Теодор Салпаров - готов ли е раненият лъв да хапе отново?

Неоспорим факт за всички любители на българския волейбол е огромното желание за изява, което националното либеро Теодор Салпаров демонстрира по време на тренировка или официални мачове.

За съжаление възможността да се раздава на терена и (както и извън него) в продължение на дълъг период от време през изминалата 2011 му беше отнета. И то от най-големия кошмар в живота на един професионален спортист - тежка контузия. Когато е принуден да се изправи пред тях, обикновено атлетът има два пътя, по които може да поеме - да стисне зъби и да се пребори с болката или да се примири с "неблагодарната" съдба и да се остави на течението. Националното либеро определено избра първия път и за щастие изборът му поне засега не го подвежда.
Откровено казано Теди е далеч от най-добрите си моменти, на които почти всички са били свидетели.

Но посоката, която е поел е правилната и единствената, която ще го доведе до успех. Той поднови тренировки постепенно, без да форсира ненужно възстановяването на коляното си. Върна се и в игра в клубния си тим ЦСКА, усети отново познатата състезателна тръпка и доколкото можа, помогна на своите съотборници в срещите от българското първенство.
Цялата подготовка на националния състезател беше насочена основно към мачовете на българския национален отбор. Там трябва да бъде кулминацията на неговото завръщане към любимата игра. Пропуснатите важни моменти от лятото на 2011 година с националния тим зареждат с двойна сила ентусиазма на либерото, което се усеща още в първите сбирки на българските волейболисти на паркета в новата зала "Армеец". Залогът е достатъчно голям и Теди е от тези, които не искат да изпуснат добрата възможност за класиране на Олимпийски игри.

Националният тим също има нужда от услугите на Теди. В негово отсъствие добро включване направи младият Владо Иванов, който компенсира липсата на титулярното либеро със сърцата игра. В началото той трябваше да се справи с тежката отговорност да носи на плещите си посрещането на отбора. Именно на този елемент България винаги е изпитвала известни затруднения и доста често точно то е описвано като Ахилесовата пета на националите. Именно в задно поле е и силата на Салпаров, който с присъствието и рутината си внася спокойствие  и на другите посрещачи.

Съвсем скоро Теди ще има поле на изява и то пред родна публика, само на метри от залата на ЦСКА, която му е като втори дом. Огромното му желание за игра трябва да се материализира идната седмица, когато стартира едно от най-тежките лета за българските лъвове. Първият тест за реалното му състояние съвпада и с най-отговорното състезание - олимпийската квалификация.
Евентуално участие в Лондон ще е втора поред олимпиада за Теодор, който има голяма заслуга за присъствието ни в Пекин през 2008 година.

Достатъчно е да припомним чудесата от храброст, които 25-годишният тогава Салпаров направи в тайбрека на мача срещу Русия на Световната купа в края на 2007 година. Прясно изгоненият несправедливо от Динамо (М) игра като разярен лъв и направи животоспасяващи за българския отбор спасявания, а победата с 3:2 ни открехна широко вратите към Пекин. Победата беше сладко отмъщение за Теодор, както и за разпределителят ни Андрей Жеков, който преди мача беше наречен високомерно "предвидим и еднотипен" от руския треньор Владимир Алекно.