)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Антонио Конте и Алесандро Дел Пиеро – две различни истории всред един немислим триумф. Триумф логичен и заслужен, защото отборът на “бианконерите” има отколешни традиции и вечни амбиции. Поглед към току-що узаконената 28-ма титла на Ювентус, отправен от вестник “Кориере дело Спорт”.
НАЧАЛО И КРАЙ
Старият капитан, станал треньор, поставя началото на нова серия успехи и обещава един велик цикъл. Днешният капитан, на път към сбогуване, поне пише сладък финал на вълшебната приказка. Две различни истории всред един немислим триумф, дошъл въпреки първоначалния статут на аутсайдер – две 7-ми места поред в предните сезони и хиляди съмнения; надеждите – в оковите на толкова много разочарования.
СЪДБА
Това е първото скудето на Антонио Конте на пейката и последното на Алесандро Дел Пиеро №10. Подписките, знамената и песните по негов адрес 
едва ли ще променят решението на Алекс: проектът ще продължи без своето знаме и след 19 години приспособяването към живота без него ще е тежко.
Това е първото общо скудето в тези нови и различни роли на двама стари другари, свързани от идеята да върнат тифозите на Ювентус към прежните славни дни. Конте, с две промоции в Серия А и един тежък първоначален престой в елита, може да е млад треньор, но е и съвестен, завършен, мотивиран. Дел Пиеро пък е вече възрастен футболист, ала с младежка физика и непокътнат ентусиазъм, все още ценен в наказателното поле, а не само като символ, пример, монумент.
ОСТАНКИ
Конте намери силата и самочувствието да се върне във висшия ешалон вече много по-внимателен и от самото начало съзнаваше какъв ресурс притежава. Алекс пък намери силата да приеме без капризи ролята си в отбора, стисна зъби и хвърли много пот, та така успя да покаже останки от славните си дни и да удължи въпросителните около решението на клуба да го остави да поеме в нова посока. Защо той иска да играе още, но в Юве няма място. Затова ще го направи някъде далеч, тъй като в Италия не може да си се представи да защитава друга емблема.
ЛОЗУНГ
“Дел Пиеро е душата на Юве”, каза Конте, когато проектът бе още в самото 
си начало и да се говори за скудетото беше признак на лудост. Той поиска от Алекс да му помогне да наложи младостта в отбора, докато сам учеше на тактиката си и подхранваше самочувствието. По този начин съумя да поддържа новия курс, докато той придобиваше новите си краски чрез модули и схеми, базиращи се винаги на интензитета, организацията и владението на топката.
“Владейте мача”, е лозунгът на треньора и Юве винаги го следваше, често без Алекс. Царството на Дел Пиеро бе турнирът за Купата на Италия, където бе главен герой с четири записани мача и два гола в помощ на отбора си да достигне до финала.
СПЕЦИАЛИТЕТ
И все пак в кулминацията на вечната борба с Милан именно класата на днешния капитан бе решаваща, за да се посегне към скудетото. Първият мач, в който да си изгризеш ноктите, бе срещу Интер; мач със специално значение 
заради старата вражда покрай Калчополи. Тогава Дел Пиеро реши изхода му с хирургически точен удар ниско в ъгъла след първия гол на Касерес.
Вторият двубой бе онзи, в който трябваше да се сложи отпечатък върху титлата – срещу Лацио. Алекс пак влезе от пейката, като Конте заложи на таланта му да реши един прокълнат мач при 1:1 въпреки тоталната обсада на вратата на “орлите”. Пряк свободен удар, негов специалитет, и героичният до този момент Маркети се предаде – Юве удържа преднината си от една точка пред Милан, прескачайки едно супертрудно препятствие.
ЛАВРИ
Алекс няма да си припише заслугите за скудетото, които може би трябва да му 
се припишат, но триумфът омекотява леко тъгата от сбогуването, обогатява несравнимата колекция от трофеи и служи за изпълнение на даденото по време на престоя в Серия Б обещание: да остане, за да върне Юве на върха във футбола.
В онази година Конте тренираше Арецо – първи негов опит като лидер на пейката след един сезон като “втори” в Сиена. Сега те с Дел Пиеро спечелиха заедно, точно както в златната ера на Липи: едно скудето за двама капитани.
Антонио Барила, “Кориере дело Спорт”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)