Свилен Нейков: Тестваме олимпийците за допинг по 2 пъти

- Г-н министър, в парламента и в обществото се чуха много остри мнения - че хижите в планините може да бъдат превърнати в спа комплекси след поправките в Закона за спорта...

- Трудно ми е да повярвам, че тези мнения са продиктувани само от обективен прочит на поправките в Закона за спорта, които минаха на първо четене в Народното събрание. По-скоро смятам, че тук отново надделя политическото говорене, което не съдържа сериозни аргументи, но пък е ефектно с тезите, които хвърля с лека ръка в общественото пространство. Няма начин на мястото на хижите да поникнат хотели и спа центрове. Защото когато те се отдадат под наем за 10 години с търг или с конкурс, това няма да е изгодно за който и да е наемател. А ако става дума за концесия - то и досега хижите можеха да се отдават на концесия, защото в Закона за туризма има дефиниция какво е туристическа хижа. В Закона за спорта определението е туристически обект за социален туризъм. Така е от 2008 година. Тогава законодателят е решил, че това влиза в сферата на дейност на физическото възпитание и спорта.

- И все пак - какво ще последва, ако хижите бъдат дадени с право на ползване за 20 години, какъвто вариант предвиждат гласуваните поправки на първо четене в Закона за спорта?

- Вече казах, че концесията може да се случва само по общия ред. За промяна на собственост не може да става и дума. Туристическите обекти за социален туризъм, както и спортните обекти - държавна или общинска собственост, както и досега, може да бъдат отдавани под наем за 10 години. Но при по-облекчени условия за спортните и туристическите организации, осъществяващи общественополезна дейност. Без, разбира се, да бъде променяно предназначението им, което е за спорт и за социален туризъм. За второ четене ще отпадне текстът с предвиденото отдаване с право на ползване до 20 години - този въпрос бе уреден преди две седмици от Закона за публично-частното партньорство и беше късно да изтеглим от парламента дълго подготвяните поправки на Закона за спорта. Но решихме, че ще извадим текста между двете четения.

- А какво е социален туризъм? Какви са параметрите на тази дейност?

- Не го казвам аз, казва го законът. През 2000 г. законодателят въвежда в Закона за спорта понятие "обекти за социален туризъм". Но цели осем години по-късно в преходните и заключителни разпоредби на Закона за спорта се дават легални дефиниции какво наистина е социален туризъм и туристически обект. Цитирам: "Социален туризъм е форма на двигателна активност сред природата за подобряване физическата работоспособност и емоционално обогатяване на личността чрез организиране на свободното време, отдиха, почивката и физическото възстановяване на гражданите." А туристически обект е: "Териториално обособен недвижим имот, предназначен за социален туризъм." Това са определения от 2008 г., когато обаче законодателят е пропуснал да предвиди регламентация по разпореждането с туристическите обекти.

- Излиза, че социалният туризъм съвсем не е определен като по-достъпен, по-евтин и т.н...

- Така е, но така е решил парламентът. Което обаче не означава, че туристическите обекти за социален туризъм могат да се превърнат в скъпи хотели. Просто наемателят няма да има мотив да го направи, защото те си остават държавни. Това, което предлагаме сега, е по-гъвкаво с оглед възможностите и нуждите на спортните организации - да ползват спортна база под наем, да я вземат на концесия или с публично-частно партньорство, което е уредено от специален закон.

- Защо тогава се наложи туристическите обекти за социален туризъм да бъдат приравнявани със спортните бази по отношение условията на ползването им?

- С лицензи от спортното министерство са и Българският туристически съюз, и Българската федерация по туризъм и те имат правата на всички спортни организации. А туристическите дружества пък са като клубовете на федерациите. Просто трябваше да се регламентира и тази част от дейността, която ни е отредена от законодателя.

- А чувствате ли се с орязани пълномощия, защото вече няма да подписвате правилниците за работа на федерациите?

- Ни най-малко, защото федерациите са обществени организации със собствени устави и органи за управление. Държавата може да ги контролира само в сферата на финансирането и в харченето на парите на българския данъкоплатец. Тук се намесваме достатъчно твърдо. Но ние като министерство нямаме орган, който да прецени дали един правилник за дейност на федерация е годен или не. Това е дело на съответната федерация.

- Значи сте за ненамеса в работата на федерациите?

- Разбира се, няма как да има намеса. Държавата може само да им помага и да ги финасира и контролира как харчат тези пари. Федерациите подлежат на ревизии от финансовото министерство. Такава ревизия се прави в момента във волейбола например.

- Трябва ли да има мандатност за ръководителите на спортни федерации?

- Убеден съм, че ръководителите на спортни федерации трябва да работят най-много по два мандата. В момента се търси правен механизъм това да бъде приложено на практика, но не мога да се ангажирам със срокове.

- Много от поправките в закона засягат новия Антидопингов център...

- Да, те регламентират дейността му по-добре. Борбата с допинга е приоритет в спортната политика на Европейския съюз. В момента лабораторията още не работи, за разлика от Антидопинговата комисия, която взима проби редовно. Казах на хората от Световната антидопингова агенция (ВАДА), че през декември нашата лаборатория ще е готова за първа проверка. Вървим към пускане на лабораторията. Ще започнем с 1000 проби годишно. Голяма част от тях ще за подрастващи спортисти, където се забелязва тревожно увеличение на употребата на непозволени стимуланти и на леки наркотици, които също са забранени.

- По колко пъти ще бъдат проверени нашите олимпийци за Лондон?

- Най-малко по два пъти от нашата комисия - на кръв и урина. Но тях ги проверяват много сериозно и от чужбина. Сега пращаме пробите за изследване в Атина, Кьолн или Лозана. Една от най-важните ни задачи е превенция срещу употребата на допинг.

- Кои други новости в Закона за спорта ще отбележите?

- Най-после регламентираме всичко около спортните училища, тяхната дейност и учебните им планове, как ще се съгласуват те и въвеждането на сдвоен час по спорт в тях, защото по досегашната практика 45 минути не бяха достатъчни за една тренировка. Въвеждаме и задължителни застраховки на националните състезатели, които ще правим централизирано от министерството. Досега давахме пари за това, но федерациите ги харчеха доста фриволно.

- Знае ли се вече кой от най-висшите държавни мъже ще дойде на олимпийските игри в Лондон?

- Премиерът Бойко Борисов още не е потвърдил дали ще дойде, но има издадена акредитация за целия период на състезанията. Сигурно е, че президентът на републиката Росен Плевнелиев ще пътува за Лондон на 6 или на 8 август, за да присъства на Деня на България на игрите, който ще е на 9 август. И ще гледа състезанията до закриването, което е на 12 август. Тогава са и едни от дисциплините, в които очакваме българското представяне да е на равнище.

- А вие кога ще бъдете в Лондон?

- От 6 август до края на състезанията. Преди това имам ангажименти.

- Какво представяне очаквате от българите?

- Искам отборът ни да е с всички най-добри спортисти, включително и във волейбола. Чакаме медали от борбата, бокса, художествената гимнастика, от Ваня Стамболова в леката атлетика. Ще има една широка палитра от олимпийско участие на България в около 15 спорта. В Пекин бяхме представени от 11 спорта.

Николай Кръстев, "Труд"

Следвай ни: