›› Анкета

Кой трябва да бъде старши треньор на ЦСКА-София?

›› Булевард

Григор посети офис на Wilson

Григор Димитров посети един от офисите на Wilson след поражението си на "Мастърс"-а в Маями от аржентинеца Гуидо Пея с 3:6, 6:7 (4). Най-добрият ни тенисист, който играе именно с ракети Wilson, сподели в социалните ...

Виж още

БГ Футбол

Левски отбелязва 69 години от рождението на Гунди

03 май 2012 | 13:52
Левски отбелязва 69 години от рождението на Гунди
В петък (4 май) в 16,00 часа представители на ръководството и ДЮШ на ПФК Левски, представителния тим, ветерани, приятели, близки и привърженици ще поднесат венец и цветя на паметника на Георги Аспарухов пред сектор "А" на едноименния стадион по случай 69 години от рождението на клубната легенда.

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 5720

Добави коментар ›› Коментари (15)

7:2
(Гост)
15
отговор
04 май 2012 | 11:17

Роден на 4 май 1943 г. в София. Загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. Защитава цветовете на Левски в периода 1960-61 г. и 1963-71 г. Като войник играе в Ботев /Пловдив/ през 1962-63 г. Първи мач: с Левски на 22.09.1960 г. срещу Локомотив /Сф/. Последен мач: с Левски на 28.06.1971 г. срещу ЦСКА. Първи гол: за Левски 28.09.1960 г. в Пловдив – 1:1 срещу Ботев. Последен гол: за Левски 13.06.1971 г. във Велико Търново срещу Етър. Мачове в “А” РФГ: за Левски – 199, за Ботев – 45. Общо: 244. Голове в “А” РФГ: за Левски – 125, за Ботев – 25. Общо: 150. Мачове за купата: за Левски – 27, за Ботев – 8. Общо: 35. Голове за купата: за Левски – 16, за Ботев – 4. Общо: 20 Общо клубни мачове: 326 с 209 гола. Шампион на България: 1965, 1968 и 1970 г. Носител на купата: 1962, 1968, 1970, 1971 /посмъртно/. Международни срещи без КЕШ и КНК: за Левски – 32, за Ботев – 3. Общо: 35. Голове в международни срещи: за Левски – 20, Ботев – 3. Общо: 23. За КЕШ И КНК: за Левски – 8 мача и 9 гола; за Ботев – 6 мача и 7 гола. Общо: 14 мача – 16 гола!!! Първи мач в “А” нац. тим: 06.05.1962 г. срещу Австрия. Последен мач за “А” нац. отбор: 12.06.1970 г. срещу Мароко. Мачове в “А” нац. отбор: 50 Голове за “А” нац. отбор: 19 Забележка: от 50 мача 18 са за световно първенство с 11 гола. Играл е на световните финали през 1962, 1966 и 1970 г. Голмайстор на страната – 1964-65 г. с 27 гола. Спортист №1 на България през 1965 г. В анкетата на списание “Франс футбол” – 8 място /1965 г./ Посмъртно носител на приза “Феър плей” – 1999 г. “Футболист на века на България” – 1999 г. В класацията на ФИФА за футболист на планетата, заема 40 място. НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ* … 1950 г. … Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня: - Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец… На махленската поляна – тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо – постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа. …Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности – за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва: - Какво да го учим! Това дете е родено футболист. Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат “да бъдеш на ти” с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера – постоянството. Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната. - Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в “звездите”. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му. В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: “Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко…!” Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: “Имам желание да тренирам волейбол!”. На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: “Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. “Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: “Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет…!” Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия – с пловдивския Ботев – не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. – тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение). По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. “От този мач се обедих, че това момче не е за защитник”, казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров. …Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: “Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България.” …След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с “канарчетата” е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов “Ботев” се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната. … Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор. …Със завръщането си в Левски “камъкът пада на мястото си”. Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на “сините” се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво. …1965 година, годината на неговата слава… Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 – с два гола Аспарухов решава мача; … С ЦСКА – 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) – 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия – 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27. Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната… …29 декември 1965 г. – Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)… Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!… …Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората… … Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: “Вижте…!” И гледката винаги бива поразяваща – издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка… Не това не е нормален човешки крак. …Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до “охраната” на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи “тактически задачи” за опазването на опасният съперник. Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът. … Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: “Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника”… … 1971 г. започва като другите преди нея – с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот. … 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски – ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от “пазча” си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)! ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН … Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион “Левски” в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги… Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута. Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път. По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното – данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година… Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов. …А едва беше навършил 28 години… … Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша. … На стадион “Герена”, където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: “Защо ни ги взе, Господи?” … Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези. … Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки. Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност. … Цяла България скърби в тези кошмарни дни. БОГ ДА ПРОСТИ! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

11:4,8:0 ,5:0,5:0
(Гост)
14
отговор
04 май 2012 | 09:24

Пияния убиец и майор от ДС-мангала Гунди бил огън момче!Изгорял като факла мръсния комуняга!В негова чест говедата прекръстили Гейарена!От 1949 година до наши дни отбора,присвоил си святото име на Апостола е синоним на една отминала епоха-Комунизма!През 1949 година комунистическата пачавра Цола Драгойчева прави говеждата сволоч първия ведомствен клуб в страната,свързвайки го с пощата.По времето на комунизма по стадионите ехтеше:Левски оле,винаги с МВР!Говедата,като пристрастени патологично към власта не се посвениха да направят председател на Левски не кой да е,а зетя на правешкия червен цар-алкохолика Иван Славков.След злополучен за кой ли път мач за говедата,техните ръководители Кръстю Чакъров и Недялко Донски отишли с молба при техния шеф Батето и го ударили на плач:Бате помагай,чорбарите пак ни бият където ни хванат!Батето отговорил:Айде сиктир бе тъпаци!Писна ми вече от вас!Искахте Гочев,уредих ви го!Искахте Кочев,уредих ви го!Искахте да ви свири Дочев ,уредих ви го!Какво повече искате от мен?Може би да ви сложа на вратата дядо ми Тодор Живков,та никой да не смее да ви вкара гол ли?Тая история,която звучи като виц за съжаление е истина и е описана подробно в книгата на Батето!Тя илюстрира прекрасно доминиращото положение на говедата по времето на комунизма!От цялото Политбюро на БКП само Добри Джуров и Милко Балев бяха цесекари,всички останали бяха болни левскари,които денонощно се чудеха как да спрат чутовния поход на отбора на народа ЦСКА в Европа!Стигна се до налудничавата ситуация,в която за получен жълт картон в А група магичния халф на армейците Пламен Марков бе наказан да не играе срещу Ливерпул!Национално предателство извършено от синьото БФС!!!!За голямо съжаление на говедата комунизма падна и започна великата евроизлагация на Отбора на всички власти!За 23 години демокрация говедата имат цели 16 еврорезили:Ференцварош,Публикум,ОФИ,Антверпен,Люцерн,Олимпия Любляна на два пъти,Аалст,Слован,Щурм,Беверен,Тампере,Бате Борисов,Жилина,Дебрецен и накрая слабаците от Търнава разкриха жалкия неудачник от село Подуене!!!!После в Левски се сърдят ,че ги наричат Евроидиотите!Просто човек,като отвори статистиката ,и вижда,че резилите на говедата на международната сцена са доста повече от успехите.На Гейарена обаче имат големи усти,с които говорят големи глупости преди мачовете на Истината!А след това идва болезненото приземяване.Един мач завинаги ще остане в съзнанието на всички говеда и това е най-позорния мач на български отбор за всички времена!Датата е 26.09.1989 година.След безлично нулево равенство на 12.09.1989 година срещу посредствения отбор на Антверпен насред София идва и реванша в Белгия!Не можеш в 89 минута в официален мач да водиш с 3:1,а в 93 минута резултата да е вече 4:3 за съперника!Оказва се,че може ако на терена са футболистите от село Подуене!След този нечуван еврорезил,вписан и в книгата на Гинес за най-сензационен обрат футболна Европа нарече завинаги говедата-ЕВРОИДИОТИТЕ!!!!! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

7:2
(Гост)
13
отговор
04 май 2012 | 09:29

Роден на 4 май 1943 г. в София. Загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. Защитава цветовете на Левски в периода 1960-61 г. и 1963-71 г. Като войник играе в Ботев /Пловдив/ през 1962-63 г. Първи мач: с Левски на 22.09.1960 г. срещу Локомотив /Сф/. Последен мач: с Левски на 28.06.1971 г. срещу ЦСКА. Първи гол: за Левски 28.09.1960 г. в Пловдив – 1:1 срещу Ботев. Последен гол: за Левски 13.06.1971 г. във Велико Търново срещу Етър. Мачове в “А” РФГ: за Левски – 199, за Ботев – 45. Общо: 244. Голове в “А” РФГ: за Левски – 125, за Ботев – 25. Общо: 150. Мачове за купата: за Левски – 27, за Ботев – 8. Общо: 35. Голове за купата: за Левски – 16, за Ботев – 4. Общо: 20 Общо клубни мачове: 326 с 209 гола. Шампион на България: 1965, 1968 и 1970 г. Носител на купата: 1962, 1968, 1970, 1971 /посмъртно/. Международни срещи без КЕШ и КНК: за Левски – 32, за Ботев – 3. Общо: 35. Голове в международни срещи: за Левски – 20, Ботев – 3. Общо: 23. За КЕШ И КНК: за Левски – 8 мача и 9 гола; за Ботев – 6 мача и 7 гола. Общо: 14 мача – 16 гола!!! Първи мач в “А” нац. тим: 06.05.1962 г. срещу Австрия. Последен мач за “А” нац. отбор: 12.06.1970 г. срещу Мароко. Мачове в “А” нац. отбор: 50 Голове за “А” нац. отбор: 19 Забележка: от 50 мача 18 са за световно първенство с 11 гола. Играл е на световните финали през 1962, 1966 и 1970 г. Голмайстор на страната – 1964-65 г. с 27 гола. Спортист №1 на България през 1965 г. В анкетата на списание “Франс футбол” – 8 място /1965 г./ Посмъртно носител на приза “Феър плей” – 1999 г. “Футболист на века на България” – 1999 г. В класацията на ФИФА за футболист на планетата, заема 40 място. НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ* … 1950 г. … Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня: - Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец… На махленската поляна – тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо – постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа. …Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности – за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва: - Какво да го учим! Това дете е родено футболист. Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат “да бъдеш на ти” с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера – постоянството. Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната. - Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в “звездите”. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му. В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: “Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко…!” Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: “Имам желание да тренирам волейбол!”. На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: “Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. “Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: “Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет…!” Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия – с пловдивския Ботев – не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. – тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение). По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. “От този мач се обедих, че това момче не е за защитник”, казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров. …Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: “Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България.” …След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с “канарчетата” е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов “Ботев” се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната. … Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор. …Със завръщането си в Левски “камъкът пада на мястото си”. Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на “сините” се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво. …1965 година, годината на неговата слава… Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 – с два гола Аспарухов решава мача; … С ЦСКА – 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) – 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия – 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27. Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната… …29 декември 1965 г. – Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)… Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!… …Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората… … Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: “Вижте…!” И гледката винаги бива поразяваща – издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка… Не това не е нормален човешки крак. …Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до “охраната” на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи “тактически задачи” за опазването на опасният съперник. Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът. … Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: “Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника”… … 1971 г. започва като другите преди нея – с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот. … 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски – ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от “пазча” си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)! ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН … Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион “Левски” в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги… Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута. Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път. По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното – данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година… Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов. …А едва беше навършил 28 години… … Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша. … На стадион “Герена”, където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: “Защо ни ги взе, Господи?” … Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези. … Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки. Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност. … Цяла България скърби в тези кошмарни дни. БОГ ДА ПРОСТИ! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

ХИТ
(Гост)
12
отговор
03 май 2012 | 22:23

Пияния убиец и майор от ДС-мангала Гунди бил огън момче!Изгорял като факла мръсния комуняга!В негова чест говедата прекръстили Гейарена!От 1949 година до наши дни отбора,присвоил си святото име на Апостола е синоним на една отминала епоха-Комунизма!През 1949 година комунистическата пачавра Цола Драгойчева прави говеждата сволоч първия ведомствен клуб в страната,свързвайки го с пощата.По времето на комунизма по стадионите ехтеше:Левски оле,винаги с МВР!Говедата,като пристрастени патологично към власта не се посвениха да направят председател на Левски не кой да е,а зетя на правешкия червен цар-алкохолика Иван Славков.След злополучен за кой ли път мач за говедата,техните ръководители Кръстю Чакъров и Недялко Донски отишли с молба при техния шеф Батето и го ударили на плач:Бате помагай,чорбарите пак ни бият където ни хванат!Батето отговорил:Айде сиктир бе тъпаци!Писна ми вече от вас!Искахте Гочев,уредих ви го!Искахте Кочев,уредих ви го!Искахте да ви свири Дочев ,уредих ви го!Какво повече искате от мен?Може би да ви сложа на вратата дядо ми Тодор Живков,та никой да не смее да ви вкара гол ли?Тая история,която звучи като виц за съжаление е истина и е описана подробно в книгата на Батето!Тя илюстрира прекрасно доминиращото положение на говедата по времето на комунизма!От цялото Политбюро на БКП само Добри Джуров и Милко Балев бяха цесекари,всички останали бяха болни левскари,които денонощно се чудеха как да спрат чутовния поход на отбора на народа ЦСКА в Европа!Стигна се до налудничавата ситуация,в която за получен жълт картон в А група магичния халф на армейците Пламен Марков бе наказан да не играе срещу Ливерпул!Национално предателство извършено от синьото БФС!!!!За голямо съжаление на говедата комунизма падна и започна великата евроизлагация на Отбора на всички власти!За 23 години демокрация говедата имат цели 16 еврорезили:Ференцварош,Публикум,ОФИ,Антверпен,Люцерн,Олимпия Любляна на два пъти,Аалст,Слован,Щурм,Беверен,Тампере,Бате Борисов,Жилина,Дебрецен и накрая слабаците от Търнава разкриха жалкия неудачник от село Подуене!!!!После в Левски се сърдят ,че ги наричат Евроидиотите!Просто човек,като отвори статистиката ,и вижда,че резилите на говедата на международната сцена са доста повече от успехите.На Гейарена обаче имат големи усти,с които говорят големи глупости преди мачовете на Истината!А след това идва болезненото приземяване.Един мач завинаги ще остане в съзнанието на всички говеда и това е най-позорния мач на български отбор за всички времена!Датата е 26.09.1989 година.След безлично нулево равенство на 12.09.1989 година срещу посредствения отбор на Антверпен насред София идва и реванша в Белгия!Не можеш в 89 минута в официален мач да водиш с 3:1,а в 93 минута резултата да е вече 4:3 за съперника!Оказва се,че може ако на терена са футболистите от село Подуене!След този нечуван еврорезил,вписан и в книгата на Гинес за най-сензационен обрат футболна Европа нарече завинаги говедата-ЕВРОИДИОТИТЕ!!!!! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Левскар
(Гост)
04 май 2012 | 00:28

Единственият отбор без име 6те ми говори за името на наи българския отбор . Ама от вас по тъпи верно нема 4орбаланко. Е затова само бий 4орбата по главата бий бий бий к.р да е да ти го набия ама то акъл . 5:0 години минаха ама и след 7:1 даже и след 7:2 пак 6те си жи е толкова багажа. Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

pl2
(Гост)
11
отговор
03 май 2012 | 22:13

зинко сополинко като грухтяхте Бербатов к.у.р.во сега ви е идол . Затова ЛЕВСКИ е велик отбор , защото има велика публика Рейтинг: 0 0

ХИТ
(Гост)
10
отговор
03 май 2012 | 21:49

Пияния убиец и майор от ДС-мангала Гунди бил огън момче!Изгорял като факла мръсния комуняга!В негова чест говедата прекръстили Гейарена!От 1949 година до наши дни отбора,присвоил си святото име на Апостола е синоним на една отминала епоха-Комунизма!През 1949 година комунистическата пачавра Цола Драгойчева прави говеждата сволоч първия ведомствен клуб в страната,свързвайки го с пощата.По времето на комунизма по стадионите ехтеше:Левски оле,винаги с МВР!Говедата,като пристрастени патологично към власта не се посвениха да направят председател на Левски не кой да е,а зетя на правешкия червен цар-алкохолика Иван Славков.След злополучен за кой ли път мач за говедата,техните ръководители Кръстю Чакъров и Недялко Донски отишли с молба при техния шеф Батето и го ударили на плач:Бате помагай,чорбарите пак ни бият където ни хванат!Батето отговорил:Айде сиктир бе тъпаци!Писна ми вече от вас!Искахте Гочев,уредих ви го!Искахте Кочев,уредих ви го!Искахте да ви свири Дочев ,уредих ви го!Какво повече искате от мен?Може би да ви сложа на вратата дядо ми Тодор Живков,та никой да не смее да ви вкара гол ли?Тая история,която звучи като виц за съжаление е истина и е описана подробно в книгата на Батето!Тя илюстрира прекрасно доминиращото положение на говедата по времето на комунизма!От цялото Политбюро на БКП само Добри Джуров и Милко Балев бяха цесекари,всички останали бяха болни левскари,които денонощно се чудеха как да спрат чутовния поход на отбора на народа ЦСКА в Европа!Стигна се до налудничавата ситуация,в която за получен жълт картон в А група магичния халф на армейците Пламен Марков бе наказан да не играе срещу Ливерпул!Национално предателство извършено от синьото БФС!!!!За голямо съжаление на говедата комунизма падна и започна великата евроизлагация на Отбора на всички власти!За 23 години демокрация говедата имат цели 16 еврорезили:Ференцварош,Публикум,ОФИ,Антверпен,Люцерн,Олимпия Любляна на два пъти,Аалст,Слован,Щурм,Беверен,Тампере,Бате Борисов,Жилина,Дебрецен и накрая слабаците от Търнава разкриха жалкия неудачник от село Подуене!!!!После в Левски се сърдят ,че ги наричат Евроидиотите!Просто човек,като отвори статистиката ,и вижда,че резилите на говедата на международната сцена са доста повече от успехите.На Гейарена обаче имат големи усти,с които говорят големи глупости преди мачовете на Истината!А след това идва болезненото приземяване.Един мач завинаги ще остане в съзнанието на всички говеда и това е най-позорния мач на български отбор за всички времена!Датата е 26.09.1989 година.След безлично нулево равенство на 12.09.1989 година срещу посредствения отбор на Антверпен насред София идва и реванша в Белгия!Не можеш в 89 минута в официален мач да водиш с 3:1,а в 93 минута резултата да е вече 4:3 за съперника!Оказва се,че може ако на терена са футболистите от село Подуене!След този нечуван еврорезил,вписан и в книгата на Гинес за най-сензационен обрат футболна Европа нарече завинаги говедата-ЕВРОИДИОТИТЕ!!!!! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

pl2
(Гост)
9
отговор
03 май 2012 | 21:16

единствения футболист от български отбор влизал 6 на европа а заради стои4ков смениха регламента за златната обувка Рейтинг: 0 0

levskarka
(Гост)
8
отговор
03 май 2012 | 17:37

"Кажи им ,че Има една страна-БЪЛГАРИЯ и в тази страна БЪЛГАРИЯ има един отбор - ЛЕВСКИ може и да не са чували за него , В ТОЗИ ОТБОР СЪМ СЕ РОДИЛ , В ТОЗИ ОТБОР ЩЕ УМРА..." - ГУНДИ Е ПРИМЕР ЗА ЛюБОВ И ПРЕДАНОСТ КЪМ ОТБОРА СИ ДОКРАЙ! Рейтинг: 0 0

zzzz
(Гост)
7
отговор
03 май 2012 | 17:32

добре вееее червени хейтъри Рейтинг: 0 0

FEN
(Гост)
6
отговор
03 май 2012 | 16:11

ВСИЧКИТЕ ГОВЕДА ПРИ ГУНДИ ВЕДНАГАААААА Рейтинг: 0 0

.....
(Гост)
03 май 2012 | 16:16

А ТИ ПРИ МИЛКО БАЛЕВ -ВЕДНАГА ! Рейтинг: 0 0

СВИНСКА РАБОТА
(Гост)
5
отговор
03 май 2012 | 16:06

МДА ПРАСЕТА ПРАВИ СТЕ ЯВНО И ОТ ФРАНЦИЯ СА ПИЯНИЦИ ЩОМ СА ОБЯВИЛИ ГУНДИ ЗА НАЙ-ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТ И ЕДИНСТВЕНАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ГУНДИ И СЕЛЯНИНА СТОИЧКОВ Е ЧЕ ТОЙ ИМАШЕ КЪСМЕТА ДА ИЗЛЕЗЕ В ЕВРОПА Рейтинг: 0 0

7:2
(Гост)
4
отговор
03 май 2012 | 16:05

Роден на 4 май 1943 г. в София. Загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. Защитава цветовете на Левски в периода 1960-61 г. и 1963-71 г. Като войник играе в Ботев /Пловдив/ през 1962-63 г. Първи мач: с Левски на 22.09.1960 г. срещу Локомотив /Сф/. Последен мач: с Левски на 28.06.1971 г. срещу ЦСКА. Първи гол: за Левски 28.09.1960 г. в Пловдив – 1:1 срещу Ботев. Последен гол: за Левски 13.06.1971 г. във Велико Търново срещу Етър. Мачове в “А” РФГ: за Левски – 199, за Ботев – 45. Общо: 244. Голове в “А” РФГ: за Левски – 125, за Ботев – 25. Общо: 150. Мачове за купата: за Левски – 27, за Ботев – 8. Общо: 35. Голове за купата: за Левски – 16, за Ботев – 4. Общо: 20 Общо клубни мачове: 326 с 209 гола. Шампион на България: 1965, 1968 и 1970 г. Носител на купата: 1962, 1968, 1970, 1971 /посмъртно/. Международни срещи без КЕШ и КНК: за Левски – 32, за Ботев – 3. Общо: 35. Голове в международни срещи: за Левски – 20, Ботев – 3. Общо: 23. За КЕШ И КНК: за Левски – 8 мача и 9 гола; за Ботев – 6 мача и 7 гола. Общо: 14 мача – 16 гола!!! Първи мач в “А” нац. тим: 06.05.1962 г. срещу Австрия. Последен мач за “А” нац. отбор: 12.06.1970 г. срещу Мароко. Мачове в “А” нац. отбор: 50 Голове за “А” нац. отбор: 19 Забележка: от 50 мача 18 са за световно първенство с 11 гола. Играл е на световните финали през 1962, 1966 и 1970 г. Голмайстор на страната – 1964-65 г. с 27 гола. Спортист №1 на България през 1965 г. В анкетата на списание “Франс футбол” – 8 място /1965 г./ Посмъртно носител на приза “Феър плей” – 1999 г. “Футболист на века на България” – 1999 г. В класацията на ФИФА за футболист на планетата, заема 40 място. НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ* … 1950 г. … Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня: - Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец… На махленската поляна – тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо – постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа. …Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности – за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва: - Какво да го учим! Това дете е родено футболист. Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат “да бъдеш на ти” с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера – постоянството. Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната. - Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в “звездите”. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му. В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: “Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко…!” Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: “Имам желание да тренирам волейбол!”. На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: “Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. “Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: “Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет…!” Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия – с пловдивския Ботев – не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. – тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение). По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. “От този мач се обедих, че това момче не е за защитник”, казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров. …Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: “Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България.” …След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с “канарчетата” е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов “Ботев” се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната. … Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор. …Със завръщането си в Левски “камъкът пада на мястото си”. Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на “сините” се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво. …1965 година, годината на неговата слава… Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 – с два гола Аспарухов решава мача; … С ЦСКА – 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) – 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия – 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27. Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната… …29 декември 1965 г. – Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)… Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!… …Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората… … Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: “Вижте…!” И гледката винаги бива поразяваща – издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка… Не това не е нормален човешки крак. …Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до “охраната” на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи “тактически задачи” за опазването на опасният съперник. Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът. … Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: “Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника”… … 1971 г. започва като другите преди нея – с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот. … 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски – ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от “пазча” си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)! ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН … Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион “Левски” в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги… Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута. Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път. По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното – данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година… Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов. …А едва беше навършил 28 години… … Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша. … На стадион “Герена”, където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: “Защо ни ги взе, Господи?” … Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези. … Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки. Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност. … Цяла България скърби в тези кошмарни дни. БОГ ДА ПРОСТИ! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

7:2
(Гост)
3
отговор
03 май 2012 | 16:05

Роден на 4 май 1943 г. в София. Загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. Защитава цветовете на Левски в периода 1960-61 г. и 1963-71 г. Като войник играе в Ботев /Пловдив/ през 1962-63 г. Първи мач: с Левски на 22.09.1960 г. срещу Локомотив /Сф/. Последен мач: с Левски на 28.06.1971 г. срещу ЦСКА. Първи гол: за Левски 28.09.1960 г. в Пловдив – 1:1 срещу Ботев. Последен гол: за Левски 13.06.1971 г. във Велико Търново срещу Етър. Мачове в “А” РФГ: за Левски – 199, за Ботев – 45. Общо: 244. Голове в “А” РФГ: за Левски – 125, за Ботев – 25. Общо: 150. Мачове за купата: за Левски – 27, за Ботев – 8. Общо: 35. Голове за купата: за Левски – 16, за Ботев – 4. Общо: 20 Общо клубни мачове: 326 с 209 гола. Шампион на България: 1965, 1968 и 1970 г. Носител на купата: 1962, 1968, 1970, 1971 /посмъртно/. Международни срещи без КЕШ и КНК: за Левски – 32, за Ботев – 3. Общо: 35. Голове в международни срещи: за Левски – 20, Ботев – 3. Общо: 23. За КЕШ И КНК: за Левски – 8 мача и 9 гола; за Ботев – 6 мача и 7 гола. Общо: 14 мача – 16 гола!!! Първи мач в “А” нац. тим: 06.05.1962 г. срещу Австрия. Последен мач за “А” нац. отбор: 12.06.1970 г. срещу Мароко. Мачове в “А” нац. отбор: 50 Голове за “А” нац. отбор: 19 Забележка: от 50 мача 18 са за световно първенство с 11 гола. Играл е на световните финали през 1962, 1966 и 1970 г. Голмайстор на страната – 1964-65 г. с 27 гола. Спортист №1 на България през 1965 г. В анкетата на списание “Франс футбол” – 8 място /1965 г./ Посмъртно носител на приза “Феър плей” – 1999 г. “Футболист на века на България” – 1999 г. В класацията на ФИФА за футболист на планетата, заема 40 място. НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ* … 1950 г. … Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня: - Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец… На махленската поляна – тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо – постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа. …Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности – за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва: - Какво да го учим! Това дете е родено футболист. Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат “да бъдеш на ти” с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера – постоянството. Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната. - Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в “звездите”. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му. В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: “Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко…!” Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: “Имам желание да тренирам волейбол!”. На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: “Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. “Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: “Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет…!” Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия – с пловдивския Ботев – не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. – тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение). По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. “От този мач се обедих, че това момче не е за защитник”, казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров. …Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: “Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България.” …След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с “канарчетата” е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов “Ботев” се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната. … Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор. …Със завръщането си в Левски “камъкът пада на мястото си”. Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на “сините” се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво. …1965 година, годината на неговата слава… Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 – с два гола Аспарухов решава мача; … С ЦСКА – 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) – 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия – 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27. Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната… …29 декември 1965 г. – Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)… Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!… …Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората… … Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: “Вижте…!” И гледката винаги бива поразяваща – издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка… Не това не е нормален човешки крак. …Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до “охраната” на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи “тактически задачи” за опазването на опасният съперник. Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът. … Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: “Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника”… … 1971 г. започва като другите преди нея – с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот. … 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски – ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от “пазча” си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)! ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН … Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион “Левски” в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги… Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута. Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път. По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното – данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година… Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов. …А едва беше навършил 28 години… … Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша. … На стадион “Герена”, където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: “Защо ни ги взе, Господи?” … Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези. … Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки. Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност. … Цяла България скърби в тези кошмарни дни. Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

›› новини

›› новини

Мхитарян: Не мога вечно да мъкна отбора на гърба си
27 март 2017 | 05:44
Юнайтед се насочва изцяло към Брозович
27 март 2017 | 03:35
В Испания: Барселона преговаря за Коутиньо
Верати: Не съм говорил с Буфон за Юве
27 март 2017 | 03:14
Диего Коща под въпрос за мача с Франция
27 март 2017 | 02:35
Бербатов надви студенти
27 март 2017 | 02:07
Дейли Блинд подкрепи баща си (снимка)
27 март 2017 | 01:45
Григор посети офис на Wilson
Льов: Не така трябва да изглежда Германия
27 март 2017 | 01:18
Кербер продължава напред в Маями
27 март 2017 | 00:29

›› Булевард

За такава физиотерапевтка мечтаят всички (видео + галерия)
25 март 2017
Футболистите на Депортиво Сучитепекес имат мечтаната физиотерапевтка. В тима от Гватемала работи сексапилната Лаура ...
Преобразена 26 март 2017 | 12:23
Месут Йозил ще се жени за "Мис Турция" 25 март 2017 | 15:19
Още трима от Ботев (Пд) стават студенти в ЮЗУ 26 март 2017 | 16:06

›› Баскетбол

Отличен Везенков беляза най-убедителния успех на Барса
26 март 2017
Александър Везенков и останалите баскетболисти на Барселона могат да включат този уикенд в графата ...
Приказка без край за Стал и Гларуса 26 март 2017 | 17:26
Дяковски за съдиите: Никога не са ни грабили толкова 26 март 2017 | 11:28
Костов и Кимис изпуснаха Арис 26 март 2017 | 17:15
							
						

›› Live Scores

Всички мачове

Гледайте треньора Дани Блинд и никога не ... 26 март 2017
Вчерашната победа на България с 2:0 над Холандия изненада футболния свят и хвърли в екстаз родния запалянко. Тя даде нова надежда за едно по-добро бъдеще на нашия футбол. Националите играха така, както се иска от тях. ...
Крал Ото: Не осъзнавахме колко силна бе България ... 26 март 2017
Легендарният футболен треньор Ото Рехагел говори ексклузивно за предаването „Код спорт” по ТВ+. Той е абсолютен рекордьор с над 1000 мача като треньор в Бундеслигата. Той е и номер едно по победи, ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал