"От скрина": Защо Германия играе в зелено

Минутата е 83-а. Само преди 180 секунди Руди Фьолер е бил точен за 2:2. Край страничната линия Франц Бекенбауер дере гърло. Кайзера е видял големите свободни зони, които вещаят фатален край, и с викове нарежда на своите да се върнат назад и да чакат задаващите се продължения. Неговите възпитаници обаче сякаш не го чуват. Диего Марадона поема топката в центъра и с премерен пас с левия крак извежда Хорхе Луис Буручага на голова позиция. Германската защита е разсечена и миг по-късно Тони Шумахер е матиран за 3:2. Аржентина печели втората си световна титла...



В дните преди финала на Мексико'86 мнозина в Германия обръщат внимание, че Бундестима няма да спечели битката с Аржентина заради... цвета на екипите. "Гаучосите" са символични домакини на финалния мач на "Ацтека" и това налага футболистите на Бекенбауер да облекат резервните си зелени фланелки. И тогава суеверието обхваща една част от феновете - Маншафта като по правило играел слабо, когато е в зелено.



Едва ли точно зелените екипи са попречили на Карл-Хайнц Румениге и компания да триумфират в Мексико, но е факт, че голяма част от спортистите са суеверни. Сещате ли се например за класиката "Бул Дърам", където героят на Тим Робинс - Ядрото, бе накаран да носи жартиери под екипа си, за да е по-добър питчър. В същото време пък Кевин Костнър, в ролята на ветерана Краш Дейвис, го убеди да не прави никакъв секс, докато играта му върви.

Наскоро бях попитан откъде идва зеленият цвят в резервния екип на Германия. Отговорът на този въпрос е много прост, макар тук-там погрешно да се говори за една контрола между Бундестима и Ейре скоро след края на Втората световна война. Според някои това бил първият мач на постнацистка Германия след войната и в знак на признателност към ирландците германците приели зеленото за резервен цвят.



Добре, но въпросната приятелска среща в Дъблин датира от октомври 1951 г. - 3:2 за домакините, а първият официален мач на Германия след войната е близо година по-рано. На 22 ноември 1950 г. Маншафта печели с 1:0 над Швейцария. Победният гол пада от дузпа, реализирана от халфа на Вердер Херберт Бурденски. После следват още три приятелски двубоя - от тях два са гостувания, за да се стигне до въпросния мач в Дъблин.

Отговорът на въпроса за екипите е много по-лесен и няма нужда да се търси връзка с Втората световна война. Чисто и просто германците играят в зелено и бяло заради цветовете на емблемата на Германския футболен съюз - този с вплетените букви DFB. Това е прието в началото на 50-те години и през 1954 г. зелено-белите екипи влизат в употреба за първи път на голям шампионат.



Реално за времето досега наистина има неписан закон, че отборът на Германия играе слабо с вторите си фланелки, макар че има и изключения - полуфиналът с Англия от Италия'90. В зелено са момчетата на Берти Фогтс, когато Андреас Кьопке се въргаля в софийската кал при загубата с 2:3 на 7 юни 1995 г. В зелено-бяло е Маншафта и през 2001 г. при кошмарното поражение с 1:5 от Англия (според някои загубата е била от Ливърпул - бел. авт.) насред Мюнхен, след което зелените фланелки временно са "пенсионирани". Едва за Евро 2012 трикратните европейски шампиони връщат отново традиционната си резервна премяна.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!