Интервюто с Хьонес: Мадрид ни уважава повече отколкото ние тях

Ули Хьонес водеше атаката на великия Байерн от средата на 1970-те години, а след това пое управлението му, за да го превърне в един от най-модерните, финансово здрави и успешни клубове в света. Устата му не знае спирачки и интервютата с него винаги са крайно любопитни. Вестник “АС” използва сблъсъка на баварците с Реал Мадрид, за да публикува интересния разговор с Хьонес.

-         Вашият Байерн спечели три пъти поред КЕШ. Коя бе най-трудната?

-         Във всеки финал имахме късмет, особено в първия срещу Атлетико, когато играхме зле и Луис Арагонес ни вкара от фаул. Всичко наглед бе загубено, докато Шварценбек не вкара велик гол от 40 м. В преиграването изиграх най-добрия си мач и вкарах два гола. Имахме големи характери в отбора, като започнем с вратаря Майер, отличната защита с извънземния като класа Бекенбауер, Брайтнер отляво и в атака Герд Мюлер, който е най-ефикасният нападател, когото съм виждал.

-         А виждал ли сте в игра Пушкаш?

-         Мисля, че Мюлер вкара много повече голове от него, но Вие говорите за един фантастичен Мадрид с Пушкаш, Хенто и Ди Стефано. Познавам добре историята на този клуб.

-         Какви спомени имате от световната титла през 1974 г.?

-         А най-добрият?

-         Марадона. Меси може да е много близо до него, но проблемът е, че е невероятен за Барса, но не и за Аржентина, докато Марадона сам спечели Мондиала в Мексико 1986.

-         Колко пъти сте играл срещу Реал Мадрид?

-         При третата КЕШ играхме полуфинал – 1:1 на “Бернабеу”, 2:0 в Мюнхен. Брайтнер игра за тях. Помня един фен, който тръгна да удря Линемайер, но Майер го хвана. Мадрид имаше късмет, че не бихме служебно. След мача бе почти невъзможно да се стигне до хотела – бесни хора мятаха камъни по автобуса ни. Сега обаче се уважаваме. По-странен инцидент от онзи бе само когато Кан го уцелиха с топка за голф – кървеше като прасе. Помня и една контрола, когато ги бихме с 9:1, което не бе много редно от наша страна, тъй като те бяха много уморени, а ние – в топформа. Вече бях мениджър, защото трябваше да се оттегля след тежка контузия през 1979 г.

-         Помните ли мача за трофея “Бернабеу” през 1981 г.?

-         Когато напуснахме терена ли (б.и. – смее се)? Разбира се. Съдията беше пощръклял и изгони още преди края на първото полувреме двама наши за нищо, май бяха Брайтнер и Румениге. Тръгнахме към съблекалнята, после опитах да убедя съдията Перес да ни пусне да подновим играта 15 минути след първоначалното ни решение, но той не прие.

-         Управлявате Байерн от 1979 г. и изградихте модерния клуб, който познаваме. Какви линии следвахте?

-         Опитах да изградя голяма компания от един малък клуб, а политиката ми бе “успехи на терена само при солидна финансова основа”. Откакто съм начело, нямаме приключена финансова година на загуба. Всичко, което виждате (б.и. – показва спортната база от прозореца), е изплатено. Когато дойдох, имахме големи дългове и продадох Румениге на Интер. Оттогава насетне не сме били никога на червено. Всички спечелиха – Румениге забогатя, Интер се сдоби със супериграч, а ние останахме без дългове. Тази година например имахме положително салдо през януари, така че всички приходи от тогава до юни от ШЛ и купата на страната ще са ни в плюс. Печалбата този сезон ще е 20 млн. евро. И това е при положение, че взимаме 30 млн. евро от ТВ права, сиреч 20% от 150-те милиона на Мадрид. Ние не купуваме никого за 95 млн. евро, нито за 40 милиона. Рекордът ни е 25 милиона за Рибери. Прощавайте: 30 милиона за Марио Гомес.

-         Какво мислите за Мадрид?

-         Не се ли страхува Байерн?

-         Никога не съм се страхувал от каквото и да било във футбола, само от болести и прочее. Съперничеството е само в рамките на терена. Въобще не е вярно усещането на хората в Испания, че мразим Реал Мадрид. Единственото, което не ми харесва в този клуб, е наличието същевременно на големи спортни успехи и невъзможност сам да си плаща дълговете.

-         Все още ли мислите, че Мадрид е пътуващ цирк заради трансфера на Бекъм?

-         Тогава си мислех, че не го взимат заради това, че е супериграч, а за да продава фланелки. Вярно, че тези футболисти са големи, но в крайна сметка може да се получат и проблеми, с жените например. Бекъм ми харесва, но не и жена му, а ако купя него, купувам и нея в комплект. А аз никога не бих купил г-жа Бекъм. Флорентино е невероятен в търговията, макар че според мен преди време сбърка, като купуваше само нападатели и никого за защитата. Сега не допусна същата грешка и отборът е силен и напред, и отзад, много по-силен от онзи на Лос Галактикос. Те бяха супер, но изтраяха две години. Флорентино сега разбира много повече от футбол.

-         Заплашихте да се обърнете към ФИФА, когато Мадрид пожела Рибери...

-         Моля ви, отношенията ни са добри. Никога не бих отишъл да ги топя във ФИФА. Това е част от играта.

-         Друга от историческите ви фрази е “Вадим ги от л..ната, а испанските клубове не си плащат”...

-         Казах го, когато научих, че дължат 750 млн. евро на държавната хазна. Не мога да го приема! Трябва към всички да има еднакво отношение. Преди три години в Испания футболистите плащаха максимум 25% данък върху доходите си, а в Германия – 45%. Това е огромно предимство. Трябва системата да се уеднакви между всички страни: едни и същи данъци, едни и същи приходи от ТВ права. Защото в Германия ние като лидери по ТВ приходи взимаме само 25 млн. евро повече от най-малко получаващия. Общо поделяме 420 млн. евро, а за сравнение Барса и Мадрид делят 300 милиона на година. В Испания парите са много повече. Срещу това малко може да се направи, защото имаме свободен пазар. Не мога обаче да приема например по-ниските данъци или позволението от държавата клубовете да имат общи дългове от 750 млн. евро. Искам да помогна на бедните хора у вас, на младите безработни, но не и на Кристиано и Бензема.

-         Не е ли опасно да се смесват политиката и футболът?

-         Бихте ли взел треньор като Моуриньо?

-         Не говоря за треньори и играчи на други отбори.

-         Но не сте ли големи приятели с него?

-         Мнозина, които ни познават и двамата, ми го казват. Май наистина сме замесени от едно и също тесто.

-         Бихте ли дал абсолютната власт на някой треньор?

-         Никога. Клубът трябва да е върховната инстанция.

-         Петни ли Моу имиджа на Мадрид?

-         Твърде съм далеч от това, за да го коментирам.

-         Мислите ли, че УЕФА има интерес от финал Мадрид – Барса?

-         Не. Защо? Параноята на Моуриньо си е лично негова и може би датира от три години. Понякога критикувам някое съдийско решение, но никога не изграждам теории.

-         Как виждате сблъсъка?

-         Защитата ли е проблемът на Байерн?

-         Имаме супервратар и множество национали в отбрана, а отбраната започва от атаката, ако “деветката” помага.

-         Ще прехвърчат ли искри?

-         Зависи от пресата. Когато хората прочетат това интервю, ще се почудят какво съм наприказвал. А можех да изрецитирам: “Мадрид е най-добрият клуб на света; в Испания клубовете не дължат пари; Бекъм не е актьор, а супериграч; бих искал да се оженя за г-жа Бекъм!”. Това ли искате да чуете?!

-         Предпочитам да продължа с въпросите. Защо защитихте Дел Боске, когато Флорентино го изпъди?

-         Голям негов почитател съм. Супертреньор е. Това бе една от големите грешки на Флорентино. Дори сеньор Перес понякога бърка! (Б.и. – смее се.)

-         Харесвате ли някой играч на Мадрид?

-         Касийяс, несъмнено. Не гледам само футболните качества, а и човешките. Той е испанец, мадридчанин, а на мен ми харесват капитаните с корени, които прекарват поредица от сезони в родното място. Така беше и с Раул.

-         Бихте ли запазил Раул, ако бяхте президент?

-         Колко е важен Швайнщайгер за Байерн?

-         Би могъл да бъде един от онзи тип хора, които търсим, за да дадем продължителност на проекта. Този сезон имаше много контузии и е трудно да знаем в какво състояние е, но ако достигне добра форма, в бъдеще може да е за нас със същата роля като Ефенберг. Има много силен характер. Байерн има нужда от човек като него, особено в големите мачове, където останалите имат нужда от лидер, когото да следват.

Марко Руис, “АС”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe