Пипо Индзаги: Обичам с цялото си сърце Милан и не се виждам с друг екип

Голмайсторът на Милан Филипо Индзаги остана верен на себе си в своя последен и юбилеен мач номер 300 за „росонерите”. Деветката на миланския гранд донесе победата с 2:1 над Новара на „Джузепе Меаца”, като се разписа за първи път от ноември 2010 година. Така СуперПипо завърши 21-ия си пореден сезон сред професионалистите с гол.

„Нямам думи. Трудно ми е да си тръгна от „Сан Сиро”. Днес преживях поредния си фантастичен ден в този клуб. Напускам отбор с велики шампиони и велики мъже, с които написахме историята на този голям клуб. Емоцията е голяма и благодаря на всички. Нямам представа какво ще се случи. След този ден въобще нямам желание да се отказвам. Лятото ставам на 39 години, но физически отново се чувствам добре и нямам проблеми. Обичам с цялото си сърце Милан, който ми даде прекалено много и не се виждам с друг екип. Днешният ми гол беше 316-и и съм само на два от Роберто Баджо (318), не ми се иска да се отказвам, но пак казвам: невероятно трудно е да си се представя с друга фланелка. Ще говоря с Адриано Галиани и Силвио Берлускони, които ме искаха в клуба, нека те да кажат какво мислят. Сега обаче не желая да мисля за нищо", заяви развълнуваният Индзаги.


"За мен днес беше по-лесно, тъй като Дженаро Гатузо, Алесандро Неста, Марк ван Бомел и Джанлука Дзамброта също си тръгват, но все пак е трудно да се отделиш от този клуб. Този ден ще остане завинаги в спомените ми и сега не искам да мисля за нищо”, сподели Индзаги, който днес вкара своя гол номер 126 за „росонерите” в мач номер 300 за тима.

С попадението си днес - 156-то в Серия „А”, Пипо изравни Роберто Манчини и Джиджи Рива Индзаги. Той разкри, че от утре започва треньорски курс в Коверчано. „Все още съм далеч от тази професия, тъй като ми се играе, но ще видим след месец какво ще стане. Със сигурност искам да се върна в този клуб. Прекалено много обичам Милан и ще бъда на всеки мач на „Сан Сиро”, за да подкрепям отбора”, коментира Пипо.

„Не съм съгласен с това, което казват някои от тифозите, че трябва да се извади от употреба номер 9. Преди мен с нея са играли Марко ван Бастен и Джордж Уеа и не беше извадена от употреба. Правилно е да дойде нов футболист, който да радва тифозите и да донесе емоцията, която се опитах да им дам аз. Горд съм от това, което постигнах. Може би, ако ми бяха казали да си напиша моята история преди 20 години, нямаше да успея да я напиша толкова красива. Не бих могъл да мечтая  за трите финала през 2007 година, в които се разписах, за последния ми мач в Шампионската лига - 2:2 с Реал Мадрид, за двата ми гола и изравнения рекорд на Раул в Европа, за това, че мач номер 300 ми е последен и в него ще вкарам победен гол. Просто нямам думи”, коментира голаджията, прекарал 11 година в Милано.

„Вчера, когато си тръгнах от „Миланело” и се прибрах у дома, отидох да тренирам допълнително, въпреки че ме болеше още кракът. Майка ми ми каза:”Ти не си нормален. Утре е твоят ден, трябва да влезеш за 15 минути, да те поздравят тифозите, да не мислиш да вкараш гол”. Аз обаче винаги съм играл, за да вкарам и да побеждавам. Не съм спирал да вярвам в мечтите и много от тях станаха реалност. Мечтаех да се разпиша и съм невероятно щастлив, че го сторих. Няма как да не благодаря на Карло Анчелоти, който днес ми написа един специален смс. Карлето ми написа, че никога не е виждал играч  през целия си живот да изпитва такава страст към футбола, като мен. Това ме кара да съм горд от постигнато. Ибра направи така че да се разпиша на всяка цена. Много ме е яд, че тази контузия миналата година, която ме извади от игра за 10 месеца, ми попречи да играя със Златан Ибрахимович и Антонио Касано. С Ибра се разбираме прекрасно. Дори се чуваме по 8-9 пъти на ден по телефона, което е повече от нормалното”, разказа СуперПипо.

„Наистина е трудно да спра с футбола. На 38 съм и знам, че не мога да играя всеки път, но също така знам, че ако ме използват правилно, мога да бъда полезен”, сподели с носталгия Индзаги, който през този сезон въобще не беше ползван от Масимилиано Алегри.

"Какво да кажа за тифозите… Тяхната любов само ми е помагала. Днес хореграфията беше великолепна. Фланелките на мен, Рино и Сандро с нашите номера… Самият факт, че на моята пишеше Пипо, а не Индзаги - мисля, че това казва всичко”, завърши спечелилият десет трофея с Милан нападател.

Той вдигна над главата си два пъти Шампионската лига, два пъти Скудетото, два пъти Суперкупата на Италия и Суперкупата на Европа, а по веднъж Купата на Италия и световното клубно първенство.

Нападателят отказа да напусне Милано през януари, въпреки че му беше казано, че няма да играе, тъй като искаше да се раздели с тифозите на Милан, които го обожават заради всичко, което преживяха заедно, и за емоцията и радостта, с която ги дари.