)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Най-успешната българска състезателка от Олимпийски игри Мария Гроздева не успя да се класира за финала на 25 метра спортен пистолет след едно от най-драматичните състезания в живота си. Тя остана извън първите осем след престрелка с още две състезателки. Гроздева беше изключително разстроена след деветото си място и доста си поплака. Ето какво сподели българката след драматичната квалификация.
- Мария, остана извън финала на 25 метра спортен пистолет след изключително драматична престрелка...
- Никога не съм имала толкова емоционално и странно състезание. Много съжалявам, че не успях да вляза във финала, защото в него всичко може да се случи – две-три точки за 20 изстрела бърза стрелба могат да се стопят и да напредна още. А мога и да остана назад, но две-три точки са нищо. Жалко, че не издържах и не можах да се класирам, но наистина за последните пет изстрела се притесних много. Първият изстрел го изпуснах, не внимавах, не го направих добре и след това всичко приключи. Психически се измъчих много.
- Какво стана в прецизната стрелба?
- Всичко дойде от там. Видяхте какво стана, но и аз не разбрах защо. И аз не мога да ви кажа. Разбирате ли – стрелям перфектно и не мога да повярвам, че виждам осмица на екрана. Казвам си: “Сигурно нещо съм го проспала този изстрел”. Пак стрелям, гледам, внимавам, пак всичко минава добре и пак гледам – осмица. При нас се познава – след изстрел като задържа горе оръжеието, по отката се вижда дали съм направила грешка. За мен всичко беше перфектно. На следващия изстрел втора осмица и казвам: “Боже, Господи, нещо става”. Започнах да се чудя и не смея да коригирам. Толкова голяма разлика не е възможно. След което дойде десетката. Но тя е стреляна по същия начин, както и осмиците. Мисля си, че сигурно от мен са били грешките и ще трябва да се поправя. Ще взема нещата в ръце, обаче отново четвъртия и петия пак отидоха там. Не знам какво се случи.
- Кога за последен път си стреляла толкова осмици?
- По една осмица може да пускам в състезание, но за цялото състезание. Четири в една петица - това е просто... Вие отстрани го виждате колко е слабо, ами аз? Представяте ли си какво нещо е това? Това беше краят за мен. А как добре почнах. Направо кеф.
- Ти реално имаше най-слабата серия и беше единствената с три стотици...
- Започнах с много притеснение, но на мен в определени случаи притеснението ми помага. Не се плаша от това, че се притеснявам, защото успявам да го овладея и точно в този момент да внимавам, макар да усещам, че пулсът ми ще изхвръкне. След това постепенно тръгнах надолу – деветки, деветки, но те бяха осъзнати грешки. Докато в последната серия не работих по-различно, нагласата ми не беше по-различна. Да кажеш, че на всяка цена ще гоня десетката – нищо такова. Напротив – стрелях спокойно, внимателно. Не мога да си го обясня. Никога не търся причината в друг, освен в себе си, но този път някак си усещам, че не е в мен. Как, аз съм на Олимпиада, стрелям последни пет изстрела. Как няма да разбера как са се случили? Не един и два, а цели четири. Не мога да не ги разбера. Което ще рече, че нещо се случи. Оръжейникът провери оръжието и там не е причината. Къде съм гледала. Стрелям с диоптър. Просто нещо се случи. Това е такъв срив.
- Преди бързата стрелба почувства ли се освободена, че няма какво да губиш?
- Стрелбата стана уникална, защото наистина нямаше какво да губя, но беше късмет. Съсредоточих се, но наистина след прецизната знаех, че съм загубила всичко и състезанието за мен приключи. И сега като имах шанс за финал, толкова се радвах, но нещо се изхабих. Толкова емоционално подходих и изглежда се изхабих. Не могах да запазя концентрацията за една деветка по-малко.
- Откога не си стреляла толкова прецизно на бърза стрелба?
- Само на тренировки съм постигала такива резултати. Много, много отдавна, примерно преди 10 години, имах 298 точки. Но 299 точки на състезание никога.
- Валери каза, че си поплакала между двете стрелби?
- Много, много. Много ревах. То си е за рев. Толкова години...
- А сега какви са емоциите?
- Пак ще ревна... Сега вече край, всичко свърши.
- Свърши за тази Олимпиада?
- Аз имам и финал на Световна купа в Тайланд в края на октомври. Класирала съм се на въздушното с третото място от Мюнхен. Като се прибера ще почивам, ще тренираме за финала. Всъщност състезанията продължават. Но става все по-трудно (разплаква се).
- Рио виждаш ли го на хоризонта?
- Естествено, ако не го виждам, ще се откажа. Но трябва да ни е подредена годината. Като не ти подредят годината, няма как да се бориш за квота. Целият ти живот отива в някакви разправии, в интервюта, този казал нещо, оня направил друго. Така живяхме тази година. Факт, че успях да направя едно прилично класиране, защото можех да съм много назад.
РАЯ ИВАНОВА, специален пратеник на Sportal.bg на Олимпиадата в Лондон
СНИМКА: Getty Images/Guliver
ВИЖТЕ ДРАМАТА, ИЗХВЪРЛИЛА МАРИЯ ГРОЗДЕВА ОТ ФИНАЛА!
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)