е в състояние да го задържи там още много за дълго.
Габриеле Маркоти за “Уол Стрийт Джърнъл”
(Авторът е колонист и за вестник “Таймс” и водещ на рубрика в радио ВВС.)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)